— Господи, какво изкушение! — извика той в отговор. — Не съм ял фасул от,… от два-три часа.
— Има и яребици — добави Сара.
Вратата бързо се отвори.
— Яребици?
— Кейс ги застреля.
— Е, поне няма да се налага да търсим олово — каза брат й. — Просто ще го извадим от зъбите си.
— Не ги застреля с пушката си. Очите на Конър се разшириха.
— А с какво?
— С револвера.
— Чиста загуба на куршуми — вметна Лола.
— Всяка с по един изстрел — продължи Сара. — Три птици. Три патрона. Най-бързата стрелба, която някога съм виждала.
Веждите на Лола подскочиха нагоре. Конър подсвирна.
— Това е добра стрелба. Много добра — възкликна Лола. — Нищо чудно, че е оцелял след онова представление с Калпепърови.
— Беше на косъм — обади се Сара глухо.
— Момиче, не съм чувала някой досега да е оцелявал след престрелка с Калпепърови.
— Ха! — възкликна Конър. — А пък аз си мислех, че не е чак толкова добър с револвера.
— Защо? — попита учудено Сара. — Само защото е бил прострелян?
— Не. Защото не е отрязал цевта, нито пък е променил с нещо спусъка, за да стреля по-бързо.
— Това са салонни номера — обади се Лола.
— Може би, но тези номера помагат на Калпепърови да са по-бързи и от светкавица.
— На това ли те учи Ют, когато се предполага, че трябва да вършите задълженията си? — попита Сара.
— Adios — каза брат й и затвори вратата след себе си. — Ще се върнем, преди да се е стъмнило.
— Конър Лоусън! — извика тя. — Отговори на въпроса ми!
Тишината, която последва, бе по-красноречива и от думи. Тя се обърна към Лола.
— Не искам Ют да учи Конър на такива номера — каза Сара равно.
— Не го казвай на мен, а на брат си. Той е този, който непрекъснато досажда с въпроси за револвери и всякакви оръжия.
Сара прехапа устни и се обърна. Много внимателно постави мъничките съединени кани в една естествена ниша между дъските.
„Трябва да намеря това съкровище — помисли си тя. — Трябва да го намеря.“
Но днес не беше постигнала никакъв напредък.
Кейс бе изкопал още няколко дупки само за да намери изпочупени керамични съдове и останки от огън. Около развалините нямаше никакви следи, че скоро там е стъпвал човешки крак.
— Слушаш ли ме? — попита Лола нетърпеливо.
Стресната, Сара се обърна.
— Казваше ли нещо?
— По дяволите!
— Съжалявам. Просто… си мислех нещо.
— Тогава помисли за това! Трябва да си доволна, че брат ти има зорки очи, бързи ръце и достатъчно смелост, за да ги използва в борба. Тези Калпепърови не са израснали в църква. Те са проклети до мозъка на костите си. Всеки един от тях.
Сара погледна нагоре. Суровият тон на по-възрастната жена се подсилваше от строгата гънка на устните й.
— Някога си познавала Калпепърови, нали? — попита Сара. — Не само Аб, а целия клан.
— Израснах близо до тях. Майка ми простреля един от чичовците на Аб из засада, защото се опита да ме насили, когато бях на дванайсет. За съжаление, не можа да го убие.
Сара изглеждаше шокирана, а и се чувстваше по същия начин.
— Не е бил първият — продължи Лола, — нито ще бъде последният. Майка ми ме научи да се отбранявам. — По-възрастната жена сви рамене и се усмихна. — Само го споменавам, за да разбереш, че не бива да забраняваш на Конър да прави това, което ще го научи да се защитава.
— Не искам той да се учи на такива неща — каза Сара с тих, отчаян глас.
— Мъжете правят това, което трябва да се направи, а жените си кротуват.
Сара стисна устни. Искаше й се да спори, но знаеше, че трябва да се пребори със себе си, а не с Лола.
По дяволите дървата за огрев! Ще търси испанското съкровище утре, вдругиден и по-вдругиден.
И ще го намери.
Трябва да го намери.
— Като говорим за жените и мъжете — продължаваше Лола, — изглеждаш ми малко понапълняла.
— Моля? — Сара премига, объркана.
— Знаеш откъде идват бебетата, нали?
Сара усети как бузите й пламват, като си спомни как къпеше Кейс, когато беше заспал.
Той наистина беше в състояние да й направи бебе.
— Той не би ме насилил — каза тя глухо.
— Няма да му се наложи. Или още не си го разбрала?
— Кое?
Голямата Лола разпери ръце.
— Знаеш всичко, което пише по книгите, но нищо за живота!
Сара не отговори.
— Ти искаш Кейс — продължи Лола с равен глас. — Всичко е толкова просто и ясно.
— Дали го искам или не — това няма значение. Той не ме иска.
— Глупости. Но на теб трябва да ти се говори направо, освен ако не искаш да гледаш бебето на Кейс. Искаш ли?
— Това няма значение. Той няма да ме докосне по този начин.
— По дяволите, момиче, те всички в началото говорят така.
— Кейс не ме желае — каза рязко Сара. — Поне така ми каза.
Лола премига.
— И как така?
— Не иска да изпитва никакви чувства.
— Човек, който не изпитва никакви чувства, е мъртъв човек.
Сара се усмихна уморено и поклати глава.
— За вдовица ти наистина си доста зелена — каза Лола. — Как си се предпазвала от забременяване, докато съпругът ти е бил жив? Или пък сигурно той е бил прекалено стар?
— Обикновено беше твърде пиян, за да може да свърши някаква работа.
Широките рамене на Лола се разтресоха в беззвучен смях. После бръкна в джоба на панталоните си, извади една малка кожена торбичка и я подхвърли.
Сара я хвана инстинктивно. Беше съвсем лека.
— Какво е това? — попита тя.
— Парчета от една гъба. Кейс не е пияница и въобще не е толкова стар, че да не може да посее някое бебе в корема ти.
Сара погледна кесии ката.
— Е?
— Е, когато ти се прииска, накисни едно от парчетата в оцет и го сложи там, откъдето ти тече кръв всеки месец. Сложи го колкото можеш по-навътре. А после направи това, което трябва да направиш.
— И няма да забременея, това ли искаш да кажеш?
Сара отново погледна към малката кесийка и се помоли бузите й да не са толкова червени, колкото ги чувстваше.
