кога се е върнал, защо не се е свързал с мен, когато е кацнал в Сиатъл…
— Какво? — прекъсна я Арчър. — Кога Кайл е…
— Питай ченгетата — сопна се рязко тя. — Това е тяхната версия, не моята. Не съм виждала и косъм от Кайл. Доколкото разбирам, паспортът му е минал през Сийтак. Предполага се, че и той е бил с него.
Брат й избълва поредица от афгански ругатни.
— Сигурна съм, че щях да се съглася с теб, ако говорех този език — изсумтя тя. — Какво става?
— Провери ли пощата на Кайл?
Онор стисна здраво слушалката.
— Пак те питам: какво става?
— А телефонния секретар?
Линията натежа от напрежение и тишина. Както Винаги, Арчър изчака по-малката си сестра.
— Да и пак да — процеди тя през зъби.
— И?
— Не и пак не.
— Продължавай!
— Би било добре, ако знаех какво търся.
— Брат си. Спомняш си го, нали? Кайл, с невероятните очи и очарователната усмивка.
— И откраднатия кехлибар — каза язвително тя.
— Моля?
— Откраднат. Кехлибар.
— Какъв кехлибар?
— Питай ченгетата.
— Това ли е всичко, което казаха? — долетя гласът ми Арчър. — Откраднат кехлибар?
— Да.
— Обработен или не?
— Не ми казаха. Какво е имало в пратката, която изчезна с Кайл?
— Кой е казал нещо за изчезнала пратка с кехлибар?
— Ченгетата.
— Лошо — изсумтя Арчър. — Някой разпространява небивалици.
— Не си и помисляй за мен. Не си ми казал нищо друго, освен да дойда тук и да чакам. Вярно ли е това?
— Кое?
— Наистина ли Кайл е изчезнал с краден балтийски кехлибар на стойност един милион долара?
— Не знам. Така ли казват ченгетата?
— Това намекват — изрече тя отчетливо. — Има разлика. Разлика между това да ти задават въпроси и да те обвиняват за нещо. А Лоуи? Той къде е?
— Когато се чухме за последно, беше все още в Литва.
— А Джъстин?
— В Калининград — каза Арчър. — Фейт с теб ли е?
— Не. Връща се от Токио в Сан Франциско. Пътьом ще остане няколко седмици в Хаваите.
— Благодаря ти, господи!
— Какво искаш да кажеш?
— Имам предвид, че ти и твоята близначка създавате повече проблеми заедно, отколкото разделени.
— Същото може да се каже за Лоуи и Джъстин — изрече тя натъртено. — Но погледни на нещата откъм добрата им страна.
— Каква е тя?
— Мама можеше да има три дъщери. Фейт4, Онор и Частити5.
Представяш ли си колко по-лошо би се чувствал със сестра на име Частити?
За изненада и на двамата брат й се разсмя.
— Благодаря ти. Имах нужда от това.
— От какво?
— От смях.
Усмивката на Онор беше тъжна като очите й.
— Арчър?
— Да.
— Смяташ, че все още е жив, нали?
Тишината бе по-изнервяща отвсякога. Тя притаи дъх в очакване.
— Докато не видя трупа… — гласът му заглъхна.
— Да. — Тя рязко пое въздух. — Кайл не е крадец или убиец.
Тишината се проточи. Онор почувства по тялото си студени тръпки.
— Арчър?
— Кайл е мислил с хормоните си.
— Какво означава това?
— Някаква досадна никаквица му е взела ума.
— Искаш да кажеш, че Кайл обича тази жена достатъчно, за да открадне заради нея? — попита Онор.
Затвори очи и зачака със затаен дъх отговора на Арчър. Последваха безмълвие и тишина. Мина доста време, докато брат й уморено изруга и разпръсна тишината. Представи си как той прокарва пръсти през тъмната си коса — жест, който издаваше чувство на неудовлетвореност, присъщо на всички мъже в семейството.
— Не знаем какво се е случило — въздъхна той. — Доказателствата срещу Кайл изглеждат сериозни. Твърде сериозни, по дяволите. Почти като…
Гласът му отново заглъхна в тишината.
— Продължавай — каза тя. — Кажи ми, че не вярваш на твърденията на полицаите.
— Че е крадец?
— И убиец.
— Каквото и да се е случило, смятам, че обясненията, които чух, са нагласени.
— Защо мислиш така?
— Прекалено е дълго и заплетено, за да ти го обясня. Просто ми имай доверие.
— Но…
— Претърси ли лодката? — прекъсна я Арчър.
— За нещо, дълго шест фута и два инча6, като брат ми, така ли? — попита тя мило.
— Няма значение. Искам да се върнеш вкъщи.
— Какво? Та аз току-що пристигнах.
— Заминаваш и толкова.
— А лодката на Кайл?
— Забрави тази работа. Дори когато е завързана за кея, Тумороу не е в твоята категория. Събирай си багажа, Хорнет7. Прибирай се вкъщи и продължавай да проектираш дребните си украшенийца за Фейт.
Онор ненавиждаше този прякор. Мразеше също да я третират като човек, който по цял ден се мотае без работа.
— Арчър, ти…
— Ако ченгетата отново ти досаждат, преди да си тръгнеш — не й даде възможност да се изкаже той, — насъскай срещу тях някой от адвокатите на Донован интернешънъл.
— А какво да правя с репортерите? — попита напрегнато тя.
— Без коментар.
