— А ти как би го нарекла?
— Секс.
— Както и да е. Както вече казах, това няма нищо общо с Кайл.
Онор се вгледа в Джейк и се запита кой от тях двамата е луд. Единият трябваше да бъде.
— Нека видим права ли съм — погледна го открито тя. — Ти дойде при мен под фалшив претекст…
— Ти ме нае под фалшив…
— … и после…
— … претекст — додаде той през нейните думи. — Целта ти не беше да се научиш…
— … се възползва от моя страх, за да ме проснеш в леглото, а… — продължи тя безмилостно.
— … да ловиш риба и дори те е страх от…
— … сега имаш наглостта да ми кажеш, че сексът няма нищо общо с Кайл…
— … малки лодки и…
— Спри да крещиш!
— Аз не крещя — Джейк издиша шумно и гневно изруга. — Така няма да стигнем до никъде.
— Поне по този въпрос сме единодушни. Пусни ме да си вървя.
— Да не би да предпочиташ да завършим този разговор на пода?
— Няма какво да завършваме. Всичко свърши, когато Арчър ми каза кой си.
— И какво точно ти каза брат ти?
— Че аз съм една малка глупачка и че ти вероятно си убиецът на Кайл.
Джейк остана неподвижен, без да изрече и дума. За пръв път по кожата на Онор полазиха тръпки от страх.
— Ти вярваш ли му? — попита я кротко той.
Тя направи неопределен жест.
— Не вярвам, че Кайл е мъртъв, така че няма как да повярвам, че ти си го убил, нали?
— Оправдаваш ме само с половин уста.
— Това е повече, отколкото заслужаваш, и по-малко, отколкото би ти дала една умна жена — изрече Онор с равен глас. — Но ти вече ми показа колко съм глупава, нали?
— Не. Показах ти колко си страстна. Това е съвсем различно нещо.
Онор затвори очи и поиска с цялата си душа да се намира някъде другаде. Където и да е. И изобщо да не си спомня последните няколко дни.
Болката и унижението в гласа й, които прикриваше с гняв, накараха Джейк да потръпне. Той отпусна ръката си и хватката на бедрото й стана по-нежна.
— Онор, миличка, съжалявам, че трябваше да откриеш истината по този начин, но аз не съжалявам за изминалата нощ.
— Не ме докосвай!
Твърдостта в гласа й накара косъмчетата по гърдите му да се изправят в първичен рефлекс. Ако я натиснеше още малко, тя щеше да се вкопчи в гърлото му като уловено в капан животно. Много внимателно той отмести ръката си. Тя издиша на пресекулки и отвори очи. Това, което видя в тях, му хареса не повече от онова, което бе доловил в гласа й.
— В момента ти се иска да не ме видиш никога повече… — подхвана Джейк.
— Бинго!
— … но невинаги става така, както ни се иска.
— Други пиперливи разсъждения?
Джейк се вкопчи в последните останки от самообладанието си.
— Жалко, че Арчър не изчака още няколко дни.
— Толкова ли смяташе, че ще ти бъде необходимо, за да ми замаеш главата?
— Изминалата нощ няма нищо общо с цялата тази бъркотия.
Усмивката, която Онор му отправи, би могла да изсуши и кожа от акула, но гласно тя не каза нищо. Просто изчакваше и го наблюдаваше с огромните си, хладни, котешки очи. Той погледна часовника на масичката до леглото. Не му оставаше много време.
— Ти искаш да откриеш Кайл, нали? — попита я.
Тя кимна едва доловимо.
— И аз искам да открия брат ти, нали? — продължи той.
Тя сви рамене.
— Повярвай ми! Най-много от всичко на света искам да си поговоря с моя добър приятел Кайл Донован.
Онор кимна. Дори да не вярваше на Джейк за нищо друго, тя му повярва, че иска да се добере до брат й.
— Ти — продължи той — имаш нужда от мен, за да управлявам лодката и да държа далеч от теб останалите участници в играта.
— Ще наема някой друг.
— Прекалено е опасно. Змийския поглед има приятели. Освен това — обобщи Джейк спокойно — искаш да стоиш близо до мен. Наистина близо.
— Колкото и да отида в ада.
— Помисли! Как иначе можеш да бъдеш сигурна, че Кайл няма да пострада, когато сложа лъжливите си, мошенически ръце на изпечен убиец върху него.
Телефонът иззвъня.
Онор дори не трепна. Нито пък си даде вид, че смята да го вдига.
— Знаеш кой е — погледна я напрегнато Джейк. — Можеш да послушаш Арчър и да се прибереш вкъщи като добро малко момиченце, или да бъдеш голямо лошо момиче и да продължиш да търсиш Кайл с мен.
Онор едва погледна към телефона.
— Вдигни го — настоя той. — Или предпочиташ да прекараш деня с ченгетата? И ако сега се чувстваш отегчена, почакай да разберат, че сме прекарали нощта в леглото, вместо да им съобщим за влизане с взлом.
Тя грабна телефонната слушалка.
— Ало?
— Как си? — попита Арчър.
— Добре — отвърна тя резервирано.
— Не ми звучиш така. Да не би да е насочил пистолет към теб?
Едва сега Онор си спомни пистолета на Джейк. В момента явно не беше с него. По тялото му нямаше дори и инч, който тя да не можеше да види.
— Онор? — попита Арчър напрегнато.
— Не. Не е насочил пистолет към мен. Защо му е да го прави? Аз му вярвах. Както вече отбеляза, аз съм една малка глупачка.
Джейк присви очи с едва сдържан гняв. Гласът на Онор беше толкова спокоен и така уравновесен. Беше като да наливат киселина в загрубялата му съвест.
Изобщо не трябваше да я докосва.
Но вече го беше направил.
И нямаше връщане назад.
А и не му се искаше. Искаше от нея много повече, отколкото бяха изживели последната нощ.
— Ти не си глупачка — каза й той меко. — Ти си страстна жена и имаш силно развит инстинкт кога и на кого да вярваш.
Онор го пренебрегна, сякаш беше само петно на чаршафа. По същия начин пренебрегваше и Арчър, въпреки че брат й не го знаеше. Тя имаше нужда от всяка останала й частица здрав разум, за да разплете противния възел на своите емоции. Ако успееше да преодолее унижението и гнева, би могла да използва мозъка си за нещо по-полезно от това да крещи нечие име наум.
Внезапно тя осъзна, че по линията цари тишина. Арчър очакваше отговор. За съжаление тя не се сещаше какъв беше въпросът.
