Клепачите му трепнаха. Това беше единственият знак, че чува думите на Сара.
— После ме гушна до себе си, хвана лицето ми с ръка и продължи да спиш. Вече спеше спокойно.
Тя почака малко, но единственото, което той каза, беше:
— Нещо друго?
— Когато се опитах да се измъкна от постелята ти, ти ме стисна здраво и сякаш се поразбуди. Аз изчаках, опитах отново, но резултатът беше същият.
Кейс извърна погледа си от Сара, но тя знаеше, че той очаква да чуе още нещо.
— Заспала съм — каза просто тя. — Беше ми топло и се чувствах добре. Нищо чудно, че Емили е идвала при теб, когато е сънувала кошмари.
По лицето му премина израз на болка.
Дъхът на Сара спря. Въпреки всичко изпитваше желание да отиде при него, да го прегърне и той да я гушне отново.
Понякога животът ни поднася болка, която не можем да понесем сами.
— Емили е мъртва, нали? — прошепна тя.
Мълчание.
— Затова ли преследваш Калпепърови?
— Няма да се спра, докато не ги изпратя всичките в ада.
Гласът му беше тих и студен, като самата зима. Тя потрепери.
— Не се и съмнявам — отговори му. — При положение, че те не те убият.
— Никой няма да тъгува, ако умра.
— Аз ще тъгувам.
Кейс бавно се обърна към нея.
— Недей — каза просто.
— Недей какво?
— Недей да мислиш по този начин за мен. Това само ще ти причини болка.
Сара се усмихна горчиво.
— Това е единственият начин да разбереш, че живееш, Кейс. Като изпитваш болка.
Повече нищо не наруши утринната тишина с изключение на отдалечаващите се стъпки на Сара.
Кейс остави един наръч дърва на пода. Коленичи и внимателно ги подреди до огъня.
Сара надигна поглед от вретеното си. Въпреки че беше много изморена след цял ден мелене на жито, пране и правене на сапун, все пак трябваше и малко да попреде. Платът не беше необходим само за дрехите им. Той беше един от малкото им източници на пари.
За нещастие обаче не беше толкова изморена, за да не се изчервява всеки път, щом си спомнеше какво бе станало сутринта.
Бързо извърна погледа си от Кейс. Дървата които бе донесъл, очевидно бяха от високите планини отвъд „Лост Ривър Кениън“.
— Благодаря — обади се тя. — Много си сръчен с тази брадва, която… ъъъ… Ют намери.
Подозираше, че Ют бе „намерил“ тази брадва както и още няколко други, в лагера на бандитите в Спринг Кениън.
— Не е нужно да ми благодариш. Аз също ям от храната, сготвена на този огън, както и Конър.
Вратата се отвори и Конър пъхна главата си в процепа.
— Ако си свършил с дървата — обърна се той към Кейс, — ще имам нужда от помощта ти.
Сара бързо вдигна поглед от вретеното.
— Какво има? — попита тя брат си.
— Нищо, за което да се притесняваш.
— Тогава и Кейс не бива да се притеснява за него. Днес той доста поработи.
— Няма да му отнема много време — отговори Конър. Кейс погледна към момчето и се изправи. Беше очаквал нещо такова, след като Конър се прибра тази сутрин, оставяйки сестра си в леглото на Кейс.
— Идвам веднага.
Конър излезе, като остави вратата след себе си отворена. Може би нарочно.
— Това момче — промълви Сара и остави вретеното. — Човек би си помислил, че е роден в пещера.
Кейс излезе. Конър го чакаше под едно дърво. В светлината на залязващото слънце сянката му беше дълга и тънка. Револверът му беше на хълбока.
„Застанал е с гръб към слънцето — помисли си Кейс. — За да блести в моите очи. Това момче има заложби. Надявам се само, че ще живее достатъчно дълго, за да ги реализира.“
— Какво стана тази сутрин? — попита Конър, веднага щом Кейс се приближи достатъчно, за да го чува.
— Чу какво каза сестра ти.
— Откъде е тази драскотина под окото ти?
— Какво имаш предвид? Да не би нещо да те притеснява?
— Сара. Остави я на мира.
Кейс нарочно пъхна палци в колана си и си придаде спокоен вид.
— Знаеш много добре чие легло е навън под дърветата и чие — в къщата, нали? — попита той тихо. — Не ти ли мина през ума, че четеш конско не на този, на когото трябва?
Устните на Конър се изпънаха. Изразът в тъмнозелените му очи приличаше повече на възрастен, отколкото наедно петнайсетгодишно момче.
— Сара не би оставила никое същество, което се нуждае от нея. Ют е казал, че ти имаш нужда от нея. Дошла е при теб и ти си я сграбчил.
— Сестра ти дойде при мен, но не съм я сграбчил. Това е всичко, което трябва да знаеш. Ако не вярваш на мен, попитай нея. Но и тя ще ти каже същото.
Конър изгледа Кейс преценяващо.
— Сестра ми не би казала нищо, дори и ако си я изнасилил — каза той равно. — Ще реши, че ще те предизвикам и ти ще ме убиеш.
— Но това теб не те притеснява.
— Не съм толкова глупав. Не бих могъл да те победя в честна борба, както и Сара не би могла да се пребори с теб в тъмното.
Кейс кимна, но не беше толкова спокоен, колкото изглеждаше. Предполагаше, че ще се наложи да скочи върху Конър, когато момчето посегне към револвера си.
— Затова няма да се бия честно — продължи Конър. — Ще те изненадам от засада. Това е последното ми предупреждение. Остави Сара на мира.
Кейс се замисли за момент.
— А ако тя отново дойде при мен? — попита той.
— Ако дойде, това няма да бъде, за да правите секс.
Веждите на Кейс се извиха нагоре.
— Това, че Сара е твоя сестра, не означава, че тя не изпитва някои нужди — каза той равно.
— Секс? — попита Конър присмехулно.
— Секс — съгласи се Кейс.
— Не мисля, че една жена би търсила сама нещо, което й причинява само болка. Поне Сара не би го направила. Досега бягаше при всяка възможност.
Кейс се вцепени.
— Какво?
— Чу ме.
— Това ли мислиш, че представлява сексът?
— А не е ли така?
— Не.
— Тогава защо мъжете трябва да плащат на жените, за да го получат? — попита Конър насмешливо.
