мили в час.
Тя въздъхна и уморено изтри чело. Откакто дойде в къщата, не бе спала добре. В интерес на истината не можеше да спи, откакто навърши тридесет години и осъзна, че мъжете, с които си определяше срещи, винаги се оказваха прекалено кротки. Хората от нейното семейство бяха дружелюбни, обичливи, весели и шумни.
Докато тя израстваше, мъжете от семейството винаги й се налагаха. По-едри, по-бързи, по-силни и арогантни, те вярваха, че правото е на страната на по-силния. След като загуби много съревнования по сила от своите братя, Онор се закле, че никога няма да излезе с някой, който й напомня за големите, самоуверени и силни мъже от нейното детство.
Беше спазила клетвата си. А сега се питаше дали е постъпила правилно.
Два пъти бе правила грешката да покани някой от своите гладко обръснати, тихи и сдържани кавалери вкъщи. Първия път братята й го бяха напили до такава степен, че той не можеше да стъпи на пода по друг начин, освен с главата си. Втория път със задачата се зае самият Кайл. Той провокираше нейния приятел спокойно и безмилостно, докато нещастният човек побягна объркан.
Онор обаче не избяга. Остана и издра Кайл от главата до петите. А той се смя и смя, докато й се прииска да го удари с тиган по главата. После й каза неща, които не искаше да чува.
Ти щеше да смачкаш това мекотело още първия път, когато ти се развали настроението. Опитай се да излизаш с някой от разред гръбначни в животинската фауна. Би било добре и за двама ви.
Приятен не означава безхарактерен. По дяволите, сестричке, сигурен съм в това. Кога ще го проумееш и ти?
После я вдигна във въздуха, прегърна я, каза й, че е страхотна сестра, и я попита дали ще му помогне да поправи клапаните на стария му Тандърбърд.
Гняв и смях, обич и сълзи — толкова много спомени имаше от Кайл. Онор не знаеше колко дълбоко е прибързана към брат си, докато не го загуби.
Тя веднага се поправи. Не беше загубила Кайл. Щеше да го открие, без значение как.
Онор се намръщи и отново съсредоточи вниманието си върху опасния курс и морските правила. Със спомените си от детството, от Кайл и мъжете, които бяха твърде добри за нея, нямаше да помогне на никого. Но щеше да помогне, ако открие Кайл.
Мъжете Донован претърсваха другата част на света. Тя трябваше да търси на островите Сан Хуан и може би на Гълф Айлъндс в Канада. За да направи това, трябваше да се добере до островите. А за да го стори, трябваше да се научи да кара лодка, защото местните фериботи спираха, само на по-големите острови.
Би било по-лесно да си наеме лодка, но тя реши, че това няма да свърши работа. Ако Кайл се криеше по някаква причина, би могла да се добере до него само със собствената му моторница. Вероятно той беше прекалено горд, за да моли семейството си да му помогне в личните му проблеми, но едва ли щеше да избяга от тях, след като вече са го открили.
За да се добере до Кайл със собствената му моторница, трябваше да се научи да я управлява. А за да успее, трябваше да чете с часове за опасни курсове и други тайнствени неща, които й причиняваха главоболие.
Понякога й се струваше, че това, което върши, е по-сложно, но също толкова безполезно, както да хвърля символични венци от цветя над потънал кораб, който е убил всички на борда. На картата островите изглеждаха толкова малки и достижими.
Но не бяха.
Те представляваха обрасли с ели скали, вдадени в студените морски води. Изваяни От слънцето и нощта, от вятъра и дъждовете, островите бяха отдалечени и непристъпно красиви; а много от тях и недостижими като тайна.
Най-сетне спри да мислиш за това — каза си Онор за хиляден път. — Мисли само за следващата си стъпка. После и за следващата. Ако не можеш да се справиш, просто иди да купиш цветя, застани на брега и подсмърчай за Кайл, докато хвърляш камъчета в морето. Това, което правиш, може и да не е много, но…
Телефонът иззвъня и разпръсна нерадостните й мисли. Тя вдигна нетърпеливо слушалката и каза:
— Арчър?
— Джейк.
— О! Здравей.
— Като вече казах, ще трябва да работиш върху ентусиазма си.
Тя се усмихна и се изправи на стола си. Размяната на духовитости с инструктора по риболов се бе оказала ефикасен антидот срещу страх. Заля я вълна от енергия.
— Посочи ми нещо, което би могло да ме ентусиазира — предизвика го тя.
— Вечеряла ли си?
Онор погледна часовника си. Минаваше седем. Нищо чудно, че стомахът й се обаждаше.
— Не съм яла от обяд, ако половин сандвич със сирене може да мине за обяд.
— Обичаш ли раци?
— Не. Обожавам раци. Бих убила за…
— Не е необходимо — прекъсна я Джейк. — След вечеря ще ти покажа основните рибарски принадлежности, които ще използваме.
— Мисля, че загубих апетит.
— Ще си го възвърнеш.
— Наистина ли имаш пресни раци? — попита тя подозрително.
— Наистина. Дълги по осем инча единия, извадени от водата тази сутрин, приготвени и сложени в марината да се изстудяват.
— Прав си. Гладна съм.
— В моята хижа или в твоята къща?
— Къде е твоята хижа?
— Близо до Десепшън пас.
— О! Аз си мислех, че живееш В Анакортес.
— Вече не. Сан Хуан е мястото, където бягам от ежедневието, а не мой дом.
Онор се подвоуми и се сети, че все още очаква обаждане от Кайл.
— По-добре да стоя близо до телефона си.
— Добре. Ще бъда при теб след половин час. Ще набавиш ли достатъчно хляб и салата?
— Дадено.
— А вино?
— Ще намеря.
— Разбра ли вече как да избегнеш сблъсък в морето?
— Като остана на земята.
— Грешен отговор. Погледни на опасен курс.
— Защо да си търся белята?
— За да не те намери тя. Ще се видим след половин час.
Онор се усмихна, сложи телефонната слушалка на мястото й и се изправи. Мина й през ум да вземе душ и да се преоблече, но после реши да не го прави. Черният спортен екип и новите бели обувки за риболов ставаха за всякакъв случай. Джейк беше неин учител, а не гадже. Не бе предполагала, че за да се научи да кара лодка, ще трябва да чете книги на сушата, но се налагаше. Колкото повече научеше през нощта, толкова по-бързо щеше да започне издирването на Кайл на следващия ден.
Като премисли нещата, тя реши, че сто долара на ден са малка заплата за Джейк. Той беше склонен да работи по цял ден.
А през нощта!
Неочакваната мисъл я разтърси от главата до петите. Ядоса се на себе си, задето беше толкова лекомислена да се чувства привлечена от мъж, докато брат й е в опасност. Самокритиката обаче не даде очаквания резултат. Голата истина беше, че тя се нуждаеше от нещо, което да отвлича вниманието й от нерадостните мисли за онова, което вероятно се бе случило с Кайл. Затова въпреки грубите обноски на
