— Не всички мъже го правят.
Момчето сви рамене.
— Тогава се женят. Резултатът в края на краищата е един и същ. Съпругът плаща за къщата и храната, а жената понася вниманието му като отплата.
Кейс дълбоко си пое въздух. Нямаше представа откъде да започне, за да промени възгледите на Конър за секса.
— Голямата Лола може би не е най-добрият пример, от който трябва да съдиш за секса — каза той след малко.
— Тя съвсем сигурно има доста голям опит.
— В известен смисъл — да. Но има и нещо друго.
— Бракът?
Кейс си спомни Хънтър и Елиза. Мисълта за тяхната споделена любов го преследваше непрекъснато, макар да не смяташе, че той може да си позволи нещо подобно.
— Любовта прави нещата по-различни — каза той най-накрая.
— Аха — измънка Конър, очевидно неубеден.
— Така е. Когато една жена обича един мъж, тя го желае. Физически. Тогава не е необходим подкуп, заплаха, насилие.
— Никога не съм виждал нещо подобно.
— Аз не съм виждал Париж, но това не означава, че той не съществува.
— Да не би да искаш да кажеш, че сестра ми те обича?
Този прост въпрос затрудни Кейс. Искаше му се въобще да не беше започвал този разговор.
— Не съм казвал нищо подобно — смутолеви той.
— Но така прозвуча.
Кейс си пое въздух и опита отново.
— Много хора така и не срещат истинската любов, но това не означава, че не могат да изпитат удоволствие от секса с този, когото харесват.
Конър дълго се взира в по-възрастния мъж, без да проговори. Постепенно започна да се успокоява.
— Не си насилил Сара? — попита той.
— Не. И следващия път, когато дори само намекнеш нещо подобно, собственоръчно ще те нашамаря.
Изненадващо, Конър се засмя.
— Обзалагам се, че ще го направиш — съгласи се той. — Съжалявам, ако съм те обидил. Просто трябваше да се уверя, че Сара не е била отново насилена от мъж.
— Бил си доста млад, когато е била омъжена. Може би не си разбрал добре, ъъъ, стоновете и пъшканията.
— Дори и най-малкото бебе може да направи разлика между ласката и шамара.
Кейс се опита да измисли тактичен начин, по който да зададе следващия си въпрос. Но не можа.
— Сара и съпругът й бяха ли нежни един към друг?
— Нежни?
— Целувки и такива неща.
— Доколкото знам, сестра ми за първи път целуна мъж в нощта, когато се върна в ранчото с теб.
— Боже Господи — прошепна Кейс. — Защо се е омъжила за този стар… няма значение. Това не е моя работа.
Лицето на Конър се изпъна. За миг придоби изражение, каквото щеше да има, когато се превърне в истински мъж.
— Как мислиш, защо сестра ми се е омъжила за него? — попита той студено.
— От необходимост.
— Много си прав Тя едва беше навършила четиринайсет, а аз бях на девет. Нямахме никакви роднини. Умирахме от глад. Тя се обади на една обява във вестника.
— И се омъжи за Хал?
Конър кимна.
— Този дърт кучи син не би могъл да си намери и крава, която да се омъжи за него.
— Как уби Хал?
Въпросът свари Конър неподготвен. Бързо се огледа наоколо.
Нямаше никой.
— Как разбра? — попита той.
— Не знам, ти сам ми подсказа.
— Не казвай на сестра ми. Искам да ми дадеш дума.
„Трябва да пазя в тайна от Конър, че ще притежавам половината от ранчото — помисли си Кейс, — а ето сега още една тайна, която трябва да пазя от Сара.“
— Сигурен ли си, че тя не е разбрала?
— Да!
— Какво се случи?
Конър махна отсечено с ръка.
— Какво значение има? Той вече е мъртъв.
— Застрелял си го из засада? — попита Кейс делово.
— Не. По дяволите, аз дори нямах намерение да убивам дъртото копеле.
Кейс повдигна вежди. Чакаше. Конър въздъхна, прокара пръсти през косата си, сложи си шапката и заговори:
— Предната нощ я беше преследвал. Това беше един от малкото пъти, в които я хвана.
Клепачите на Кейс трепнаха. Не му харесваше да мисли за Сара и за жестокия й съпруг.
— Беше много пиян. Продължаваше да пие и на сутринта, когато тръгна за съкровището. Аз го проследих.
— Пеша?
— Конят на Хал беше стар колкото него самия. Настигнах го следобед.
Кейс наблюдаваше момчето с присвити очи.
— Казах на Хал да престане да се отнася така със сестра ми. Той започна да ме удря с пистолета. Не му беше за пръв път, но със сигурност беше за последен.
— Застреля ли го?
— Борихме се за пистолета, той гръмна и го улучи. — Въпреки привидно спокойните думи, в очите на Конър личаха сенките от стария гняв и ужас. — Опитах се да се чувствам виновен — продължи тихо момчето, — но ми е по-неприятно, когато трябва да застрелям някой мустанг със счупен крак.
— Колко голям беше, когато Хал умря?
— На дванайсет.
— Не е най-добрият начин да пораснеш.
— Пораснах още на девет. След това всичко, което имаше значение за мен, беше сестра ми.
— Ти също си всичко, което има значение за нея.
— Аз и земята. А сега и ти.
Кейс се направи, че не чу последните думи.
— А Ют и Лола?
— Не е същото. Ние си живеем много добре заедно, а и Ют би умрял за Сара, но… — Конър сви рамене. — Сестра ми не се кара с тях по начина, по който го прави с теб или с мен.
— Мисля, че цени живота ти много повече, отколкото цени моя.
Конър се поколеба, после отново сви рамене.
— Може би.
Но въпреки думите му, очите му казваха, че мисли, че Кейс греши.
Трябваше да се махне оттук, докато още можеше, помисли си Кейс.
После си спомни за земята, която сякаш беше част от него самия, и разбра, че не може да се махне. В същия момент осъзна какво означава да си в капан.
