— Почакай, докато опиташ тези вкуснотии. Бръкна в единия пакет и извади една от вкуснотиите, за да може тя да й се наслади. Онор се втренчи в огромния ръждиво червен рак, който висеше от ръката му. Всъщност беше половин рак.
— Какво му се е случило? — попита.
— Какво имаш предвид?
— Обикновено раците са цели в черупките си, а краката им са подвити, така че да стоят прибрани в чинията ти. Този в тебе изглежда, сякаш е участвал в унищожителна битка.
— Защото го почистих, преди да го попаря.
— Това има ли някакво значение?
— Огромно. Няма неприятна миризма.
— Неприятна миризма?
— От вътрешностите. Първо убивам раците и ги почиствам. Не ги варя живи, както правят повечето хора. Всичко се почиства, преди да се сготви, защо не и раците?
— Аха. Съжалявам, че попитах.
— Страхотен хищник, нали?
— Абсолютно.
Той се усмихна.
— Имаш ли някакви чинии?
— Сега ще донеса.
— Къде да сложа наръчника? — попита Джейк.
Онор погледна голямата отворена книга, която заемаше половината от масата.
— От него ще стане хубава покривка.
— Има по-добро приложение. Неведнъж ме е спасявал от сблъсък. Между другото тази маса не се нуждае от покривка. Погледни петната. Преживяла е неща, за които ти дори не си и чувала.
Тя погледна белязаната му вежда и белега на устата, който почти не се виждаше от мустаците му.
— Като теб?
Джейк я погледна косо и се запита дали не бе говорила отново с Арчър. Той би могъл да направи интересни забележки относно нейния инструктор по риболов. Кайл обикновено го наричаше Джей, но Арчър несъмнено можеше да сравни двете имена и да стигне до Дж. Джейкъб Малори.
Това, че Елън му беше дала краен срок, бе лошо, но той можеше да го удължи, особено ако се приближи до истината за Кайл. В момента, в който Онор узнаеше към какво се стреми Джейк, играта свършваше. Трябваше да се подсигури, че тя няма да открие истината твърде скоро. Беше убеден, че въпреки женския интерес, който проявяваше към него, тогава би му затръшнала вратата под носа.
Без да се издава, Джейк гледаше Онор, докато тя вдигна учебното помагало и го постави на кухненския плот. Харесваше начина, по който се движеше — без привързаност, без шум, без резки движения. Харесваше начина, по който събличаше огромната си риза. Синьо-зелената й блуза я обгръщаше като горещите ръце на любовник. Извивката на черните й джинси му показваше онова, което той вече и бездруго знаеше: с Онор всеки мъж би прекарал приятни часове и горещи нощи.
По дяволите, каза си Джейк и отвърна поглед. Тялото му изтръпна от желание. Онор го връщаше в тийнейджърските години, но фамилията й беше Донован. Трябваше най-сетне да запомни това. Донован не допускаха лесно до себе си.
— Ето — подаде тя на Джейк чинии и сребърни прибори. — Сложи ги на масата, докато нарежа хляба.
Гледайки я с периферното си зрение, той започна да нарежда масата. Остана изумен, когато я видя да навлажнява ръцете си и да ги прокарва по франзелата.
— Това някакъв религиозен ритуал ли е — попита я, или просто си наполовина миеща мечка13?
Тя го погледна безразлично.
— Не са много хората, които мият хляба, преди да го ядат — отвърна й той.
— По този начин коричката на франзелата става по-хрупкава.
— Като се измие? Това е ново за мен.
Онор имаше чувството, че твърде малко неща можеха да бъдат новост за Джейк. Имаше вид на човек, който не може да бъде изненадан лесно, и това беше по-внушително от белезите и бръчките в ъгълчетата на устните и очите му. Този факт би трябвало да я притесни. Но вместо това я привличаше.
— Ще ти трябва нещо, с което да махнеш черупката на рака — каза той и погледна сребърните прибори.
— Двете черупки, ако трябва да бъдем точни — отвърна тя и започна да тършува из кухненския шкаф.
— Аз мога да се справя и без прибор. Черупките на този вид раци не са много твърди. Червените скални раци са нещо друго. За тях ще ти е нужен чук, за да можеш да извадиш месото.
— Сигурна съм, че Кайл трябва да е скътал нещо в това свърталище на плъхове. Той обича раци, колкото и аз.
Джейк стисна устни при споменаването на брат й, но само каза:
— Ще отворя виното.
— Във фризера е.
— Разбира се. Хлябът се мие, а виното се изстудява. Как можах да не се сетя?
— Да не би да си традиционалист? — отвърна тя.
— Да, точно така. Аз съм традиционалист.
Той извади виното от фризера, махна обвивката около гърлото, обърна бутилката надолу и удари дъното с дланта си, така че корковата тапа излезе наполовина. С бързо движение на пръстите си Джейк я извади докрай.
Онор зяпна.
— Предполагам, че би могъл да улавяш и куршуми със зъби.
— Не улавям куршуми, ако мога да ги избегна.
— Ще ме научиш ли?
— Да избягваш куршуми? — погледна я той озадачен.
— Да отварям бутилка вино без тирбушон — поясни тя нетърпеливо.
— Защо? С тирбушон е по-лесно. Аз просто не знаех къде се намира.
— Искам да видя как ченето на Кайл ще увисне. На Арчър също. Може би и на самия Донован.
— На кого?
— На татко — каза тя и му подаде винена чаша.
— Изглежда, имаш доста голямо семейство.
— Доста — тя се усмихна иронично. — Може и така да се каже. Петима едри, арогантни мъже. Ние с Фейт трябваше да се изнесем от къщи, за да не ги удушим всичките, докато спят.
Джейк само кимна с глава. Знаеше какво е да не се разбираш със семейството си, да не можеш да понасяш родителите и близките си, а още по-малко да ги харесваш или обичаш. Но въпреки всички предполагаеми трудности в семейството той долавяше в гласа на Онор нотка на привързаност, когато говореше за мъжете Донован.
Това изобщо не го изненада. Вече знаеше, че Донован са единни като стадо вълци; а Дж. Джейкъб Малори бе жертвеното агне, нарочено за клане.
— Нямаш ли майка? — попита той и наля вино в чашата й.
Събираше информация за глутницата на Донован. Да опознаеш врага бе едно от най-старите правила на оцеляването.
Онор пое от него чашата златисто вино и го изчака да налее и в своята.
— Мама е невероятна — каза тя. — На ръст едва стига до рамото ми, но умее винаги да постига каквото иска, точно когато иска, и то без да засяга самочувствието на мъжете.
— Това изглежда добър подход.
— И аз съм опитвала. Но при мен не се получава. Мама има железни нерви. Без значение какви трудности и създават мъжете, тя просто ги целува по бузата, привидно се съгласява с тях и прави каквото си
