— Според Елън Лазарус — рече й Джейк — двама руснаци са били изпратени да се погрижат за Кайл. Единият от тях е изхвърлен мъртъв на брега. Другият не е. По-добре ли се чувстваш, след като ти го казах?
— Не — ръцете на Онор се сключиха около раменете на Джейк. Беше поразена от напрежението и силата в него. — Ако има… убиец, който те чака, не слизай на брега!
Когато Джейк осъзна, че тя се притеснява за него толкова, колкото и за брат си, част от напрежението се изпари от тялото му.
— Ти не разсъждаваш особено трезво, скъпа. Някой трябва да провери онази кислородна бутилка — той се наведе и я целуна бързо и грубо. — Не се разстройвай само защото аз съм притеснен. Аз съм параноик, помниш ли? Това означава повече да не висиш по леерите и да не викаш Кайл.
Тя прехапа горчиво устни, но не се възпротиви.
— Стой тук, докато се върна за теб — нареди Джейк. — Ако чуеш изстрели, включи радиото на честотата на бреговата охрана и остани там, докато видиш някой от тях или от тюлените да се качва по въжената стълбичка. Не се опитвай да слезеш на брега. Разбра ли?
— Не мога ли да ти помогна?
— Разбира се. Ако видиш някой друг, освен мен или Кайл, пусни сирената на лодката.
— Имах предвид да сляза с теб на брега. Мога да понеса студената вода за няколко ярда.
— Ще се изненадаш колко бързо те превзема. Но даже да можеш да я понесеш, искам да останеш на лодката.
— Но…
— Спомняш ли си нощта, в която претърсиха къщата на Кайл? — прекъсна я Джейк.
— Да.
— Не се промъквай към мен — каза той простичко. — В противен случай и двамата ще съжаляваме. Разбра ли?
— Не, но все пак ще остана на лодката — възкликна Онор. — Поне ако някой от вас с Кайл няма нужда от мен. Тогава ще направя каквото смятам за най-добре, включително да сляза на брега.
Това не беше точно отговорът, който Джейк искаше да получи, но беше за предпочитане пред пълния отказ. Той стъпи на планшира и се спусна по въжената стълбичка. Двадесетте фута до сушата не си заслужаваха да слага плавници. Гмурна се толкова дълбоко във водата, колкото му позволяваха възможностите. Когато се добра до скалистия бряг, установи, че грубите обувки не му осигуряваха почти никаква защита, но в момента не разполагаше с ботуши за катерене.
Ругаейки и залитайки по хлъзгавите камъни, Джейк си пробиваше път между бодливите, гъвкави ели. Не му отне много време да открие кислородната бутилка, прикрита сред зелената растителност. На цилиндъра бе гравирано име: Кайл Донован.
Без да помръдне, Джейк огледа гъстата растителност наоколо. Нямаше и следа от отъпкана пътека между дърветата, нито от примитивен лагер, прикрит сред зелената гора.
Нямаше също и труп.
Джейк прехвърли наум бреговата ивица за места, на които можеше да се скрие зодиак. Що се отнасяше за самия остров, не бе забелязал много места, където можеше да се скрие човек, а още по-малко да си направи лагер.
Джейк излезе от укритието на елите и се насочи към върха, като следваше плитката гънка на пролома. Тя продължаваше до самия връх на острова, който беше около двеста фута в най-високата си част. Джейк не отиде чак дотам. След кратко и мъчително изкачване се насочи към друга редица ели.
И се озова точно пред дулото на двадесет и два калибровия пистолет на Кайл.
— Ако ме застреляш — изръмжа грубо Джейк, — не стреляй по следващия, който ще изкачи хълма. Това ще бъде сестра ти Онор.
Кайл присви очи, сякаш се опитваше да различи очертанията на човека срещу себе си на ярката слънчева светлина.
— Джей? Какво, по дяволите, правиш тук?
— Търся те.
Див, хищнически поглед допълваше изпитото лице, хлътналите очи и треперещата ръка на Кайл. Тъмнорусата му коса бе зацапана от прах, златистозелените му очи блестяха трескаво. На рамото на водолазния му костюм имаше дупка, която можеше да е резултат от падане, нож или куршум.
— Какво означава онова за Онор? — попита прегракнало Кайл.
— Онор е с мен.
— Отведи я оттук.
— Защо?
— Защото е опасно!
— Според мен ти си единственият в околността, който държи пистолет. Да не би да възнамеряваш да я застреляш?
— По дяволите, не!
— А мен? Смяташ ли да ме застреляш?
Кайл отправи към Джейк празен, невярващ поглед.
— Защо ще го правя? Целта ми е единствено онзи руснак, който взриви лодката ми, след като счупих врата на приятеля му с лакът.
— Това преди седмица ли беше?
— Предполагам. Тук дните толкова си приличат… — клепачите на Кайл се отпуснаха от изтощение. Лицето му бе побеляло от умора, глад, жажда и безсъние. — Имаш ли някаква вода?
Джейк се приближи в очакване изтощението да притъпи вниманието на Кайл.
— Мога да ти донеса малко вода, но не и ако държиш този пистолет насочен срещу мен.
Кайл погледна пистолета, сякаш бе изненадан да види, че все още е в ръката му.
В следващия момент вече не беше. Беше в ръката на Джейк, който притисна гърлото на Кайл и го просна на голите скали. Кайл се дръпна веднъж, после престана да се съпротивлява.
— Хубаво, че обещах на Онор да не те наранявам — процеди Джейк през зъби. — Не обичам да държат пистолет срещу мен.
Изведнъж той се изправи и освободи Кайл, който се озова седнал.
— Нямах представа, че си ти — промълви глухо Кайл, клатейки глава.
Джейк изръмжа.
С въздишка Кайл се пъхна в скалната пукнатина, където се бе укривал.
Джейк бързо приключи с огледа на Кайл Донован. Освен че имаше кървяща рана на лявото си рамо, целият му водолазен костюм бе мръсен и разкъсан на едното коляно. Краката му бяха разранени от скалите. Силното му, мъжествено тяло очевидно не беше на върха на възможностите си. Очевидно обикновеното седене отнемаше всичките му сили. Ръцете му бяха одрани и охлузени, цветът на лицето му беше лош, изглеждаше измъчен и изтощен, но явно нямаше опасност да умре всеки момент.
Джейк изпусна прикрита въздишка на облекчение. Наистина не му се искаше да доведе Онор при мъртвото тяло на брат й.
— За водата… — напомни Кайл дрезгаво.
Вместо да отговори, Джейк приклекна и хвана китката на по-младия човек. Пулсът му беше слаб и учестен.
— Изплези си езика.
— Какво?
— Господи, ти и Онор! В състояние сте да спорите за цвета на небето, но не и да изпълните едно обикновено нареждане. Изплези проклетия си език!
Кайл се усмихна. Пресъхналите му устни бяха напукани и кървяха. Той се облиза жадно и показа езика си на Джейк.
— Как изглежда?
— Кърви доста, но не е ужасно дехидриран. Кога за последно си пил вода?
— Валя ли последната нощ?
— Да.
