и запрати стръвта във водата с цялата сила на своя страх и гняв.
Онор не каза нищо, когато Джейк излезе на кърмата с влажен костюм, кислородна маска, плавници и шнорхел. Не даде вид, че го забелязва, когато той най-сетне се върна и взе кислородната бутилка. Но когато Джейк слезе по въжената стълбичка и потъна в ледената вода, тя потръпна, сякаш бе обзета от хлад. След още няколко хвърляния Онор нави влакното, остави въдицата на стойката и протегна изтръпналите си ръце.
Макар да се взираше внимателно в океана около Сийл рок, тя не видя и следа от Джейк, освен шамандурата, която бе поставил. За да минава времето по-бързо, Онор влезе в кабината и се опита да рисува. Но моливът се чувстваше неудобно в ръката й. Образите в съзнанието й бяха ужасяващи.
С възклицание на неприязън тя остави настрана молива и скицника и се огледа. Вкъщи щеше да крачи, за да изразходва отрицателната си енергия. Но на лодката нямаше достатъчно място за това, а в момента нямаше настроение за риболов.
Радиото се обади и я накара да подскочи. Течеше съобщение на бреговата охрана до всички пунктове за информация относно моторница, дълга двадесет и седем фута, носеща името Тумороу, с вероятна цел островите Сан Хуан или Гълф Айлъндс. Онор незабавно се озова на мястото зад щурвала и включи от приемаща на предаваща честота.
Никой не отговаряше на питането на бреговата охрана.
Онор въздъхна с облекчение. Погледът й попадна на морската карта. Джейк я бе оставил на последния маршрут, който Кайл бе въвел. Тя се вгледа в изображението на Сийл рок и пунктираните линии, които сякаш случайно заобикаляха скалата. Бяха отбелязани седем ударни места.
Онор се върна на менюто, извика първия запаметен маршрут и го разгледа. Нищо не се бе променило от последните десет пъти, когато се бе взирала в него с безмълвната надежда, че картата ще й разкрие своите тайни. Извика втория маршрут. Нищо ново. Третия.
Четвъртия. Петия. Шестия.
— Къде си, Кайл? — изплака тя, на глас. — По дяволите! Къде си?
Един след друг тя извикваше и преглеждаше всички маршрути, които Кайл бе запаметил. Но както и при усилието й да рисува, не я споходи никакво вдъхновение.
— Ако не се опитваше да скриеш нещо, защо в дневника ти не е отбелязано, че си посещавал тези места?
Отговориха й единствено тишината и затихващият вятър.
Онор свали дневника на Кайл от таблото и прелисти страниците, както много пъти досега. Не откри нищо ново.
— Кайл, трябва да ми помогнеш. Знам паролата, но не знам какъв е начинът.
В момента, в който Онор произнесе думите, през нея премина тръпка на вълнение. Почти неспособна да повярва, да опита и да изживее отново разочарованието, тя изключи с треперещи пръсти командното табло. Миг по-късно го включи отново, сякаш току-що стъпва на борда и подготвя лодката за риболовен ден.
Едновременно светнаха две отделни групи бутони. Те бяха единственият достъп до редовните функции на ехота и морската карта. Но бяха също и единственият достъп до допълнителните функции, които Кайл бе инсталирал на компютъра.
— Коя група бутони трябва да използвам? — попита безмълвието Онор, загледана в апарата. — Или и двете, половината от едната група и половината от другата? Или един след друг по някой бутон и от двете?
Имаше само един начин да разбере. Като започна с бутоните, които съдържаха букви, а не цифри, Онор въведе паролата на Кайл, която можеше да се изпише във вид на букви или цифри. Тя позволяваше достъпа до банковите му сметки, компютъра му, телефонния секретар, до всичко.
Нищо не се случи.
Стисна ръцете си в юмруци, изключи електрониката и започна отначало. Този път въведе паролата чрез горната група бутони. Морската карта проблесна и изчезна. Въздишката на Онор премина във възклицание на изненада, когато екранът проблесна отново и се появи друга карта.
Онор все още се взираше в екрана и се опитваше да проумее местоположението на маршрута, когато лодката се наклони от теглото на Джейк на въжената стълба. Тя се измъкна от мястото зад щурвала и се забърза към отворената врата.
— Джейк… — подхвана тя.
— Не — прекъсна я той рязко, като сваляше маската от лицето си. — Не открих нищо.
— Но аз открих нещо.
22.
Измина цял час, докато Онор и Джейк се добраха до последния маршрут, който Кайл бе скрил: остров Джейд. Съвсем малък, ненаселен и твърде отдалечен от често посещаваните маршрути, той не се нуждаеше от навигационни маркери. През повечето от времето островът беше непристъпен, освен за зодиак или каяк. По време на прилива имаше няколко канала, които водеха през скали, рифове и стени от водорасли до парчето земя, но хората, които биха рискували лодките си при неотбелязаните скали, бяха твърде малко.
— Сега разбирам защо Кайл е взел зодиака — промърмори Джейк, когато завърши обиколката на острова. — Късметлии сме, че в момента има прилив. В противен случай щеше да разбереш какво е да се возиш на открита лодка.
Онор потръпна.
Първоначално Джейк се опита да се добере до острова откъм южната му страна. След като се промъкна между препятствията, той откри проход от по дълбока вода. Нямаше извор на прясна вода, нямаше брегова ивица, освен по време на отлив, нямаше и възможности за риболов. В острова нямаше нищо привлекателно, освен пустота и дива природа. Но пейзажът можеше да се открие и на други острови, по-лесно достъпни от този.
Джейк стоеше на кърмата на Тумороу, облечен все още във водолазния костюм, и управляваше лодката без усилие, с умението на човек, който се чувства у дома си.
На няколко фута от него Онор се взираше през бинокъла в неравната, назъбена скална маса, която се издигаше от морето. Почувства се остаряла със стотици години и замръзнала до мозъка на костите си. Не можа да изпита дори сладкото облекчение на сълзите. Чувстваше толкова дълбоко разочарование, че не можеше дори да заплаче. А когато откри скрития маршрут, бе изпитала такъв триумф, такова облекчение, че можеше да полети.
— Дай да погледна — взе бинокъла от нея Джейк. — Ще се поболееш, ако продължаваш да се взираш в това.
Макар че вятърът бе утихнал и морската пяна почти бе изчезнала, под корпуса на моторницата все още се надигаше силно вълнение. Но не морската болест правеше кожата на Онор лепкава и влажна, а парализиращият страх, че бе направила всичко възможно и за пореден път се беше провалила.
На миниатюрния остров нямаше нищо друго, освен скали, ели и още скали.
Вниманието на Джейк се поделяше между усилието да управлява бавно движещата се лодка и да се взира през окулярите. Вцепенена, Онор очакваше той да й каже онова, което тя самата вече бе видяла: Кайл не беше тук.
Но когато Джейк свали бинокъла, той само каза:
— Да опитаме от северната страна.
Жестът, с който Онор сви рамене, казваше повече от всякакви думи. Тя не вярваше, че северната страна на този мрачен остров щеше да им предложи нещо друго, освен поредното разочарование, Тумороу бавно прекоси протежението на северната страна, като се придържаше към дълбоките води до брега. Освен заслон от югоизточния вятър и повече хилави елички, откъм тази част на острова нямаше нищо по- различно, отколкото от другата. Нямаше как да се качи зодиак на брега просто защото нямаше бряг.
Онор се извърна от безлюдния остров и се пребори с обземащата я ледена вълна на отчаяние. Беше изпитвала такава увереност, че Кайл ще бъде там, невредим и способен да обясни всичко, което се бе
