руското правителство към новия му партньор, Съединените американски щати, за намиране на кехлибара. Останалото са обичайните ала-бала и търсене на сензации — дрънканици за местното момче Кайл Донован, който в стремежа си да пипне приказно съкровище може би е жертва на убийство или убиец, или и двете, леки щрихи за убийство в рая и други подобни гадости.
Конрой явно се отвращаваше от всичко това. Джейк се усмихна.
— Станал си по-циничен отпреди.
— Движех някои спасителни операции, които пресата отрази така, че не можех да ги позная. Та почваш да се питаш доколко са достоверни така наречените факти, които стоят зад големите заглавия.
— Винаги съм знаел, че си умен. Ако ти омръзне бреговата охрана, можеш да работиш за мен — усмивката на Джейк угасна. — Ако все още имам бизнес.
— Стой далече от Тумороу. Каквото и да е направил Кайл Донован, той няма да стигне далече. Откакто затвори фабриката за шперплат, не е имало друга новина, посрещната с такъв интерес от общественото мнение.
— Бих искал да се държа на разстояние от цялата тази бъркотия. Но не мога.
— Въпреки всичко го направи.
Джейк отпи от бирата си и реши, че ако каже истината на Конрой, може да спечели партньор. Затова заговори.
— Кехлибарът, който Кайл е откраднал, е собственост на правителствена мина в бившия Съветски съюз. Моята фирма беше брокер по сделката. Имърджинг ресурсис трябваше да експортира кехлибара до купувача, Донован интернешънъл. САЩ — а очевидно и руското правителство — вярват, че в пратката се е намирало и част от откраднато произведение на изкуството. А сега руснаците си го искат обратно.
— И са набедили теб?
— Трябва да го е направил или Кайл, или аз — каза Джейк с равен глас. — Донован интернешънъл обвиняват мен. Всичко, което знам, е, че лично аз се разписах за пратката на Кайл Донован. Тогава го видях за последен път. От Донован интернешънъл твърдят, че трансферът изобщо не е осъществен.
Конрой присви очи.
— Семейство Донован имат много повече връзки в правителството, отколкото аз — продължи Джейк. — Моята компания ще трябва да поеме отговорността за кражбата на необработения кехлибар и другото нещо в пратката, каквото и да е то. Ако не успея да докажа невинността си, Имърджинг ресурсис ще потъне. Аз също.
Конрой подсвирна през зъби.
— Семейство Донован затварят под носа ми врати по целия свят — додаде Джейк грубо. — Вече ме изритаха от прибалтийските държави и Русия, защото задавам твърде много въпроси. Затова искам задника на Кайл Донован.
— Мислиш ли, че още е жив?
— Досега мислех, че не е. Но вече не съм сигурен. Честно казано, надявам се да е жив. Наистина бих искал да си поговорим с това приятелче.
— Не си единственият.
— Не ми казвай, че е нарушил наредбите на бреговата охрана — промърмори сухо Джейк.
Конрой се поколеба, после взе решение.
— Де да беше толкова просто! Цялата работа опира до политика и международни отношения, в които никой не е победител — всички са победени.
Джейк се намръщи и отпи голяма глътка.
— Слушам те.
— Сигурен ли си, че не можеш да се махнеш?
— Няма къде да отида.
— По дяволите!
Конрой отпи от бирата, извади цигара и я запали със стара запалка Зипо.
— Мислех, че си ги отказал — подметна Джейк.
— Четири пъти и продължавам.
— Опитай да избягваш леките цигари. Доколкото знам, те имат по-високо никотиново съдържание от обикновените. Така се пристрастяваш повече.
Конрой погледна към цигарата с отвращение, но без изненада.
— Глупости.
Той отново си дръпна и изпусна кълбо дим.
— Ако шефовете ми разберат за този разговор, ще имам нужда от работата, която ми предложи.
— Откога да пиеш бира със стар приятел е престъпление?
— Познай чия собственост са лодките, които си играеха на гоненица с теб.
В мъждивата светлина на бара очите на Джейк блестяха като кристали.
— Не е нужно да казваш нищо повече.
— Просто се опитвам да изравня шансовете. Когато анонимни костюмирани мъже започнат да раздават заповеди на униформени, наистина се вбесявам.
— Въпрос на политика.
Конрой изръмжа и изтръска цигарата си в пепелника до бирата.
— Някакъв тип от Вашингтон, и то от окръг Колумбия, е заседнал край една радиостанция и очаква да му се обаждам всеки път, когато смениш курса.
Без да откъсва погледа си от човека срещу него, Джейк отпи от бирата си. Изражението на отвращение, изписано на лицето му, можеше да се дължи и на студената напитка, но едва ли беше така. Мислеше си за илюзиите и за легендарната Кехлибарена стая.
— Не ми изглеждаш изненадан — избъбри Конрой.
— Не изглеждам, но всъщност съм бесен и заинтригуван едновременно. Костюмарът каза ли за коя служба в правителството работи?
— Не. Не ми каза нито името си, нито ранга си, нито серийния си номер, нито каквото и да било, освен кодовото название на операцията, което не е нужно да знаеш. Може и да е военен. Корабът, дълъг двадесет и два фута, който те следваше по петите — този със сините платна, — е собственост на капитан от военния флот в Уитби.
— Той ли го караше?
— Не мога да ти кажа. Хлапето на щурвала изглеждаше прекалено младо за капитан.
— Може би просто ние сме стари.
Конрой издиша цигарен дим.
— Тъпа мисъл.
— Или костюмарската бригада е наела лодката — предположи Джейк — заедно с навигатор от военноморския флот.
Внезапно Конрой загаси цигарата си, сякаш се ядосваше на собствената си пристрастеност.
— Втората лодка, явно управлявана от аматьор, е местна и се дава под наем. Не знам името на наемателя, но мога да го науча.
— Не си слагай врата под брадвата. Утре ще се приближа до него повече и ще се опитам да го разпозная.
— Местно момче, а?
— Надявам се, но не залагам на това.
Конрой промърмори нещо под носа си и погледна и гасената цигара със смесица от раздразнение и съжаление.
— Ако ти се наложи да се качиш на борда на оня кораб — добави Джейк меко, — не приемай нищо за дадено. Трупът със счупения врат е на руски убиец. А когато има един, обикновено има и втори.
— С много интересни типове движиш.
— Новият свят там е за смелите. Можеш да работиш само с тези, които умеят да оцеляват. Останалите вече не вярват на никого.
Конрой поклати глава.
— Не можах да разбера кой управлява третата лодка.
