е наумила. — Онор сви рамене. — Може би защото е човек на изкуството.
— Човек на изкуството? — каза Джейк и вдигна чашата си.
— Художничка.
— По-точно?
— Добра художничка.
Джейк се засмя леко, вдигна чашата си и каза:
— Да пием за обучението по риболов.
Тя се намръщи.
— Просто за обучението и точка.
Той отпи безмълвно от чашата си и издаде звук на изненада.
— Не знаех, че в Австралия правят толкова хубаво бяло вино.
— Кайл ми го каза — да избягвам обикновеното Шардоне и да избирам комбинираното.
Това не учуди Джейк. Кайл бе в състояние да открие прекрасно вино и в някои от най-затънтените дупки в Калининград. После двамата отиваха в дупката, което минаваше за хотел, отваряха консерви с черен хайвер и престарели бисквити и си говореха за секс, политика, религия, самота и как се водят преговори за дългосрочни сделки в страна, която е по-млада дори от виното, което народът й пие.
За Джейк Кайл бе близък приятел, какъвто не бе имал от дълго време насам. Жалко, че се оказа измамник, крадец и убиец. Би било по-добре, ако беше просто глупак, който се оставя да го ръководи долната част на тялото. Джейк можеше да разбере това. И той самият от време на време изглупяваше така. Но Кайл никога не се бе показал като глупак.
Тогава оставаше да е измамник.
— Кога ще изсъхне хлябът? — попита Джейк.
— Да изсъхне? А, ясно. След няколко минути. Как ще ядеш рак?
— С устата си.
— Господинът е гладен?
— Господинът би могъл да изяде рака заедно с черупката.
— Как го предпочиташ — с лимон или с морски сос?
— С двете. Аз ще направя соса.
Когато Онор сложи салатата на масата, сосът вече бе готов. Двамата седнаха и започнаха да се хранят. В непринудената атмосфера имаше интимност, която изненада Онор. Беше трудно да се държиш резервирано с някого, докато облизваш парченца рак от пръстите си. — Беше права за хляба — каза Джейк, отхапвайки от филията си.
Устата й бе прекалено пълна, за да му отговори.
— Не е ли това най-вкусният рак, който някога си яла? — продължи той.
Тя кимна енергично.
— Следващия път ще ти покажа как да ги убиваш и почистваш преди варене — обеща той.
Тя поклати глава в знак на отрицание.
Джейк се засмя тихичко, подгъна краката на рака между пръстите си и извади месото, като използваше една от малките му щипки. С невероятна скорост в чинията му се изсипа купчина сочно бяло месо.
— Мислех, че си гладен — каза тя.
— Така е.
— Тогава защо пренебрегваш всичкото това вкусно месо?
Бавната усмивка на Джейк възбуди всичките й сетива.
— Не го пренебрегвам — отвърна. — Предвкусвам го. Това е нещо различно. После ще го вкуся. Така удоволствието е тройно по-голямо.
— Но калориите са едни и същи.
Той зърна погледа й, докато тя преценяваше купчината месо в чинията му.
— Дори не си го и помисляй — смръщи се Джейк.
— Кое?
— Да си откраднеш малко месо.
— Ако ти ми дадеш, няма да е кражба.
Той се усмихна и посегна с вилица към рака, за да й даде малко. Веднага осъзна какво прави и се спря. Този проклет чар на Донован! Заради него хората се преобразяваха.
— Този очарователен поглед може да свърши работа при другите ти мъже, но не и при мен — изсумтя Джейк и пъхна месото в собствената си уста.
Тя го погледна невярващо.
— Очарователен поглед?
Той изръмжа и сдъвка месото.
Идеята, че той я намира очарователна, я накара да онемее повече, отколкото ако й бяха запушили устата. Никой от мъжете в нейния живот не я бе обвинявал в това, че е очарователна. Упорита, импулсивна, прекалено умна — да. Но очарователна?
Никога.
— Благодаря — кимна тя.
Джейк рязко вдигна глава. Но преди да успее да я попита защо отговаря на обидата му с благодарност, телефонът иззвъня.
Онор подскочи като ужилена. Стана толкова бързо, че Джейк трябваше да хване стола, за да не се преобърне. Телефонът едва успя да иззвъни втори път, преди тя да грабне слушалката.
— Арчър? — попита, останала без дъх.
Никой не й отговори.
— Ало?
Тишина.
Затръшна слушалката.
Джейк присви очи. Започна да разбира, че нещата около Онор са далеч по-заплетени, отколкото подсказваха нейните закачливи кехлибарено зелени очи, бърза усмивка и небрежна копринено кестенява коса. В момента тя изглеждаше съвсем бледа, устата й бе изопната от гняв или страх, а ръцете й бяха стиснати, за да не личи, че треперят.
Страх, не гняв. Нещо бе изплашило очарователната госпожица Донован.
Той изпита неочаквано желание да обвие ръце около нея, да я успокои и предпази. Джейк безмилостно потисна импулса си и се съсредоточи върху онова, което го бе довело на Кехлибарения бряг: убийство, кражба, предателство и Кайл Донован.
— Проблеми ли има? — попита я тихо.
— Ченгетата имат ли навика да притесняват хората по този начин? — загледа го Онор напрегнато.
— По какъв начин?
— С анонимни телефонни обаждания.
Зад привидното спокойствие адреналинът му се повиши. Многократно се бе питал дали някой друг извън закона, освен него се интересува от госпожица Донован.
— Тежко дишане? — попита той.
— Не. Само тишина, която кара косата ти да се изправи.
Той бутна стола й с крак. Онор разбра намека и седна. Апетитът й бе изчезнал, но виното все още я привличаше. Тя се протегна да го вземе, отпи глътка, после и друга.
— Може би е жена — допусна Джейк.
— Защо мислиш така?
— Това е къщата на брат ти, нали?
— Да.
— На изчезналия ти брат, нали? — попита Джейк, като внимаваше да изглежда така, сякаш просто е чел вестникарските истории за Кайл Донован.
Онор кимна.
— Тогава обяснението е просто — сви рамене Джейк. — Някой, който прилича на Кайл, забърсва жени наляво и надясно. Представи си тогава какъв шок е за това момиче да чуе твоя глас по телефона.
