— Кайл е твърде болен, за да говори — предупреди рязко Онор.
— Не, не е — извика Арчър от кухнята. — Имате по пет минути за всеки и никакви други разговори без призовка.
— Звучи като запис на касета — изръмжа Елън на Джейк. — Вие двамата сигурно сте се наговорили предварително.
— Не беше нужно. Арчър е като мен — знае неписаните правила. Петя, ти изтегли късата сламка, така че влизаш пръв. И не забравяй, че двамата с Онор ти спасихме задника.
— Не съм чула за такова нещо — каза Елън на Джейк. — Чух, че си ритнал Пьотър по задника.
— Направих му услуга. С Марджи, Пьотър беше в положението на мъжка богомолка, ухажваща женската — отбеляза иронично Джейк.
— Което означава? — погледна го любопитно Елън.
— Женските от този вид са известни с това, че изяждат мъжките по време на съвкуплението, като оставят най-полезната част за последно. За да не остане В съзнанието на женската само като вкусен спомен, мъжкият й носи сочно насекомо, за да отвлече вниманието й. После скача върху й и се моли да свърши преди нея.
Елън погледна замислено Резников.
— Значи с Марджи сте карали по бързата процедура?
Руснакът изглеждаше озадачен, докато Джейк не му преведе идиома. После Резников вдигна елегантно рамене, засмя се и се насочи към спалнята, без да чака да му кажат къде е.
— Значи така — промърмори Джейк.
— Какво? — попита Онор.
Джейк не отговори.
Резников влезе в спалнята и остави вратата отворена след себе си.
— Този кехлибарен панел — започна той без предисловия, — как го занесе до Петропавловск?
Кайл посегна към чашата с портокалов сок и отпи. Но дори и след това не каза нищо.
— Ние ще узнаем кой ти е помогнал — продължи все така делово Резников.
— Не и от мен.
— Мога да направя бизнеса в Руската федерация доста труден за семейство Донован.
— Не ме интересува.
— Но твоето семейство може да разсъждава по друг начин.
— Неговото семейство — Арчър мигновено се озова на вратата — застава зад него до последната капка кръв, пот и сълзи.
Джейк се усмихна кисело. Това не беше нещо ново.
— Следващият въпрос, Петя. Губиш си времето.
— Сближил си се с Марджи заради кражбата на панела, нали?
— Не.
— Тя твърди друго нещо.
— Това, че работи за теб, не означава, че трябва да й вярваме — отвърна Кайл.
Отегчението в гласа му можеше да се отдаде на умората, но Онор подозираше, че не е така. Да бъдеш използван от някого като средство за постигане на някаква цел, бе достатъчно, за да разочарова и светец по отношение на човешката хуманност.
Кайл не беше светец.
— Марджи не работеше за мен в този смисъл, който имаш предвид. Започнахме да си сътрудничим по- късно, в резултат от негласно споразумение — поясни Резников. — Как се добра тя до кехлибарения панел?
— Не знам.
— Трудно ми е да го повярвам.
— Защо? Ти би ли имал доверие в някого, когото си измамил?
Руснакът, изглежда, се забавляваше.
— Това не би било особено мъдро.
— Марджи не ми вярваше. Тя ме използваше. Има огромна разлика.
Онор изпита безмълвна симпатия към брат си.
— Какво знаеш, което би могло да ми помогне? — попита Резников.
— Зависи — намеси се Джейк, преди Кайл да успее да отговори. — Ако работиш за руското правителство, можем да ти кажем много неща, които не знаеш. Според Марджи братовчед й е бил източникът на кехлибара.
Резников бързо се извърна към Джейк.
— Ти вярваш ли го?
— Вярвам, че братовчед й е бързо издигащ се мафиот, чийто приятел е опитал да убие Кайл, но сам е намерил смъртта си. Ако калининградската мафия е притежавала панела, значи братовчедът на Марджи е връзката — Джейк погледна часовника си. — Сега е мой ред — каза той на Резников. — Ти ли претърси това място?
— Да.
Онор замръзна.
— Беше ли на товарния кораб, който едва не се удари в нас? — продължи Джейк.
— Не — Резников погледна към Онор. — Нямам нищо общо с тази бъркотия. Капитанът изпитваше презрение към малките лодки. Що се отнася до Васи, той бе принуден да изслуша една дълга лекция от мен по отношение на своето участие в събитията. Знае достатъчно английски, за да ви предупреди, но се наслаждава на… как да го кажа?…
— Да се прави на гадно копеле? — попита Джейк.
— Да. Заради това напусна Русия.
— Ако се мерне още веднъж пред очите ми с онзи сейнер, ще трябва да си търси друго място за живеене.
Резников кимна.
— И аз му казах нещо подобно.
— Ти не беше на борда на сейнера, така ли? — продължи конструктивно Джейк. — Беше на борда на олимпика и ни следваше, като не изпускаше от поглед бреговата охрана.
Руснакът се усмихна.
— Почти ме разкрихте.
— На борда имаше двама души. Кой беше другият?
— Марджи.
— Отново тя — въздъхна Джейк. — Хубаво парче, а?
— Има своите предимства — кимна Резников. — Когато ти отказа нашето предложение, аз я изпратих да спечели сестрата на Кайл за нашата кауза.
— Двамата с Марджи никога не ни е свързвало нещо повече от секс.
— Но Онор не знаеше това, нали? Няма нищо по-естествено от това, любяща сестра да помогне на скърбящата годеница на брат си.
Изражението на Кайл се промени от отвращение в неприкрит гняв.
— Хубаво, че не се е получило, Петя. Щях да те разкъсам на парчета, задето си въвлякъл Онор във всичко това.
— Защо? Тя беше солидна част от играта — каза Резников прозаично.
— Онор нямаше нищо общо с всичко това! — извика Кайл.
— Но имаше Джейкъб Малори.
— Ти беше този, който ми каза да се отърва от Джейк — обади се внезапно Онор. — Затова гласът ти ми изглеждаше толкова познат.
— Не успях да ви разделя вас двамата — промърмори Резников и сви рамене. Видът му подсказваше, че това не беше от пораженията, които приема с безразличие.
— Ти ли беше и анонимният човек, който ми се обаждаше? — попита тя.
Резников отново изглеждаше озадачен. Джейк каза набързо няколко изречения на руски. Преди да
