действителния свят убиват хора за далеч по-незначителни неща от един милион долара.
— Ти знаеше това още преди да те наема. Не беше нужно да ти го казвам.
— Нямах представа, че това е началото на борба на живот и смърт за Кехлибарената стая.
— Тогава не трябваше да криеш къс от нея в пратката кехлибар.
Джейк присви очи.
— Това ли съм направил според Арчър?
— Това се е случило. Без значение дали го е извършил Кайл или ти.
— А Кайл не може да го е извършил, защото е Донован — изрече ледено Джейк. — Значи оставам аз, непоправимият глупак, който мислеше Кайл за свой приятел.
Джейк погледна Онор в очите и видя гнева, болката и объркването, които изпитваше тя. И обичта. По- скоро би умряла, отколкото да повярва, че Кайл е извършил нещо лошо.
— Кайл ме харесва, а? Слава богу, че не ме е обичал. Едва ли щях да оцелея — внезапно Джейк отмести ръката си. — Влез или излез, Онор. Изборът е твой. На мен дори не ми дадоха тази възможност.
Горчивината в гласа му сломи съпротивителните й сили. Той не беше по-щастлив от нея. Това не би трябвало да има някакво значение, но имаше. Тя не знаеше какво точно променяше този факт; знаеше само, че нещо се бе променило.
— Оставам — прошепна тя.
Джейк излезе от пикапа, извади очукан куфар изпод задната седалка и затвори вратата. Без дори да се обърне назад, за да види дали Онор идва след него, той се запъти към Чаудер кег.
Тя едва успя да го настигне, преди да стигнат до входната врата. Той отвори вратата и я въведе в опушеното помещение. Един поглед й бе достатъчен, за да прецени, че това е по-скоро бар, отколкото кафене и че не е било почиствано, откакто е била пеленаче. Няколко мъже по масите вдигнаха поглед от бирите си. Огледаха (Онор от главата до петите. Два пъти.
Ръката на Джейк мигновено я обгърна ниско през кръста. Тя се вцепени при допира му. В следващия момент разбра, че няма нужда да се безпокои. Без значение колко интимно изглеждаше движението му за външния наблюдател, тя усещаше, че той не влага нищо лично. Искам да се държиш така, сякаш съм непоправим женкар и нямаш търпение да се изчукаме. Аз ще се държа с теб по същия начин.
Висок рус мъж с атлетично телосложение, високи скули и широка уста стана и се отправи към тях. Той мина покрай няколкото местни посетители, без да си дава вид, че забелязва враждебното им отношение и неприязънта към външния посетител на тяхна територия. Дрехите му бяха всекидневни, но скъпи и не бяха нито руски, нито американски. Той протегна ръка към Джейк с усмивка, сякаш го посрещаше в собствения си дом на чаша чай.
— Много мило, че дойде — каза Резников и стисна здраво ръката на Джейк. — Това е очарователната Онор Донован, да?
Онор изкриви устата си в учтива усмивка и позволи на руснака да стисне ръката й между своите. Акцентът му я дразнеше. Напомняше този на Змийския поглед, но не беше чак дотам недодялан. Струваше й се, че го е чувала и преди… но, както каза Джейк, наоколо имаше доста емигрирали руснаци.
— Тези вълшебни очи — въздъхна Резников. — Всеки Донован ли има такива?
— Всеки по две — сряза го тя. — Стандартно производство.
Той се разсмя, сякаш бе казала нещо изключително забавно.
— Явно сте толкова умна, колкото и красива. Със сигурност сте по-малката сестра на Кайл.
Джейк издърпа пръстите на Онор от самозабравилите се длани на Резников.
— Спести си похотливите погледи, Петя. Тя е заета.
Резников премести погледа си от Онор към Джейк и въздъхна.
— Аз съм опустошителен.
— Опустошен — поправи го Джейк сухо. — Или съкрушен. Както предпочиташ.
Зад тях вратата на заведението се отвори. Джейк се обърна само колкото да види кой влиза. Бяха мъж и жена, движещи се със самонадеяност, която очевидно не допадаше на местните.
Джейк обърна гръб на двойката. На този етап от играта Елън и нейният костюмиран придружител едва ли щяха да го пронижат с нож.
— Нека се изместим от входа — предложи късо.
Онор забеляза жената и се намръщи. Не носеше червено яке, но всичко останало й изглеждаше познато, дори и без бинокъл.
— Това не е ли же… — подхвана тя.
Джейк затвори устата й с настойчива целувка.
— Хайде, скъпа. Блокираме движението.
— Разбира се, лютиче. Както кажеш.
Той я погледна предупредително. Тя отвърна на погледа му с широко отворени, невинни очи и празна усмивка и се обърна, за да последва руснака до масата му.
Елън се настани на една маса наблизо. Партньорът й отиде на бара и поръча две порции яхния и две бири. Джейк наблюдаваше крадешком двойката. Той галантно издърпа стола на Онор, после седна толкова близко до нея, че бедрата им се докосваха. Тя подскочи едва доловимо, но не се отдръпна.
Вратата на бара се отвори отново. Резников присви бледосините си очи. Джейк погледна косо към входа.
— Другарска среща на сънародници — промърмори той.
— Какво? — попита Онор.
— Змийския поглед. Не гледай натам. Имай ми доверие.
Тя преглътна напиращия на устните й отговор.
— С кого е?
— Сам.
— Това не ме изненадва. Дори огледалото не би искало да го видят с него.
Джейк се усмихна лекичко и погледна към Резников.
— Приятел или съперник?
— Павлов? — той сви рамене. — Не знам.
Джейк не му повярва. Вратата се отбори отново. Влезе Конрой с младо широкоплещесто момче, вероятно новобранец. Джейк поздрави мълчаливо. Конрой му отговори с кимване и се насочи към бара.
— Кой е този? — попита остро Резников.
— Стар приятел.
— Ще иска ли да се присъедини към нас?
— Не знам. Ти как мислиш?
Резников, изглежда, се замисли над това, после поклати глава в знак на отрицание.
— Би било по-добре за теб да подновяваш старите си приятелства някъде другаде.
Джейк не изглеждаше изненадан.
— Добре. Какво имаш да ми казваш?
Преди да отговори, Резников огледа опушеното помещение. Всички маси около тях бяха заети. После следваше редица свободни столове, зад която се бяха разположили редовните посетители. Те не изглеждаха особено щастливи от нашествието на външни хора на тяхна територия.
— Мислех, че мястото е спокойно — промърмори руснакът. — Вероятно е по-добре да отидем на моя кораб. Няма да е мъдро да ти показвам кехлибара тук.
Онор си пое бързо дъх. Преди да успее да проговори, ръката на Джейк стисна бедрото й под масата.
— Какъв кехлибар? — въпреки че думите му бяха ясни, не ги чу никой, освен Резников.
— А, хм, примери. Това ли е най-подходящата дума.
— Близко е. Какви мостри?
— На кехлибар, разбира се. Моите работодатели искат твоето мнение.
— Защо не попитаха теб?
— Искат мнението на най-добрия. Аз съм просто добър.
Онор отмести погледа си от привлекателния, елегантен руснак към грубо изсеченото лице на Джейк. Зад
