— Съжалявам — изломоти тя прегракнало. — По една или друга причина това е един ужасен ден. Какво казваше?
— Сигурна ли си, че си добре?
— Арчър, дори да съм заровена сред крокодили, в момента ти не можеш да направиш каквото и да е, освен да ми крещиш колко съм глупава да се натъкна на блато — тя си пое накъсано въздух. — Като изключим това, аз съм добре. Направо приказно добре. А сега ми кажи всичко, което си пропуснал, за Кайл, за кехлибара и за това нищожество, което може да ми причини сериозни неприятности и дори да ме убие.
— Когато те накарах да отидеш в къщата на Кайл, нямах представа, че той се е върнал в Щатите или че други хора преследват Кайл, или че е замесена полицията. Ако знаех, никога не бих те изпратил там.
— Ясно. Дотук с първоаприлските шегички. Какво друго не си ми казал?
Последва тишина, после няколко промърморени думи на непознат за Онор език и накрая пикантни английски псувни.
— Това го знам — осведоми го тя. — Кажи ми нещо ново.
— Чувала ли си нещо за Кехлибарената стая? — попита накрая Арчър неохотно.
— Малко. Принадлежала е на някакъв цар, стените били покрити с кехлибарени мозайки и се предполага, че е най-ценното произведение на декоративното изкуство, което някога е съществувало.
— Нацистите са я откраднали. Никой не я виждал от края на Втората световна война. А и да я е виждал, никой не си е признал.
— И?
— Един панел от тази стая е бил скрит в пратката кехлибар, която се предполага, че Кайл е взел от Джей.
— Джей? Кой е… О, имаш предвид Джейк.
— Както и да се нарича, кучият син си остава…
— Кучи син — довърши Онор и погледна право към голия непознат в леглото, опитвайки се да забрави, че и тя е също толкова гола. — Значи Джей Джейк се е докопал до парче от Кехлибарената стая, пъхнал го е в законна пратка от необработен кехлибар и е наредил нещата така, че Кайл да излезе крадец?
Очите на Джейк сякаш бяха заети от ада, но той не изрече и дума.
— Това е най-простото обяснение — рече Арчър. — Освен ако предпочиташ да мислиш, че Кайл го е извършил.
— А кой е този Марти?
— Марти? А, Марджи. Това е жената, по която Кайл си е изгубил ума.
— Тази, заради която е откраднал, освен ако Джейк не го е накарал? — уточни Онор хладно и погледна въпросително предполагаемия крадец.
— Точно така — потвърди брат й.
— А какво казва Марджи за цялата тази работа?
Последва тишина.
— Арчър — процеди Онор през зъби, — не искам да криеш нищо от мен.
— По дяволите, сестричке. Разполагам само с клюки втора и трета ръка.
— Цялата съм в слух.
— Марджи твърди, че Кайл се е преструвал, че я обича, за да се докопа до Кехлибарената стая.
Миглите на Онор трепнаха.
— Ами Джейк?
— Тя мисли, че двамата с Кайл са партньори.
— Съдружие между измамници.
Тишина.
— Ти какво мислиш, Арчър?
— Мисля, че цялата тази бъркотия е по-дълбока, отколкото можем да си представим.
— Нямах това предвид и ти го знаеш.
— Пред мен стои изборът да вярвам на Малори, когото познавам по-малко от година, или да вярвам на Кайл.
— Колко добре го познаваш?
— Кайл ли? — попита Арчър невярващо.
— Не.
— О, Малори…
— Кучият син, който има много имена — промълви тя горчиво.
— Преди Кехлибарената стая да излезе на сцената, бих му поверил всичките си тайни, целия си бизнес и дори живота си. Но всеки човек си има цена. Кехлибарената стая беше неговата.
— Но не и на Кайл.
— Кайл няма нужда от пари и не е сериозен колекционер на кехлибар. Неговата истинска страст е нефритът. Джей няма нужда от пари, но обича кехлибара, както някои хора обичат Бога. Любовта не е чувство, което се поддава на логично обяснение.
Гърлото на Онор пресъхна. У нея нарастваше подозрението, че любовта може да бъде много безсмислено, нелогично и непокорно чувство. Точно тя беше глупачката, която беше обявила любовта си към мъж, който бе просто умел любовник и нищо повече.
— Мислиш ли, че той е убил Кайл? — попита тя директно.
— Не мисля, че Кайл е мъртъв.
— Това не е отговор.
— Но е най-добрият, с който разполагам. По дяволите, всеки може да убие при подходящи обстоятелства.
— По този въпрос няма спор — изръмжа тя и погледна право към Джейк.
— Какви са тези неща за Димитрий Павлов? — попита Арчър.
— Димитрий чий?
— Змийския поглед — вметна Джейк отчетливо, след като предположи насоката на разговора.
— А, той ли? — отвърна тя. — Не го наех.
— Стой далеч от него! — вече беше Арчър. — Той е такъв тип човек, с когото не би искал да правиш бизнес, но нямаш избор, ако искаш да работиш в модерната Руска федерация.
— Какво искаш да кажеш?
— Руската мафия — преведе той кратко. — Съвременна смесица между капитализъм и хаос в стария Съветски съюз. Те имат морал на тапир и скрупулите на озъбена акула.
— Да, Змийския поглед ми прилича на такъв — съгласи се тя. — Следва ни навсякъде, където отидем да ловим риба. Също и бреговата охрана и още една частна лодка. А понякога и две.
— Прекрасно — изсумтя Арчър. — Е, поне във водата си в безопасност. Кой е претърсвал къщата на Кайл тази нощ?
— Не знам — тя погледна Джейк. — Знаеш ли кой е бил тук тази нощ?
— Не.
— Той не знае… — подхвана тя.
— Чух — прекъсна я Арчър. — Попитай го дали няма някакви предположения.
— Питай го ти. Омръзна ми да ви бъда посредник. — Тя хвърли слушалката към Джейк. Той я улови, без да сваля поглед от нея. Наблюдаваше я, докато тя се измъкна от леглото и се запъти към банята. Когато чу душа, издиша с облекчение и вдигна слушалката към ухото си.
— Какво? — попита грубо.
— Кой е бил там тази нощ?
— Едва ли е от тази страна на океана.
— Откъде знаеш?
— Американското правителство си мисли, че аз работя за тях, така че няма нужда да вършат черната работа.
Арчър попи новата информация.
— От службите вече са се свързали с теб?
