— Марджи е различна.
— Може да ти се стори странно, но ние всички сме различни.
— Знаеш какво имам предвид.
— Не, не знам — каза тя и погледна навън към усилващия се дъжд. — Знам само, че да ме караш да избирам между брат си, който никога не ме е предавал, и някакъв мъж, който току-що ме е предал, не е много умно.
— Не съм те предал.
Дъждът се изливаше като из ведро и обгръщаше Тумороу в прозрачни водни струи.
— Ти не си ме предал — изрече тя безразлично. — Добре. Къде са му чистачките на това нещо?
— Ето тук — ръката на Джейк се стрелна и удари трите чистачки наведнъж. После издиша въздух вбесен и реши отново да опита по деликатния начин. Дотук не беше много успешно. — Не съм те предал и ти го знаеш много добре.
— Точно това казах и аз.
— По дяволите…
— Още една тема, по която сме единодушни. Виждаш ли колко е лесно?
Джейк бавно си пое дъх няколко пъти и отново потисна гнева си. Новооткритият навик на Онор привидно да се съгласява с него отнасяше последните му запаси от самоконтрол. Беше невъзможно да се спори с някого, който е изначално съгласен с теб по всички въпроси.
Компютърът изписука, сигнализирайки, че поредната отсечка от пътя е успешно премината. Онор наблюдаваше екрана на радара, докато той се изчисти, и го настрои на новия курс. Коригира позицията на щурвала, провери къде щеше да ги отведе новият курс и мигновено насочи мислите си натам.
Един от масивните фериботи на щата Вашингтон се носеше към тях през дъждовната завеса. Освен Тумороу и неговите три водни отражения, наоколо се забелязваха още три малки плавателни съда, един огромен танкер с придружаващите го влекачи и един шримпер24, спуснал странната си мрежа в търсене на още по-странна плячка.
— Лодката със спуснатите мрежи има предимство — обади се Джейк.
— Какво си мисли, че прави този на средата на канала? — промърмори Онор, докато променяше курса.
— Лови риба. И не е на средата. Намира се в основата на мястото, където каналът се разделя на две.
— Ами товарният кораб и фериботът?
— Те ще се пропуснат един друг. А кормчията на шримпера няма да претендира за правото си на предимство, освен ако не е глупак. Също както няма да го направим и ние. В момента се намираме в рисковото поле на ферибота, но ще му дадем път, вместо той на нас. Писаните правила са едно нещо. Естествените закони на обстоятелствата и силата са нещо съвсем друго. Това е нещото, известно като безусловно право.
Финестрините вдигаха пара от студения дъжд. Джейк се протегна край Онор и включи системата за размразяване на стъклата. Тя подскочи, когато той неволно я докосна с ръка. Джейк пренебрегна този факт, нагласи радара така, че да обхваща няколко мили във всички посоки, и разгледа променения екран. По курса на Тумороу не се виждаха други съдове.
— Добре — промърмори той. — Представи си старомоден часовник. Ние се намираме в средата. Точно срещу нас е дванадесет часът, зад нас шест часът…
— Три часът е на деветдесет градуса вдясно — прекъсна го тя нетърпеливо, — а девет е деветдесет градуса вляво. И какво?
— Насочи се по средата между един и два часа — отвърна Джейк.
Тя погледна недоверчиво затварящата се пролука между товарния кораб и ферибота. Според напътствията на Джейк точно натам трябваше да се отправи моторницата.
— Направи го — изрече той монотонно. — Колкото повече се колебаеш, толкова по-лошо ще стане.
Докато тя променяше курса, той отново нагласи радара така, че да показва само близките води. Дъждът намаляваше, но не и облаците, които се спускаха все по-плътно над океана. Въпреки че не образуваха мъгла, те несъмнено намаляваха видимостта.
— Джейк, не виждам…
— Гледай радара — прекъсна я той и посочи екрана. — Това е фериботът. Това е товарният кораб. Това е шримперът. Това е яхтата. Това е крайцерът на Обединените банки. Това е идиотът на скифа. Ти ще минеш оттук. Увеличи скоростта.
— Ами лодките зад нас? Една от тях се насочва към брега.
— Конрой. Неговият зодиак е проектиран за плитки води. Ще може да се измъкне от натовареното движение покрай бреговата ивица. Останалите могат да изчакат или да изпробват възможностите си.
— Ами ние?
— По време на прилива можем да се измъкнем подобно на Конрой. Но при отлива има скали на два фута дълбочина. Нуждаем се от повече вода. Товарният кораб и фериботът се нуждаят от още повече вода. Те ще останат в очертанията на канала. Ние ще останем с тях. Внимавай за плаващи пънове. Тук се срещат две течения, което означава, че се събират наноси. Запомни ли как трябва да действаш, ако не можеш да избегнеш някое дърво?
— Насочвам се право към него, а не покрай него. Джейк, товарният кораб…
— Виждам — прекъсна я той.
Това, което виждаше, бе, че товарният кораб не поддържаше предполагаемия курс. Оставаше в рисковото поле на Тумороу, което означаваше, че ще последва сблъсък, освен ако един от двата плавателни съда не промени курса или скоростта.
Джейк погледна бързо радара. По гръбнака му пробягаха студени тръпки. При нормални обстоятелства щеше да намали скоростта и да изчака да намалее движението. Това бе най-разумното нещо, когато малък плавателен съд се състезава с морските слонове.
Но ако Тумороу намалеше скоростта сега, щяха да се натъкнат на приближаващия ферибот. Капитанът му щеше да получи мъмрене и преждевременно пенсиониране, задето не бе пренебрегнал естествените закони и не бе дал път на моторницата, която се намираше в рисковото му поле. Джейк и Онор щяха да получат преждевременно парцел в гробищата.
— Аз ще поема управлението — каза той.
Дори да имаше някакви възражения, Онор не успя да ги изкаже. Той я измъкна от мястото зад щурвала и я избута на пилотската скамейка, преди тя да има време да отвори устата си.
— Дръж се — изръмжа той и посегна към скоростния лост.
В следващия миг карбураторът издаде дрезгав възглас на удоволствие. Пръстите на Джейк танцуваха по контролното табло, докато указваше новия курс, нагласяше баланса, увеличи температурата на системата за размразяване на стъклата и се подготви за един кратък, но труден скок през стесняващия се изход към безопасността.
Тумороу пореше водите. От време на време двамата му пасажери имаха чувството, че се возят на подскачащ камък, а не на лодка, но не се оплакваха. Товарният кораб започна да се измества от средата на канала към тяхното рисково поле.
Но дори и така щеше да бъде близо до тях. Твърде близо.
Сирената на товарния кораб изпищя три пъти.
— Нагло копеле — процеди Джейк. — Неговият радар има по-голямо покритие от нашия. Можеше да смени курса, без изобщо да се затрудни или да попадне в опасно положение.
Очевидно товарният кораб нямаше да направи нищо такова. Всъщност промяната в курса му бе довела големия кораб съвсем близо до евентуален сблъсък с моторницата.
Онор сграбчи командното табло с една ръка и седалката с другата. Дори така силата, с която лодката цепеше развълнуваните води, я подхвърли от седалката и я затръшна обратно с невероятна мощ. В мъртвата тишина тя наблюдаваше товарния кораб, който се приближаваше все по-застрашително към тях.
От позицията на лоста тя можеше да съди, че моторницата има още възможности, които Джейк не използва. Преди да успее да попита защо, той завъртя щурвала и запрати лодката силно наляво. Нещо се
