по-трудно да го разчетеш.
Без да каже нищо, тя изчака, загледана в екрана. След няколко секунди завъртя щурвала и определи курса. Изведнъж лодката стана по-трудно управляема заради променения ъгъл на движение. Въпреки че броят на оборотите не се промени, скоростта намаля.
— Свали носа с две нива отляво на коректора за баланса и едно отдясно — подсказа Джейк.
Лодката се успокои. Уравновесяването на баланса възвърна част от изгубената скорост, но не цялата. Джейк погледна отвъд кърмата. След моторницата се носеха обичайните лодки. Не завиждаше на Конрой на открития зодиак. Днес хората на бреговата охрана трябваше да бъдат признателни на своите яркооранжеви водоустойчиви костюми. Той погледна небето и се замисли за тяхната крайна цел.
Извивката на челюстта му подсказваше, че мислите му съвсем не са радостни. Последното място за риболов, запаметено от Кайл, се намираше на почти несъществуващата граница между канадските Гълф Айлъндс и островите Сан Хуан на Съединените щати. Засега моторницата успяваше да избегне лошото време, но скоро то щеше да ги застигне.
Джейк включи морското радио. Прогнозите за времето бяха същите. Все още нямаше предупреждения за малките плавателни съдове.
Това не помогна на Джейк да се почувства по-добре. Прогнозирането на времето бе изкуство, а не наука, особено на Сан Хуан. Островите бяха известни с внезапно завихрящите се ветрове и бури.
В кабината се възцари потискаща тишина. Джейк се запита колко ли време щеше да мине, докато Онор го погледне отново в очите или поне спре да го третира като нещо, което се е залепило за обувката й. Стиснатите й устни подсказваха, че нещата няма да се оправят скоро.
Проточи се половин час. Джейк не се намираше за особено приказлив човек, но бръмчащата тишина започна да му дотяга. Онор, изглежда, не забелязваше нито тишината, нито него. Всъщност тя не го беше погледнала нито веднъж, откакто бяха на лодката. Държеше се така, сякаш той бе въздух за нея.
На няколко пъти Джейк поглеждаше към страничния финестрин23, за да види дали все още има отражение.
По едно време отвори уста да й каже какво мисли за мрачните жени. Тогава си спомни как го беше гледала същата сутрин, докато я държеше в леглото с ръка на бедрото й.
Директната конфронтация не бе свършила кой знае каква работа.
Радиото оживя. Службата за прогнозиране на времето бе променила становището си. В протока Харо се очакваха ветрове със скорост тридесет до петдесет възела в ранния следобед. Двадесет до тридесет възела при островите.
— Обръщай лодката — каза Джейк.
Онор го погледна, после извърна поглед настрана.
— Едва девет и половина е. Имаме време.
— Не. Обръщай лодката.
— Но…
— Махни се от щурвала.
Онор просъска нещо и обърна моторницата. Ако нещата стигнеха до физически сблъсък, тя щеше да загуби.
Джейк нагласи морската карта, така че да показва отсечката от пътя към пристана.
Отново се възцари тишина, тежка като олово!
Онор вдигна погледа си от бълбукащата вода при носа на лодката и видя надписа на радара: внимание. Тя, разбира се, беше нащрек. Внимателно го коригира, после изчака няколко секунди, за да види дали има нужда от нова корекция. Вече беше научила, че лодките и колите не се карат по един и същи начин. През повечето от времето лодките бяха много по-малко непредсказуеми. Но понякога беше точно обратното.
Дебелата линия на радара се сливаше с пунктираната линия на курса, който трябваше да следват. Тя провери местоположението на островите наоколо, ъгъла на движение и скоростта на близките плавателни съдове, огледа се за плаващи дървета и остана няколко минути загледана в уредите за нещо неочаквано.
След като прекара петнадесет минути в наблюдение на Онор, която гледаше водата, Джейк получи болки в челюстта от напрежението да преглъща всичко онова, което му се искаше да каже за упоритите Донован. Той стисна зъби още по-силно и реши да подходи по-деликатно към нещата. Някъде под целия този вледеняващ женски гняв се криеше интелигентна, разумна жена.
И, което беше по-важното, тя го обичаше.
Беше го чул от собствените й сочни устни.
— Преди около два месеца срещнах Кайл — каза Джейк, — когато Арчър го изпрати в Прибалтика, за да бъде свръзка между моята компания, Имърджинг ресурсис, и Донован интернешънъл. Обикновено работя извън Сиатъл. Единствената причина да отида в Калининград беше, че представителят ми там имаше проблеми с апандисита.
Джейк изчака Онор да даде някакъв знак, че го слуша. Но дори и да беше така, тя не се хвана на въдицата. Той издаде неодобрителен звук, обузда гнева си и попита внимателно:
— Как бихме могли да решим проблема, след като изобщо не ми говориш?
— Какво има да решаваме? Аз имам нужда от теб, за да ме научиш да управлявам лодката, а ти се нуждаеш от мен, за да се добереш до Кайл.
— Ами изминалата нощ?
— Надявам се, че и на теб ти е харесало? — попита тя без всякакъв интерес.
— Беше най-хубавата в живата ми.
— Радвам се. Защо уредите показват мъртва точка?
— Не би трябвало да е така. Онор, няма да ти позволя да загърбиш това, което се случи тази нощ.
— Трябва ли да се притеснявам от онези облаци? Започва наистина да притъмнява в посока по курса ни.
Джейк дори не си направи труда да погледне облаците, надвиснали над Сан Хуан.
— Искам да ми говориш.
— Аз ти говоря, но ти не ме слушаш. Тези облаци са навсякъде.
— Ние сме като жабешки задник. Водоустойчиви. Колко дълго ще искаш да си плащам, задето не съм си прерязал гърлото и не съм ти казал всичко първия път, когато се срещнахме?
— Водоустойчив жабешки задник. Интересна мисъл.
— Ти си Донован, а Донован ме изритаха от Руската федерация.
Онор продължи да се придържа към щурвала и към лошото си настроение. Винаги беше смятала, че Кайл умее да печели хората. А сега се появи Джейк със своя сериозен, дрезгав, кадифен глас, с острия си като бръснач ум и с тялото, научило я много неща за самата нея и за невероятното удоволствие, което щеше да се опитва да забрави през целия си живот. Или да го открие отново.
Беше дори по-лошо — мисълта за всичко това продължаваше да изпълва съзнанието й. Не само секса, а цялата тази бъркотия. Тя не беше честна с него. Той не беше честен с нея. Но, по дяволите, тя не беше преспала с него, за да открие брат си.
А Джейк не можеше да каже същото за себе си.
Защо иначе щеше да бъде толкова внимателен и да я дари с цялото онова удоволствие? Тя беше дала ясно да се разбере, че я привлича като мъж; а той се бе погрижил да я накара да се чувства щастлива, когато се намира около него.
Тя беше глупачка. Беше се държала като глупачка, откакто Джейк влезе в живота й, живот, който вече бе извън релсите поради изчезването на брат й.
Тишината се настани трайно и осезаемо в кабината.
Джейк търсеше в Онор някаква реакция на думите си. Видя само нарастващо напрежение и неприязън, които тя не можеше да скрие под безизразната си физиономия.
— Толкова ли е невероятно — попита той през зъби — да се предположи, само да се предположи, че Кайл би могъл да хлътне до уши по Марджи и да извърши нещо наистина глупаво?
— Ти я познаваш по-добре от мен.
— Тя е една от най-сексапилните жени от времето на Ева.
— Кайл не е дете. Доста изкусителки са го преследвали.
