Джейк — а може би точно заради тях — той я разсейваше напълно.
— Все пак това е доста неудобно време да преоткрия хормоните си — промърмори тя. — В момента имам нужда от любовно приключение точно толкова, колкото и от риболов.
В този ред на мисли риболовът й звучеше почти привлекателно.
С нещастна усмивка Онор отиде в кухнята, пъхна бутилка бяло вино във фризера и се върна обратно при малките моторници и безкрайните води.
Телефонът иззвъня.
— По дяволите — промърмори тя. — Тъкмо започнах да разбирам това нещо.
Телефонът иззвъня отново.
Тя се опита да не му обръща внимание и да си представи ситуацията, наречена опасен курс.
Телефонът иззвъня още два пъти. Тя сграбчи слушалката.
— Ало — изрече рязко. Тишина.
— Ало?
Чу се глух звук, сякаш някой прекъсна връзката. Втренчи се в телефонната слушалка и си каза, че е глупаво от нейна страна да се притеснява. Често се случва да набереш погрешен номер. Особено тук, на края на света, както казваше Кайл. Нищо особено.
Но напоследък й се случваше всяка нощ. И дори по два пъти на нощ.
Въпреки нежеланието си Онор непрекъснато си спомняше един от кандидатите за инструктор по риболов. Беше дошъл в къщата без предупреждение. Очите му бяха лъскави и алчни, като на влечуго. Беше човек, който никой не би искал да срещне В гъста мъгла.
Онор си каза, че е невероятно глупава, и отиде да провери предната и задната врата на къщата. Навсякъде беше заключено. След кратко колебание спусна и завесите.
Кайл щеше да се смее до полуда, ако можеше да те види. Изплашена от тъмното! Сигурно трябва да провериш и под леглото. И не забравяй тоалетната.
Ироничните й думи отекнаха в малката стая. Тя сдържа дъха си. Беше толкова тихо, че можеше да чуе как мъглата се спуска върху покрива на къщата.
— Кайл, къде е двадесет и две калибровият ти пистолет, когато имам нужда от него? — прошепна тя.
Отговори й само тишината и падащите капки вода.
Знаеше, че брат й има оръжие, защото бе открила разрешителното. Но въпреки че бе претърсвала къщата многократно, не успя да го намери. Не го откри и на лодката, макар че, докато търсеше някаква следа от Кайл, бе попаднала на много интересни кътчета.
— Къде ли го е скрил? — попита тя немите стени. Единственият отговор бе суровият съвет на Арчър, когато двете му по-малки сестри завършваха колежа: Всичко може да послужи за оръжие, когато имате нужда от него. Но най-доброто оръжие е вашият ум. Използвайте го.
Тогава Арчър бе научил Онор и Фейт на някои груби трикове, които да им послужат, в случай че някое гадже не приема отрицателен отговор. Той обаче бе подчертал, че е за предпочитане никога да не попадат в такава ситуация.
Онор се питаше дали и Кайл бе получил същия съвет. И ако беше, дали го беше следвал?
— Липсва кехлибар за милион долара — поясни тя на стените. — Мъртъв човек. Изчезнал брат. Ако това са последиците от съвета на Арчър, ще се разделя с мис Добри обноски.
Неспокойна, Онор провери отново прозорците. Едва сега забеляза, че дръжките им бяха гладки и блестящи, очевидно нови. Огледа с любопитство и вратите. Нови резета подсилваха старите потъмнели ключалки.
— Това е стоманена якост — възкликна тя изненадана. — Тези резета ще задържат всичко, освен стенобойна машина. Защо ли това не ме успокоява?
Вероятно защото не можеше да не се замисли защо брат й — който съвсем не беше хилав и разполагаше с револвер — бе почувствал необходимост да постави градски резета в провинциалната си къща.
Кехлибар за цяло състояние.
Мъртъв човек.
Изчезнал брат.
— Къде си, Кайл? — прошепна тя. — Защо не ни се обаждаш? Знаеш, че все някак ще ти помогнем. Понякога между нас има противоречия, но какво от това? Нали сме едно семейство! Нормално е да има противоречия.
Мъглата, която се стелеше по покрива, бе единственият отговор. Онор потърка ръцете си, за да ги стопли от студа, който съществуваше по-скоро в собственото й съзнание, отколкото в самата къща, и закрачи из малките стаи — спалня, кухня и трапезария, дневна и после обратно.
Когато до нея достигна звукът от собствените и стъпки, тя направи нещо, което отдавна трябваше да стори. Взе си скицника, молив и парчето кехлибар, което тази сутрин Джейк бе спасил от тежко приземяване на пода.
Скоро забрави своите страхове, притеснения и безсмисления звук от капещата вода. Откакто преди няколко месеца Кайл я запозна с кехлибара, тя бе запленена от уникалните му качества — това беше истински скъпоценен камък, създаден от древни дървета, а не обикновена скъпоценност, образувана чрез геологични процеси. Кехлибарът бе единственият скъпоценен камък, който бе вкаменелост.
Беше красив по някакъв загадъчен, чувствен начин. Парчето, което в момента държеше в ръцете си, бе придобивало завършен вид векове наред в безбрежните морски води, по естествен път, чрез вкаменяване на истинска смола. Това късче кехлибар с размери на стиснат юмрук бе едновременно прозорец към миналото и поглед към изкуството на бъдещето, скрито зад полупрозрачната златиста повърхност.
Онор изучаваше кехлибара в апартамента си в Лагуна Бийч, Калифорния, когато Арчър й се обади и я помоли — всъщност заповяда й — да отиде във вилата на Кайл. Мисълта, че нейният голям, сдържан брат има нужда от нея, я озадачи дотолкова, че тя нахвърли в един куфар последната пратка кехлибар и малко дрехи и хвана първия възможен самолет от летище Джон Уейн интернешънъл за Сийтак.
Следващите няколко дни бяха толкова объркани и трескави, че тя почти нямаше време да работи. Двете с Фейт трябваше да се подготвят за изложба в Лос Анжелис, която щеше да се състои след по-малко от шест седмици. Всички скъпоценности и украшения за изложбата вече бяха проектирани, изработени и готови за показ. Бяха направени от традиционните неорганични скъпоценни камъни, с които бе свикнала да работи.
Но откакто Онор видя последната пратка балтийски кехлибар, бе завладяна от възможностите, които той й предлагаше. В това парче кехлибар имаше нещо. Нещо забележително. Беше сигурна в това. Просто в момента не можеше да го открие.
С кехлибара в лявата ръка и с молив в дясната, тя се загледа в променливите нюанси на светлини и сенки в дребното късче. Сенките и светлините танцуваха, сменяха се, събираха се и болезнено се плъзгаха съвсем близо до… откритието.
Почукване на вратата я накара да подскочи. Видът на новите, здрави резета замени неуловимите форми на кехлибара. Ударите на сърцето й се ускориха. Тя преглътна и облиза пресъхналите си устни.
— Кой е? — попита дрезгаво.
6.
— Аз съм, Джейк Малори.
С дълбока въздишка Онор остави кехлибара и затвори скицника си. Не би трябвало да чувства облекчение от присъствието на Джейк, но точно така се чувстваше. Неговото силно, понякога непреодолимо мъжко присъствие й даваше усещане за сигурност, което не можеше да се опише с думи. Може би беше инстинкт или предчувствие, но това нямаше значение. Просто усещаше, че той не е човек, който досажда и плаши жените по телефона.
С едно движение Онор се озова до вратата, отключи и покани Джейк със сияйна, несигурна усмивка.
— Рибар и доставчик — каза тя. — Аз съм в рая.
