довърши, Резников започна да клати глава.
— Предполагам, че е бил Павлов — обърна се Джейк към Онор. — Той обича да плаши жените.
— Къде е Марджи? — попита Онор.
Резников погледна Елън. Тя пък погледна към него.
Джейк погледна часовника си.
— Имаш още една минута, Петя.
— Панелът — изрече той мигновено. — Оригинален ли е?
— И аз щях да те попитам същото нещо.
— Ти го огледа.
— Ти също.
— Ти си по-добър — каза нетърпеливо Резников.
— Не съм достатъчно добър, за да мога да погледна едно нещо и да кажа да, не или може би. Трябва да направя някои тестове. А за да го направя, трябва да имам панела. А аз го нямам. Той е у Чичо Сам.
— Кехлибарът е оригинален — каза Резников.
— Оригинален балтийски, мексикански, доминикански или и трите заедно? — включи се Джейк.
— Само балтийски.
— Щом като знаеш това, трябва да знаеш по-добре откъде идва панелът.
— Но…
— Времето ти изтече. Кажи довиждане, Петя. Въпросите на Елън са поверителни.
Резников се поколеба, но в крайна сметка се предаде. Не беше в позиция да настоява и го знаеше.
— Пак ще се видим.
— Не и ако зависи от мен — отряза го Джейк.
Елън изчака, докато входната врата се затвори след Резников и колата му се понесе по алеята.
— Как мина през територията на Русия с панела? — попита тя Кайл.
— С долари — отвърна той отчетливо. — Ще се изненадаш колко неща могат да се купят с пари в бившия Съветски съюз.
— Ти кого купи?
— Същите хора, които и ти — който се продава.
Елън погледна хладно Кайл.
— Не ми помагаш особено, скъпи.
— Ако си използвал нещо друго, освен пари — обърна се спокойно Джейк към Кайл, — кажи на Чичо метода и запази имената за себе си. Кайл се колебаеше.
Арчър влезе в стаята и се подпря на В(вратата.
— Това е добър съвет. Не си създавай врагове, освен ако не е крайно наложително.
— Използвах руската армия в Калининград — призна Кайл на Елън. — Не са получавали пари от толкова време, че продават всичко от чорапи до бойни самолети, за да се хранят. Те ме закараха заедно с пратката до Камчатка. Дадох камиона на един, който има моята фигура и височина. Той е шофирал до Русия и е изчезнал с камиона, за да отвлече вниманието от мен.
Арчър и Джейк си размениха бързи погледи.
— Хубав замисъл за човек, който няма представа от тези неща — отбеляза Арчър простичко.
Джейк кимна.
Изражението на Кайл подсказваше, че би искал да е бил умен по-рано — с Марджи например.
В продължение на десетина секунди единственият звук идваше от ноктите на Елън, които потропваха по кожената й чанта.
— Добре — изрече остро тя. — Ти си в Камчатка. И после какво?
— Ти видя кутията на кехлибара — отвърна Кайл с груб глас. — Как мислиш?
— Мисля, че след като си отишъл в онова рибарско дружество в Камчатка, Влад Киров те е отвел оттам заедно с панела.
Кайл кимна.
— Значи наистина си бил ти този, който е влязъл през Сийтак? — продължи Елън.
— Да.
— По дяволите. Длъжница съм на онова момче от имиграционната служба. Мислех, че руският мафиот е влязъл с твоя паспорт. Как го уби?
Джейк и Арчър се обадиха едновременно:
— Не!…
Не казаха нищо друго: Не беше и необходимо. Елън премина към другия въпрос без пауза.
— След като Марджи те е измамила, защо не потърси помощ от семейството си?
Ъгълчетата на устните му увиснаха.
— Смятах, че мога сам да се погрижа за себе си. По-малко от всичко друго исках да подлагам главите им под секирата.
— Джейк беше ли вътре в нещата заедно с Марджи?
Кайл се втренчи в нея.
— Е, хайде — подкани нетърпеливо Елън. — Това едва ли ще е първият случай в историята, когато най-добрият приятел и момичето на най-добрия приятел се хвърлят в леглото и премахват третия ъгъл на триъгълника.
— Джей не харесваше Марджи. Опита се да ме предупреди — Кайл сви рамене. — Не го послушах. Когато се отнасяше за нея, мозъкът ми слизаше между краката.
Елън понечи да зададе друг въпрос, но Джейк я изпревари.
— Откъде разбрахте за кехлибарения панел?
— С други думи, кой предаде Кайл, така ли? — уточни Елън.
— Да.
— Марджи.
— Погрешен отговор — намръщи се Джейк. — Марджи няма необходимите връзки, за да се свърже с вас.
— Какво ще ми дадеш, ако ти кажа? — попита Елън.
— Ти какво искаш? — изгледа я с интерес Джейк.
— Оригинален ли е панелът?
— Както казах на Петя, не съм правил никакви тестове.
— Искам само мнението ти на специалист — каза Елън.
— Ще го получиш. Кой издаде маршрута на Кайл и целта му на руснаците?
Черните вежди на агент Лазарус се повдигнаха и разкриха наситено сините й очи.
— Замислил си малко отмъщение?
— Защо, от вас ли е изтекла информацията?
— Не. Предателят е шуреят на Влад Киров. Той е запален комарджия. Изтъргувал е информацията за кехлибарения панел заради комарджийските си дългове към мафията.
— И нещата стигнаха до Резников?
Елън сви рамене.
— Ти го познаваш по-добре от мен, скъпи.
— Съмнявам се. От самото начало ти пазеше този панел, както котка предпазва изпражненията си — произнесе студено Джейк. — Това ме кара да си мисля, че вече сте се свързали с мрежата за производство на копия от Кехлибарената стая.
— Значи мислиш, че панелът е фалшификат? — попита бързо Елън.
— В продължение на няколко години по инициатива на руското правителство се изработваше точно копие на Кехлибарената стая. Това бе опит да се пресъздаде загубеното културно наследство — поде с лекторски апломб Джейк. — После правителството вече нямаше пари за изкуство, както и за каквото и да е друго. Хората, които я изработваха, не получаваха пари. Когато те започнаха да произвеждат копия от предметите за свое облагодетелстване и да ги продават, в играта се намеси мафията. Крадяха висококачествен кехлибар от балтийските мини, от него се произвеждаха копия на царското съкровище и се продаваха отвъд океана.
