Замислените й сиви очи огледаха порутените стени и камарите камъни.
— Къде искаш да копая? — попита той.
— Нека първо да поразгледаме наоколо. Може пък да имаме късмет.
— Купища сребро, блестящи на слънцето?
— Или по-скоро изгнили кожени торби, пълни с монети — отвърна тя.
Тя се завъртя на пета и се насочи към първата стая.
— Стой далеч от стените — обади се Кейс.
— Правила съм това и преди.
— Просто стой далеч от стените. Изглеждат така, сякаш само да кихнеш, и ще се срутят.
Тя стисна устни, но споменът затова, как я бе усмирил брат й, беше все още твърде пресен.
„Мъжете са упорити същества — помисли си тя. — Защо просто не оставят жените да си вършат работата. Защо непрекъснато трябва да се месят?“
Постара се да стои далеч от стените, докато разглеждаше стаите една след друга.
Кейс раздвои вниманието си, наблюдавайки я и оглеждайки се за евентуални неканени гости.
Беше много по-интересно да наблюдава нея. Тя се движеше с подчертана грациозност и това го накара да си спомни колко приятно му беше, когато гърдите й докосваха крака му, докато сменяше превръзките му. Мисълта отново да се наслади на това усещане, но този път без рани и без дрехи, които да му отвличат вниманието, предизвика познатия ефект върху слабините му.
Проклятие! По-добре е да я ядосва непрекъснато. Няма да е трудно, като се има предвид колко е независима.
Но това, което в действителност искаше да направи, бе да целува заобленото й, женствено тяло, докато то се разтопи и потече като мед по езика му.
„Мисли си за нещо друго“ — заповяда си той.
Но това беше много трудно дори когато не я виждаше.
Когато Сара най-после се появи отново, палтото й беше разкопчано, шапката й беше килната назад, а връзките на ризата й от еленова кожа бяха развързани, за да може тялото й да диша.
Кейс беше сигурен, че под разхлабените връзки може да види кадифената сянка между гърдите й. Не искаше нищо друго, освен да зарови лице в топлата, ароматна плът.
— Е? — попита той грубо.
— Няма сребро.
— Успях и сам да се досетя. Някакъв знак, че тук е имало някой, след като са си тръгнали индианците?
— Има няколко места, на които скоро е пален огън, но Ют и Конър ловуват в този каньон, а и Хал сигурно е търсил тук…
Тя сви рамене и млъкна.
— Покажи ми къде да копая — каза Кейс след малко.
— Не бива да копаеш. Раната ти едва е заздравяла.
— Кракът ми си беше съвсем наред, когато трябваше да копая преди няколко дни — отговори той равно.
Сара се намръщи. Беше загубила и този спор. Той също се бе включил в копаенето на гробове за бандитите заедно с Ют и Конър.
— Добре — глухо каза тя. — Копай ако щеш и до Китай, все ми е едно.
— Съмнявам се, че отчетата са скрили среброто толкова надълбоко. Те са смятали, че ще стигнат до ада дълго преди да открият нови езичници, чиито души да спасяват.
Устните й се разтегнаха в усмивка Сара искаше да я скрие от него, затова се обърна настрани.
— Ще ти покажа къде да копаеш.
Копаенето беше доста по-бавно, отколкото първоначалният оглед. Почвата беше твърда като камък.
Не след дълго Кейс свали шапката и сакото си. После разкопча черната си вълнена риза до кръста, започна да я изважда от панталона си, но изведнъж спря. Погледна към Сара.
— Давай — обади се тя. — Няма да припадна.
Но не спомена нищо за това, че го е виждала и съвсем гол. Просто не беше необходимо.
И двамата го знаеха и самата мисъл за това нажежаваше пространството между тях.
Кейс съблече ризата си, метна я на един клон и отново взе лопатата. Къдравите черни косми по гърдите му образуваха стесняваща се пътечка надолу към колана на панталоните му.
Сара знаеше какво има по-надолу.
Дишането й се учести и тя бързо извърна поглед. От стомаха й тръгна гъделичкаща вълна и постепенно обхвана цялото й тяло.
„Какво ми става! — мислеше си отчаяно тя. — Не съм някое невинно момиченце, което да се впечатли чак толкова от голите гърди на един мъж.“
Но тя беше развълнувана от полуголото му тяло. А също така беше толкова очарована, че не можеше задълго да задържи погледа си другаде.
Кейс изпълваше очите й.
Плавните му движения бяха комбинация едновременно от сила и грация, които й напомняха за полета на орел.
Някой ден и Конър ще стане такъв. Силен, бърз, гъвкав.
Съвсем пораснал. Мъжествен.
Тази мисъл я накара да почувства едновременно болка и удоволствие. Болка, защото Конър растеше прекалено бързо. Удоволствие, защото се превръщаше в един изключителен мъж.
Но никой мъж не може да бъде толкова красив, колкото Кейс. Не и за мен. Кейс е… специален.
— Тук няма нищо, освен останки от стените — обади се Кейс.
— Опитай ей там.
Дрезгавата нотка в гласа й го накара рязко да вдигне глава. Сара гледаше към каньона, където бяха оставили конете.
— Не се притеснявай — каза й той. — Крикет няма да отиде никъде, въпреки че не е спънат.
Тя кимна, без да го поглежда. После надигна лицето си срещу вятъра, за да охлади пламналите си бузи. Не осъзнаваше, че това движение надига гърдите й.
Кейс се загледа в нежните женствени извивки, притиснати към еленовата кожа на ризата й. Кръвта му кипна и той се възбуди неимоверно бързо, но напоследък вече беше свикнал.
Но това не означаваше, че му харесва. Въобще не му харесваше.
Ако се чувстваше по този начин с всички жени, щеше да е съвсем друго нещо.
Но само Сара можеше да причинява такъв бърз ефект върху тялото му.
Той изпсува наум, премести се на около пет метра по протежение на стената и отново започна да копае.
Беше благодарен, че физическото усилие му помага да не обръща чак такова внимание на сексуалното си желание спрямо младата вдовица, която го наблюдаваше със сивите си очи.
Лопатата се удари в нещо, което не беше нито камък, нито пръст. Без да обръща внимание на болката в бедрото си, Кейс коленичи и започна да рови с ръце в тухлите. Появиха се останки от керамични съдове. Той оглеждаше всяко парче поотделно, преди да го остави настрани.
— Какво е това? — попита Сара нетърпеливо.
— Все още не мога да кажа.
Тя изтича нагоре и застана до него.
— Стой настрана! Не искам да си близо до стената.
— Но ти си близо до нея.
— Това е нещо съвсем различно.
Тя не си направи труда да спори с този човек, на когото липсваше всякаква логика. Просто остана на мястото си и продължи да го наблюдава.
Но вместо да гледа там, където се забиваше лопатата, погледът й беше прикован към мускулите на гърба му. Гладката кожа сякаш молеше да бъде погалена.
