— Аз съм жена и не мисля, че Кайл е секси.
— Сестрите не се броят. Те не виждат неща, които нормалните хора могат да видят.
Кайл със сигурност е бил сляп, помисли Джейк кисело. Беше споменал за двете си невероятни, забавни сестри близначки, но не бе казал, че Онор има страхотно тяло и че гледа мъжете по начин, който ги кара да се чувстват десет фута високи и стабилни като скала.
— Между другото, откъде знаеш как изглежда Кайл? — попита тя.
Джейк се поколеба и реши, че трябва да е глупак, за да се изпусне така. Тогава се сети за снимката в местния вестник. Приличаше на снимка от паспорт.
— От вестника — каза той. — Публикуваха негова снимка.
— Тя не е хубава.
Онор беше права, но и да го признаеше, това не би помогнало много на каузата.
— Сестри — смотолеви той. — Не виждат стойностното.
Онор се усмихна плахо. Джейк беше наясно, че тя не приема обяснението за изоставената любовница.
— Много хора ли ти се обаждат? — попита я след миг.
— Известно време ми се обаждаха репортери, които не приемат отрицателен отговор. Но това отшумя през последните няколко дни.
— Колко пъти ти се е случвало да вдигнеш слушалката и никой да не ти отговори?
— Пет или шест пъти.
— На ден? — попита той озадачено.
— Не. През последната седмица.
— Може би телефонните линии са претоварени.
— Може би.
Но тя не изглеждаше много убедена.
Страхът, който се криеше зад усмивката й, го накара да си пожелае да няма пречки да й помогне. Този проклет чар на Донован!
— За какво мислиш? — попита той, без да иска.
— За мъжа, който се обади. Това е втори път за тази вечер.
— След като не е казал нищо, откъде си сигурна, че е мъж, още повече един и същ?
Онор посегна към рака си и се замисли как да избегне въпроса. Нищо не й хрумна. Не се сети и за някакво логично обяснение, което нямаше да я кара да звучи като смахната.
— Онор?
Тя въздъхна, чоплейки рака, и погледна през масата към Джейк.
— Да не би да си от онзи тип надменни мъже, които не вярват, че жената може да научи нещо от нетрадиционни източници? — попита тя.
За момент той се замисли над думите й. После се сети за прословутата интуиция на Кайл, за онзи негов комарджийски късмет, за който той шеговито твърдеше, че е наследил от свой келтски прародител по майчина линия.
— Нетрадиционни източници — повтори Джейк безразлично. — Да не би да се опитваш да ми кажеш, че е проработила женската ти интуиция?
— Предпочитам да го нарека предчувствие. Обикновено мъжете не се отнасят иронично към предчувствията.
— Ясно. Имаш предчувствие, че един и същи мъж ти се е обадил два пъти тази вечер, без да има какво да ти каже. Какво друго?
— Мислиш, че това е странно?
— Раците също са странни. Но това не ме притеснява.
Тя се усмихна криво.
Дори Джейк да не знаеше, че тя е сестра на Кайл, сега със сигурност би го разбрал. Тази крива усмивка беше главният чар на Донован.
— Един от мъжете, които се отзоваха на обявата ми, ме накара да настръхна.
— Докосна ли те?
Въпреки че гласът на Джейк не бе променен, дъхът й секна. Тя усети неговия гняв, сякаш бе почувствал неприязънта на загадъчния посетител.
— Не — прошепна тя. — Дори не го пуснах да влезе. — Защо?
— Заради очите му — тя потръпна. — В сравнение с този поглед и змията изглежда дружелюбна.
— Повечето змии наистина са такива.
— Говориш като Фейт. Тя казва, че единствените змии, които я притесняват, имат по два крака.
— Пийни още малко вино — каза той и напълни чашата й. — Нервите ти са изопнати като струни.
Тя отпи набързо няколко малки, а после и една огромна глътка. Въздъхна тихичко, настани се на стола си и отново погледна рака с интерес.
— Освен очите — додаде Джейк — имаше ли нещо забележително в този тип?
Тя се поколеба, понечи да пъхне хапка в устата си и прехвърли наум краткото време, в което този човек бе на входната й врата.
— Беше от бялата раса — започна да изрежда Онор. — Над трийсетте, среден на ръст, среден на тегло, с кестенява коса, всичко по него изглеждаше нормално, с изключение на гласа му. Имаше странен акцент.
— Европейски?
— Може би, но не беше френски, италиански или немски.
— Сигурна ли си?
— Съвсем. Двете с Фейт сме се срещали с доста европейци по работа.
— В Анакортес наскоро пристигнаха група руснаци — поде бавно Джейк. — Повечето от тях са наемни работници. Освен тях има финландци и хървати, но семействата им са тук от толкова време, че само най- възрастните говорят с акцент.
— За човек, който живее в Сиатъл, знаеш твърде много за Анакортес.
— Тук съм отрасъл.
— Аха. Така ли се запозна с капитан Не-знам-си-кой, с оранжевия зодиак?
— Конрой. Как беше облечен Змийския поглед?
— С най-обикновени дрехи. Тъмна риза и дебел панталон, кожено яке, но не от скъпите, някакви стари спортни обувки, бейзболна шапка, която явно е задигнал от ада.
В съзнанието на Джейк изплува образа на човек със змийски поглед, който би трябвало да се намира на другия край на света. Въпреки че му изглеждаше малко вероятно, не можеше да изхвърли от главата си мисълта за Димитри Павлов, с неговите малки черни очи и обичайното за източноевропейците облекло, което можеше да мине за модерно само в страна, в която западните стоки са рядкост.
Причината Димитри Павлов да се появи тук бе много проста: нямаше пари за билет до Съединените щати. През по-голямата част от времето Павлов не можеше да си позволи дори и водка. От друга страна, слуховете за откриването на Кехлибарената стая биха могли да заинтересуват хиени от всички краища на света. В сравнение с безценното царско съкровище цената на един самолетен билет не представляваше нищо. Някой подмолен предприемач би могъл да финансира пътните разходи на Павлов с надеждата, че ще извлече астрономическа печалба от откриването на Кехлибарената стая.
— На този човек да му липсваха пръсти на ръката? — погледна я загрижено Джейк.
Онор се намръщи, защото си спомни въпросите на ченгетата във връзка с изхвърления на брега труп с два липсващи пръста.
— Не съм ги броила — рече тя бавно, — не забелязах нещо да му липсва.
— Кога го видя за пръв път?
— Преди около четири дни.
— А за последен?
— Десет секунди след първия път. Казах му, че мястото е заето, и затворих вратата под носа му.
— Той ядоса ли се?
— Не съм го питала. Не каза нищо и не направи някакъв груб жест.
