Джейк се изправи.
— Каква трета лодка?
— Олимпикът с голямата черна рибарска мрежа, която висеше до радара. От едната му страна бе изписано името Тайдал Уейв11. Може да е бил обикновен рибар, любопитстващ за другите ловци на сьомга, но те наблюдаваше с бинокъла си през цялото време.
— На чие име е регистрирана лодката?
— Не мисля, че това ще ти хареса.
— Пробвай.
— На един от руските имигранти, който се установи тук преди около две години. Василий Басков. Знам как изглежда, защото съм проверявал сейнера12 му. Сега не управляваше той.
— Прав си. Не ми харесва.
Конрой взе полуизпушената цигара, която беше изгасил, запали я и се намръщи от вкуса й. Все пак продължи да пуши.
— Как изглеждаше капитанът на олимпика? — попита Джейк.
— Мъж с моя ръст и тегло, с по-светла коса от моята. Пуснал бе въдица във водата, но изобщо не я погледна.
— Значи не е рибар.
— В кабината имаше поне още един мъж. Беше прекалено срамежлив, за да се покаже, а и на мен ми беше наредено да ви държа под око.
— Нещо друго?
— Хлапето е сносен навигатор, но не е нещо особено. Все още не се е научил да управлява лодката в леко вълнение.
— Ще го запомня.
— Смяташ да се възползваш от пропуските му, нали? — каза Конрой и се усмихна леко.
Усмивката на Джейк не беше от онези, които успокояват хората.
— Случайно да си видял още някой, който се интересува от мен за мое собствено добро?
— Никой, освен онази симпатична дама. Наистина ли е сестра на Кайл Донован?
— Наистина.
— Знае ли защо се интересуваш от брат й?
— Не.
Конрой поклати глава.
— Е, лоша работа. Изглежда ми приятен човек.
— И е голям инат.
— Но те харесва.
Джейк се загледа в бирата си. Беше кисела и никаква, както се чувстваше и самият той.
— Ще го превъзмогне веднага щом разбере защо се отзовах да й помогна.
— Да, обзалагам се, че точно така ще стане. Жена с характер ли е?
— Да.
— Сигурно е интересно.
— Не и за мен.
Конрой се усмихна едва доловимо, вдигна чашата си и пи, докато останаха една-две глътки. После я стовари на масата с тъп звук. Цигарата му изсвистя, когато докосна повърхността на бирата.
— Ако чуя нещо, което може да ти бъде от полза — каза той и се изправи, — ще ти се обадя.
— Не казвай по моя телефон нищо, което шефовете ти не трябва да знаят.
За пръв път Конрой изглеждаше шокиран.
— Толкова ли е лошо?
— Ако не е, скоро ще стане.
— Изглежда, ще имаш много проблеми заради този кехлибар на стойност милион долара.
— Половин милион и малко отгоре — това предадох на представителя на Донован интернешънъл, Кайл Донован.
— Би ли могъл всичкият този кехлибар да се побере на Тумороу!
— Няма да му е много удобно. Защо?
— Наредено ми е да ви проверявам всеки ден, и дори още по-често, ако оня смотан костюмар ми заповяда. Изглежда, очакват да качите нещо на борда.
— Илюзии.
— Какво?
Джейк само поклати глава.
— Някой от властта е завладян от фикс идеята за изгубени съкровища.
— Какво означава това?
— Чувал ли си нещо за Кехлибарената стая!
— Не.
— Ако имаш късмет, няма и да чуеш. Довиждане, Бил. И благодаря! Отсега нататък стой колкото се може по-далеч от тази бъркотия.
— Ей, за какво са приятелите?
— За да се поддържат — каза Джейк меко. — Когато костюмарите те попитат за нашия малък разговор, кажи им това, което вече и бездруго знаят.
— Какво е то?
— Ние сме стари приятели, а ти си твърдоглав мъж на честта и не обичаш да загърбваш приятелите си заради някакви си заповеди от типове с костюмчета. И така, ти си ме срещнал, пили сме бира, а аз съм ти казал, че според мен Кайл се крие на островите Сан Хуан, но не съм намерил и следа от него или от кехлибара. Тогава се е появила Онор Донован и аз съм се сдушил с нея, защото съм решил, че тя има повече вести от Кайл, жив или мъртъв, отколкото аз. Ти си ме изслушал и си решил, че каквото и да правя, не искаш да участваш в него. И си си тръгнал. Край на историята.
— А какво ще се случи, ако им кажа, че ти си толкова почтен и твърдоглав, колкото и аз?
— Спести и на двама ни проблемите. Не им казвай. И не ми подавай ръка, когато си тръгваш.
Конрой погледна чашата си. Останките от цигарата му плуваха в нея сред островчета пепел. Докато гледаше, угарката започна да потъва. Той погледна Джейк.
— Искам да ти помогна.
— Вече го направи. Сега помогни на себе си. Стой далече от мен, докато свърши всичко това.
Конрой се поколеба за миг. После се обърна и напусна бара, без да поглежда назад.
Джейк си наложи да остане и да отпие още няколко глътки бира. После стана и излезе. Отвън зави бързо зад ъгъла. След това спря, обърна се леко, за да може да вижда зад себе си, и се наведе, за да си завърже връзката на обувката.
Въпреки че изчака повече от минута, никой не зави зад ъгъла, за да го последва.
Сама в къщата на Кайл, Онор потърка очи, въздъхна и си помисли, че би било добре да има още един мозък, за да побере цялата нова информация. Не беше работила толкова усилено, откакто си бе проправяла път от генетиката към дипломата по хуманитарни науки. Тя промърмори нещо на себе си и продължи да чете следващата глава от дебелата книга. Нейният инструктор по риболов настояваше да я е прегледала, преди да излязат призори на другия ден.
Лятна мъгла се спусна над къщата като гладно коте, което очаква да го нахранят. Онор почти не я забеляза. Цялото й внимание бе погълнато от Мореплавателни умения, контрол и управление на малки лодки. Страницата, която тя препрочиташе отново и отново, описваше явлението опасен курс — как да го откриеш, как да разбереш дали ти и друг плавателен съд сте на линия на сблъсък и кой трябва да отстъпи според морските закони.
— Само заради теб, Кайл, правя това — прозвуча гласът и в тишината. — Заради този мой брат, който ми показа многобройните решения на старата алгебрична задача за следобедния влак, движещ се със средна скорост двадесет и две мили в час, и колко време ще ми отнеме да го настигна с тридесет и девет
