А сега Онор се опасяваше, че той вече няма време за нищо.
Тя се опита да събере мислите си. Прочисти гърло и изрече дрезгаво:
— Изкуството на лова. Силно казано. Ще го запомня.
— Би било добре. Кога бихте могли да вземете разрешителното?
— За риболов ли?
— Да.
— По всяко време, предполагам: Откъде трябва да го взема?
— Навсякъде, където се продават рибарски такъми.
Тя си представи риба — лигава, хлъзгава, воняща и противна. Въздъхна примирено.
— Нямам търпение.
Джейк присви блестящите си сиви очи, докато заприличаха на цепчици, заобиколени от черни мигли. Не знаеше какво можеше да се очаква от сестрата на Кайл Донован, но със сигурност не беше чест3.
— Ще трябва да се поработите над ентусиазма си — промърмори той.
— Ако четете вестници, вече знаете, че последният месец беше тежък за мен.
— Да изгубиш съпруг… — подхвана Джейк, сякаш не знаеше коя е Онор.
— Брат — поправи го тя.
— Брат, хм?
— И не съм го загубила. Не съвсем.
— Ясно. Брат, който не е изгубен, не съвсем. Затова ли от полицията очакват, че ненадейно ще се върне тук?
— Какво имате предвид?
Джейк сви рамене и светкавично прецени ситуацията. Умееше да мисли бързо, като повечето хора, принудени да се борят за оцеляването си. Първата мисъл, която му дойде наум, съвсем не беше успокоителна: ако сериозната дама със съблазнителни устни, упорита брадичка и безформен черен анцуг не бе забелязала цивилните ченгета, които се навъртаха около къщата, тя беше или прекалено глупава, или не знаеше абсолютно нищо за игрите на Кайл.
Или се преструваше. Изчезнал и мъртъв понякога означава едно и също.
— На пощенската кутия пише Кайл Донован. Нали той е изчезнал?
Онор кимна. При това движение слънчевите лъчи се плъзнаха по късата й кестенява коса. В необикновените й кехлибарено зелени очи проблеснаха сълзите, които Джейк беше доловил в гласа й. Той леко поклати глава. Изглеждаше прекалено уязвима за сестра на лъжец, крадец и убиец.
Но Джейк знаеше от опит, че външният вид не е показателен за характера. Единствено делата са от значение. А Онор беше Донован и искаше да помогне на друг Донован. Тя приличаше на сладка скаутка, продаваща бисквити, но когато бе дала обява за инструктор по риболов, всъщност бе обявила включването си в международната надпревара за цяло състояние. А тук единственото правило беше: победителят прибира всичко.
Джейк възнамеряваше да победи.
— Може да ми разкажете за проблемите си, докато ми показвате лодката — предложи той.
— Не е необходимо. Аз търся инструктор по риболов, а не изповедник.
— Приемете го за част от работата — отвърна й и й обърна гръб. — Просто услуга.
— Не желаете ли да обсъдим заплащането?
— Сто долара на ден.
— Това не е обсъждане.
Той се обърна към нея.
— Двеста долара.
— Сто.
— Дадено. Хайде да разгледаме лодката.
Питайки се дали не е сгрешила, Онор внезапно се отблъсна от бюрото на брат си и събори една от картонените кутийки, пръснати по него. От нея изпадна голям прозрачно жълт къс и полетя към голия под. Онор още не беше осъзнала какво става, когато Джейк светкавично се хвърли към падащия предмет. Нищо не падна на пода.
— Господи, много сте бърз — възкликна тя поразена. — Благодаря ви. Кайл ми е казвал, че кехлибарът е чуплив като стъкло.
Джейк не се нуждаеше от думите на Онор, за да разбере, че държи в ръцете си кехлибар. Нищо друго на този свят не създаваше подобно усещане за копринена мекота и топлота при допир. Той повдигна златистото парче към прозореца. Слънчевите лъчи пробягаха по повърхността му. Ако не грешеше — а едва ли грешеше, — държеше изключително изящно късче балтийски кехлибар.
— Това е част от една пратка, която получихме със сестра ми — обади се Онор. — Никога преди не съм работила с кехлибар, но той наистина е пленителен. Толкова стар, толкова траен и невероятно чуплив.
Джейк я погледна косо.
— Да не би да сте търговец?
— Не, дизайнер съм. Мъжете от семейство Донован не биха позволили наивни жени да скитат по големия свят и да купуват необработени скъпоценности.
— Много умно от тяхна страна.
— Въпрос на гледна точка.
— Брат ви не се е изгубил в Дисниленд.
Онор присви устни. Телефонът иззвъня. Тя посегна към него с облекчение. Ако отново беше някой репортер, щеше с удоволствие да му затръшне слушалката.
— Донован.
— Здрасти, Онор. Как си?
От слушалката прозвуча дълбокият, нетърпелив, заглушен от разстоянието глас на най-големия й брат.
— Чувам те така, сякаш се намираш на друга планета — каза тя.
— Петропавловск, автономна област Коряк.
— Я повтори?
— В Източна Русия съм, при мои приятели, които не живеят тук. Полуостров Камчатка.
Онор стисна здраво слушалката, а в изтънелия й глас се долавяха страх и надежда.
— Откри ли Кайл? — попита сковано.
— Не.
— Полицията — също.
— Полицията! Да не си им си се обаждала, след като ти казах да не…
— Нямаше нужда — прекъсна го тя. — От три дни ченгетата дебнат като лешояди около къщата на Кайл. Какво става?
Слушалката мълчеше. Тя почти дочуваше мислите, които пробягаха в съзнанието на Арчър.
— Какво искаха? — попита я накрая.
— И те като теб не отговарят на въпроси. Само ги задават.
— Какви въпроси?
— Коя съм аз, какво правя тук, кога последно съм видяла Кайл, кога последно съм се чула с него, дали съм получавала някакви пратки…
Джейк внимателно остави парчето кехлибар обратно в кутията и я сложи на бюрото.
— … дали познавам човек с два липсващи пръста на лявата ръка… — нареждаше Онор, сякаш рецитираше заучен урок.
На Джейк му идваше да изкрещи. Всяка нейна дума му казваше повече, отколкото той искаше да знае за Кайл, за Онор, за кехлибара… но не и всичко. Тя беше или изкусна актриса, която знаеше къде е скрил кехлибара Кайл, или невинна жертва, подмамена в игра за професионалисти.
Надяваше се да е актриса. Но без значение дали беше невинна или виновна, Онор оставаше единственият шанс за Джейк да открие липсващия кехлибар.
— … дали съм сигурна, че нито съм виждала, нито съм чувала Кайл — продължи тя с монотонен глас, —
