— Няма от какво да се срамуваш — каза Лола. — Казвали са ми, че на някои жени им харесва.
По тялото на Сара премина тръпка на отвращение.
— На мен не ми харесваше — каза тя тихо.
— И на мен не ми харесваше особено, докато не се появи Ют. Ако харесваш мъжа, е поносимо. Колкото повече го харесваш, толкова е по-поносимо.
Сара й подаде кесийката.
— Вземи я. Няма да ми трябва.
— Конър отвърна същото преди няколко седмици, когато му каза да вземе сакото си. И какво се случи?
— Той не го взе.
— И после се прибра, подвил опашка и полумъртъв от студ.
— Аз не съм Конър.
— По дяволите, момиче, разбира се, че не си. Той не може да носи дете в корема си.
Сара сграбчи ръката на Лола, сложи кожената кесийка на дланта й и стисна пръстите й.
Старата жена сви рамене и пъхна кесийката обратно в джоба на панталоните си.
— Ако промениш решението си, обади ми се.
Сара кимна, но си помисли, че има и по-лоши неща от това да роди бебето на Кейс. Много по-лоши.
— Сара, будна ли си?
Тихият глас на Ют я събуди толкова внезапно, че сърцето й заби бързо.
— Какво има? — прошепна тя. — Бандити ли?
— Не. Кейс.
— Какво е станало?
— Така се мята и стене в съня си, че може да събуди и умрелите.
Тя се замисли. Не беше го виждала от вчера следобед, когато излезе от къщата, когато всички останали се възхищаваха на глинената миниатюра.
— Болен ли е? — попита тя.
— Не, госпожо. Просто е много неспокоен. Вика разни имена.
Също както когато беше в треска. Дали отново вика скъпоценната си Емили?
— Събуди го — нареди тя.
— Не, мадам. — Ют беше категоричен.
— И защо не?
— Последния път, когато събудих човек, който се мяташе и стенеше насън, той за малко не ме уби, преди да дойде на себе си. А Кейс не би позволил и косъм да падне от главата ти, камо ли самият той да ти навреди.
— Добре — съгласи се тя и отметна завивките. — Конър на билото ли е?
— Да, госпожо.
— Иди да поспиш. Аз ще се погрижа за Кейс.
— Хм, госпожо.
— Какво?
— Може би първо ще трябва да му поговориш тихичко, преди да го сграбчиш за рамото.
— И преди съм си имала работа с диви животни — отвърна тя сухо.
Ют се изсмя.
Сара намъкна дрехите си, сграбчи една жилетка и се втурна навън.
Небето представляваше една прекрасна картина от черни и сребристи тонове. Красотата му й спря дъха.
Но когато усети студа, тя потрепери и се запъти към голямото дърво, под което Кейс бе установил „лагера“ си.
Ют беше прав.
Кейс се въртеше, трепереше и бълнуваше. Гласът му беше тих, но Сара беше сигурна, че името на Емили се споменава най-често.
Внимателно се приближи към него. Искаше й се да го гушне в прегръдката си и да го успокои. Беше правила същото за Конър, когато той спеше неспокойно след наводнението.
Но вместо да докосне Кейс, тя коленичи там, където не би могъл да я достигне. Той беше воин, заспал сам, извън къщата. Ако някой го докоснеше сега, той не би си помислил, че е приятел.
— Кейс — каза тя тихо. — Аз съм — Сара. Всичко е наред. Аз съм тук. Ти си в безопасност. Всичко е наред.
Повтори го няколко пъти, като се стараеше гласът й да звучи успокоително.
След известно време той спря да се мята. Продължаваше да е неспокоен, но вече не трепереше като животно, хванато в капан.
— Точно така — мълвеше тя. — Всичко е наред. Никой няма да ти причини зло. Няма да им позволя.
Приближи се към него, като не спираше да говори. Думите й бяха смесица от разумни доводи и глупости, но го успокояваха.
Когато погали ръката му, той въздъхна. Ръката му се вкопчи в нейната и той я придърпа към себе си.
— Емили! Помислих си, че те няма. Гушни се при мен и заспивай. Чичо Кейс няма да позволи на духовете да дойдат.
Сара беше твърде изненадана, за да се отдръпне, когато той погали косата й, притисна главата й към гърдите си и придърпа завивките върху нея.
Нямаше нищо сексуално в действията му. Сякаш тя беше дете, а не жена.
Чичо Кейс! Нима неговата обичана, изгубена Емили е племенницата му?
Започна да го буди, за да му каже, че тя не е Емили. Пълното спокойствие на тялото му я спря. Той вече не се въртеше, не се бореше с това, което само той можеше да види. Тялото му беше отпуснато, спокойно.
Въздъхна дълбоко и я притисна към себе си. Постепенно ударите на сърцето му се нормализираха, което беше знак, че е заспал дълбоко.
Известно време тя слушаше сърцето му под бузата си и наблюдаваше прекрасното звездно небе над главите им. Така притисната към Кейс вече не й беше студено.
Пое си дълбоко въздух и усети аромата на дърво, на вълна и на мъж. Въздъхна и се сгуши в него. Харесваше й да усеща ръката му около раменете си и топлия му дъх в косите си.
Топлината на тялото му сякаш проникваше в самата й душа. Тя се отпусна. Откакто наводнението отне живота на родителите й, тя не се беше чувствала толкова спокойна.
Би трябвало да се върне в къщата. Кейс вече е добре. Започна с нежелание да се отдръпва от него, от спокойствието и топлината на постелята му.
Ръката му я стисна здраво и не й позволи да си тръгне.
— Кейс? — прошепна тя — Буден ли си?
Той не отговори.
Тя почака, докато ръката му се отпусна, после отново опита да стане.
Ръката му отново я стисна. Промълви нещо и се размърда неспокойно.
— Тихо — промълви тя успокоително. — Всичко е наред. Няма да те оставя.
За известно време, добави наум.
Въздишайки, Сара отново се отпусна и се загледа в нощното небе.
Повече не се опита да си тръгне. Заспа дълбоко, притисната към Кейс.
Глава 13
Кейс се събуди преди изгрев слънце. Не му беше присъщо да се буди така — бавно и мързеливо. Обикновено скачаше на крака още щом отвореше очи. Изпитваше някакво усещане за спокойствие.
