Велики и отдавна мъртви. Мощта бе сабя без надеждна ръкохватка и с много смъртоносни остриета.
— Оригинал ли е? — извика Резников.
— Истинско или фалшиво, това нещо е дяволски необикновено — отвърна Джейк отчетливо и завъртя панела, поглъщайки го с очи, сякаш наистина излъчваше топлина.
Светлината, стремежът към богатство и гордостта са в основата на света. Това е едно доказателство за вечна сила, което само потвърждава колко преходна всъщност е силата. Вижте моето име и узнайте колко съм велик… или колко велик бях, защото аз съм мъртъв, а с мен и моята империя.
— Оригинал ли е? — попита руснакът.
— По дяволите, Петя, как бих могъл да знам?
— Недей да проверяваш търпението ми.
— В момента не бих могъл да проверя нищо. Принадлежностите ми са в пикапа. Слез долу и го погледни сам.
Моля те, добави безмълвно Джейк. Само за секунда влез в обсега ми. Само една секунда.
— На място ли си? — извика високо Резников.
— Какво… — подхвана Джейк. После спря.
Въпросът не беше насочен към него. Беше отправен към жената, която излезе от прикритието си на по- малко от двадесет фута разстояние с пистолет в ръка.
Изведнъж нещата започнаха да се подреждат. За съжаление беше твърде късно.
— Здрасти, Джоунс — поздрави Джейк. — Тъкмо се питах как Резников ще слезе по този хълм, без да свали мерника си от нас. Но вече знам. Сигурно си пъхнала проследяващо устройство в раницата на Онор, докато плачеше на рамото й.
Марджи се усмихна.
— Но разбира се. Тя толкова прилича на Кайл. Толкова е наивна.
Онор погледна Марджи и й се прииска само да сключи пръсти около нежната й шия. Вбесяваше я мисълта, че самата тя бе довела враговете на Кайл право при него.
— Наивна, а? — избъбри Джейк. — Но и това е повече от онова, което си ти.
— И каква съм аз?
— Глупава. Наивността може да се надживее, докато глупостта лежи дълбоко в човек, до мозъка на костите.
— Значи аз съм глупава? Кой държи оръжие и кой не?
— Е… — проточи Джейк, докато се изправяше.
— Да не ставаш! — кресна Резников към Джейк. — Да не махаш ръце от панела. Седиш на земята с краката напред. Веднага!
Въпреки че английският на Резников ставаше по-лош от напрежението, не беше проблем да се схване мисълта му. Джейк седна.
Зад прикритието на панела той освободи краката си от неудобните плавници. После хвана панела и зачака Марджи да демонстрира глупостта си, като се приближи близо до него. Без да си дава вид, той я наблюдаваше съсредоточено, докато тя минаваше покрай Кайл, съвсем близо до обсега на по-младия мъж.
Не го прави, Кайл, помисли си напрегнато Джейк. Петя все още е насочил снайпера към Онор.
— Нямам такова намерение — каза Кайл. — Научих се да разпознавам кога ме предизвиква. Не бих я докоснал и с тояга.
Джейк въздъхна прикрито. Очевидно Кайл бе стигнал до дъното, без да си загуби ума. Това беше едно от нещата, които Джейк харесваше у Кайл: когато в нещата не бе замесен чаталът му, той беше доста умен. Разбира се, същото нещо можеше да се каже и за другия мъж — Дж Джейкъб Малори.
С ъгълчето на окото си Джейк наблюдаваше Марджи. Тя избра позиция между самия него и Кайл. Това означаваше, че ще обърне гръб на Онор, но явно литовката не се притесняваше от този факт. Пистолетът й бе недвусмислено насочен към двамата мъже.
— Готова съм, Пьотър — извика тя.
Резников бавно свали снайпера. Той знаеше много добре, че най-опасният за него момент е, докато се спуска по склона, защото през това време няма да може да си служи с пушката.
Джейк също го знаеше. Искаше му се да извика на Онор да помълчи още мъничко, само още една минута, докато Резников съсредоточи съзнанието си върху стръмния склон и престане да мисли за всичко друго. Но да каже това, означаваше да привлече вниманието към Онор.
А това бе последното нещо, което би искал да се случи. Така че той продължи да седи безмълвно, докато под водолазния костюм избиваше студена пот и се стичаше на струйки по тялото му.
Със снайпера в едната ръка, вдигнал другата за равновесие, Резников започна да се спуска по склона. Джейк го наблюдаваше с такова наситено напрежение, че можеше да го реже с нож. Обикновено движенията на руснака бяха координирани като у гимнастик, но в момента мускулите му се бяха стегнали от продължителното лежане върху студените скали. На третата крачка той залитна, но мигновено се овладя и вдигна поглед към хората долу.
Никой не беше помръднал.
Още по-внимателен с отломките от скали, Резников отново се отправи надолу. Марджи може да беше проявила глупостта да повярва на Резников — или той на нея, — но наистина разбираше от тактика. Малко търкаляне по склона, подобно лавина, и руснакът вече нямаше да й се пречка.
Кракът на Резников се подхлъзна, закрепи се и отново се подхлъзна. Беше загубил равновесие. Ругаейки, той полетя към земята.
Онор мигновено дръпна въдицата и запрати примамката с всичката си сила. Осем унции и тройно по- тежка кукичка се удариха с тъп звук в главата на Марджи. Тя залитна и извика от болка и изненада.
Джейк се изправи със скоростта на светкавица. С едно бързо движение на ръката си той просна Марджи в безсъзнание на земята, грабна пистолета й и го насочи към Резников.
Кайл вече бе върху руснака.
— Махай се оттам! — изкрещя Джейк с насочен пистолет. — У мен е пистолетът на Марджи.
Последва бъркотия от колене и лакти. После Кайл се изтърколи настрана и се изправи на крака. От устата на руснака излизаха свистящи звуци и нищо повече.
— Не се притеснявай за него — изхриптя с усилие Кайл. — В момента единствената му грижа е да вдиша малко въздух.
Самият Джейк си пое въздух, после издиша.
— Кайл! — извика Онор. — Добре ли си?
— Изморен. Жаден. Отвратен. Изненадан. Кога се научи да хвърляш въдица?
— Джейк ме научи.
Кайл погледна мъжа, който закачваше пистолета на Марджи на пояса на водолазния си костюм.
— Научил си я да хвърля въдица? Трябва да си някакъв… хм, учител.
Тонът му подсказваше, че е обърнал внимание на факта, че Резников говореше за тях двамата като за любовници.
— Може би тя е дяволски схватлива ученичка.
Той се приближи до Резников и го изгледа скептично. Без предупреждение, ръката на Джейк се издигна във въздуха и се озова върху главата на руснака. Той издаде приглушен звук и се отпусна.
— Завържи ги, преди да се съвземат — каза Джейк и се обърна към лодката. — Трябва да се обадя на едно място.
— На Елън? — попита Онор.
— Да. Не се притеснявай. Ще направя добра сделка. Когато свърша, брат ти ще бъди герой.
— А какво ще стане с Марджи и Петя? — попита Онор.
— С кого? — попита Джейк иронично.
— Какво трябва да означава това?
— Елън ще ти обясни. Тя е добра в изкуството да кара хората да вярват, че онова, което се е случило, изобщо не се е случвало.
