удари в корпуса. С ъгълчето на окото си тя улови някакъв неясен предмет, който се отдалечаваше в бълбукащата пяна. Дърво.
Джейк завъртя щурвала в първоначалната му позиция и погледна радара само за миг. Там, където трябваше да има един плавателен съд, се виждаха два. Вторият беше много по-малък, но все пак далеч по- голям от Тумороу.
И се насочваше право към тях.
— Дръж се — изръмжа мрачно Джейк.
— Държа се!
Той натисна скоростния лост докрай. От носа на моторницата се надигнаха бурни водни струи.
Радиото забръмча. Повечето от думите бяха заглушени от скоростта, с която лодката цепеше развълнуваните води.
— … Конрой. Чуваш ли ме, Джейк? В сянката на товарния кораб има още един. Смени курса на…
Звукът от сблъсъка на Тумороу с голяма вълна заглуши думите на Конрой.
Джейк оценяваше това предупреждение, но в момента нямаше свободна ръка за радиото. Усилието да овладее Тумороу изискваше цялото му внимание. Дори най-добрата лодка имаше предел на възможностите, особено по отношение на скоростта. Той знаеше, че в момента претоварва моторницата.
Върху предното стъкло плиснаха неудържими водни струи. Чистачките изнемогваха. За Джейк всичко това нямаше значение. Той разчиташе на радара, на умението си, търпението си и на необходимостта.
Онор не си направи труда да крещи или да отбележи ново изникналата точка на радара. Очевидно Джейк вече я бе забелязал. Нямаше друга причина той да форсира моторницата през развълнуваните води. Тя наблюдаваше радара с неестествено спокойствие. Пролуката, към която се стремяха, се затваряше все по-осезаемо с всяко проблясване на екрана.
Сирената на товарния кораб проехтя отново. Онор погледна през прозореца и видя да се приближава огромен силует. Дъхът й спря. Дори и да искаше, тя не би могла да крещи.
Тумороу прелетя по вълните покрай носа на товарния кораб само няколко секунди преди сблъсъка.
Едва бяха подминали товарния кораб, когато изникна нова опасност. Джейк разполагаше само с един миг, за да различи очертанията на големия сейнер Аляска, преди силно да завърти носа на лодката. Моторницата поднесе встрани, подскочи във въздуха и отново се озова във водата.
Профучаха покрай втория кораб. Бяха толкова близо до него, че Онор можеше да преброи ръждивите петна, които се спускаха от котвения клюз25. Знаеше, че щеше да ги брои в бъдещите си кошмари.
Дирята на сейнера ги удари като юмрук, но Джейк вече беше подготвен. Намалил бе скоростта и бе коригирал положението на носа, за да угаси силата на удара. Въпреки това лодката се повдигна и подскочи застрашително, а после се удари във водната повърхност, сякаш беше твърда земя.
Онор се втренчи в радара като птица, която гледа змия, в очакване на поредните лоши новини.
Екранът показваше единствено малка лодка, която се носеше от плътната островна завеса към тях. Тя разпозна зодиака на бреговата охрана. Радиото забръмча.
Джейк регулира честотата и взе микрофона, за да отговори на Конрой.
— Говори Тумороу. Без повреди.
— Справи се отлично — отвърна Конрой. — Васи нямаше как да те види от сейнера.
— От товарния кораб не го ли предупредиха?
— Според информацията, която събрах, докато ти ги изпреварваше, радарът на товарния кораб е бил замъглен и никой на борда не говорел английски. Или пък руснакът не можел да говори, а радарът на сейнера бил замъглен.
Саркастичният тон на Конрой подсказваше, че не е особено впечатлен от това обяснение.
— Няма престъпление, следователно няма и виновник — избъбри Джейк.
— Но беше на косъм.
— Няма спор.
— Вероятно е нужно да не плаваш известно време.
— Това официално становище ли е?
— Откога чувството за съпричастност е официално? — отвърна Конрой.
Джейк се засмя и сложи край на разговора. Преди да остави микрофона, получи друго обаждане на същата честота. Той изслуша съобщението и погледна Онор, преди да остави микрофона.
— Добре ли си? — попита я. Тя кимна.
— Сигурна ли си?
— Задникът ми е малко натъртен. Не е нещо сериозно.
Той се усмихна бавно и изпита облекчение й още нещо, някаква вътрешна топлина.
— Всичко, което се случва с твоя задник, е сериозно нещо, защото ме засяга лично — изрече вежливо той. — Прилягаш ми, сякаш си създадена за мен.
— Престани да говориш за…
Думите й бяха прекъснати от ново бръмчене на радиото.
— Джейк, Петер е. Силни извинения, приятел мой. Слушаш мен? А, много извинявай. Прекалено вълнение. Чуваш ли?
Джейк погледна микрофона, сякаш току-що го бе ухапал. От всички неприятни новини, които беше чул, откакто изчезна Кайл, Пьотър Резников вероятно бе най-лошата.
— Чувам те — излая Джейк на микрофона. — На кой от параходите се намираш?
— Товарния кораб. Капитанът е доста ядосан, но ти знаеш колко глупави са морските селяни. Той настоява, че вината е твоя, въпреки че радарът е, как да го кажа, несъстоятелен?
— И на мен ми казаха същото. Какво правиш в тази част на света? — попита грубо Джейк.
От говорителя прозвуча смях.
— Ах, Джейкъб… Не си се променил.
— А ти?
— Доволно, не малко. Ако ще дойдеш на борда веднага, щом влезем в пристанище, ти и мен можем вдигнем тост един друг с малко от най-добрата руска водка.
Джейк не възнамеряваше да стъпва на една палуба с Пьотър Резников, докато не узнаеше кой плаща на руснака.
— Някой друг път — каза Джейк спокойно. — Тази вечер имам друго занимание.
— Но, разбира се. Донеси красивата, изящна госпожица Донован с теб. Ако е очарователна като брат си Кайл, ще бъде блестяща компания.
Джейк погледна Онор. В момента тя изглеждаше по-скоро озадачена, отколкото очарователна.
— Някой друг път — повтори той в микрофона. По-скоро никога. Той нямаше никакво намерение да доближава Онор на по-малко от сто ярда от елегантния, остроумен руснак.
— Ах, Джейкъб, ти ме натъжаваш — информира Резников спокойно. — Може ли да настоявам? Заради — как се казваше — по-старите времена.
Вежливият тон не подведе Джейк. Току-що му бяха поднесли покана, на която нямаше право да откаже.
— Ще се срещнем в Чаудер кег след два часа — изръмжа Джейк.
15.
Джейк безмълвно изключи двигателя на пикапа й погледна Онор. Тя се беше преоблякла в прилепнали черни дънки, бронзов на цвят пуловер с висока яка и черен ленен жакет. Носеше златно, ръчно изработено колие. На него висеше украшение от стилизиран скален кристал, съчетан с черен кехлибар в старинен стил. Джейк разбра, без дори да я попита, че беше по неин дизайн.
Той погледна през тротоара към потъмнялата от времето, неостъклена входна врата на Чаудер кег и му се прииска да бе избрал някое от по-качествените заведения в града. Бяха изминали години, откакто се бе борил смело с дима и натрапчивата миризма на животинска мас, за да се нахрани с порция от безспорно най-добрата яхния с миди, която се предлагаше на северозапад от Тихия океан. Почти беше забравил колко долнопробно изглежда това място. И наистина беше такова.
