— Какво правиш там? Да не би Кейс да не е добре?
Тъмните вежди на Кейс се надигнаха присмехулно.
— Не съм ли добре? — Устните му оформиха думите, но звук не се чу.
— Когато Ют се върна от поста, дойде да ми каже, че Кейс се мята и бълнува — каза Сара — и затова излязох да проверя какво става.
На лицето на Кейс за момент се изписа изненада. Но после изражението му стана сурово.
— Това е било преди няколко часа — каза Конър. — Аз самият сега се връщам от поста.
— Заспала съм — каза Сара.
— О! — Конър се колебаеше. — А сега ще се върнеш ли в къщата?
Тя си представи как изглежда в момента — с развързана риза и панталони, смъкнати до коленете.
— Прибирай се без мен — процеди тя през зъби.
— Сигурна ли си?
— Конър, за Бога! Да не би да искаш да ме заведеш и до тоалетната или все пак имам право на малко свобода?
— О, разбира се. Извинявай. Аз просто…
— Знам. — Гласът на Сара стана нежен. — Не биваше да ти говоря така. Но нали знаеш колко съм избухлива, когато се събуждам.
— Особено ако си сънувала кошмари — каза брат й.
Тя не сметна за нужно да го поправя.
— Върви. Идвам след минутка.
— Да запаля ли огъня?
— Недей. Лягай си да спиш. Аз ще се погрижа за всичко.
Конър постоя още известно време, без да казва нищо, после влезе в къщата.
Когато Сара се увери, че брат й се е прибрал, погледна Кейс право в очите.
— Пусни ме — каза тя през зъби.
Без да каже и дума, той се претърколи настрани. Наблюдаваше я тревожно, сякаш се страхуваше от следващата й стъпка.
Точно под окото му имаше малка драскотина, от която се стичаше кръв.
— Поне имай благоприличието да се обърнеш, докато се обличам. — Гласът й беше горчив.
— Можеш да не си вириш чак толкова носа — отговори Кейс равно. — Не съм аз този, който се промъкна в леглото ти.
Но въпреки думите си, той се отдръпна настрани и се обърна.
— Не съм се „промъкнала“ в леглото ти — каза тя гневно. — Ти сънуваше кошмари.
— Не си спомням нищо такова.
— Въртеше се и се мяташе като вълк в капан.
— Не ми се струва особено подканящо — провлече той.
— Ют също не смяташе така.
— Но въпреки това ти легна при мен.
— Не. — Сара затегна здраво връзките на ризата си. — Ти ме дръпна.
— Предполагам, че Ют е видял и това.
Тя започна да придърпва бельото и панталоните си нагоре. В първия момент си помисли, че горещата влага между краката й означава, че месечният й цикъл е подранил, но нямаше никакви петна от кръв. Просто беше влажна.
— Какво си ми направил? — попита тя, изненадана.
Кейс погледна през рамо. Видя за секунда малко червени къдрици и перлена кожа, но те бързо изчезнаха под панталоните. Желанието отново го обзе и му спря дъха.
— Била си омъжена — каза той рязко. — Какво смяташ, че съм ти направил?
— Ако знаех, нямаше да те питам, не мислиш ли? — озъби се тя.
За момент той си помисли, че се шегува.
Но после видя тревогата в очите й. Завързваше панталоните си така, сякаш тялото й принадлежеше на някой непознат.
Кейс не знаеше какво да каже.
— Е, няма значение — промълви тя. — Не биваше да ти позволявам да ме прегръщаш като малко дете. После явно съм заспала. Може би аз съм виновна, каквото и да си ми сторил.
Тя скочи на крака, грабна жилетката си и я облече. Потрепери леко. Зърната й все още бяха твърди и много чувствителни.
Това също я объркваше.
Както и Кейс.
Той разсеяно потри парещата драскотина под окото си. Капките кръв, които останаха по пръстите му, свидетелстваха за бързината на Сара.
Ъгълчетата на очите му се присвиха.
— Ти си същинска котка с тези нокти — каза той.
— Въпрос на практика. — Гласът й беше леден.
Очите му се присвиха.
— Следващия път, когато сънуваш кошмари, в които е намесена племенницата ти, ще си ги сънуваш сам.
— Племенницата ми? — Кейс беше изненадан. — За какво говориш?
— Може би не бива да ти казвам — провлече тя саркастично, — като се има предвид начина, по който ми каза никога повече да не споменавам името й.
— Емили?
— Същата.
— Как разбра, че сънувам нея? — попита Кейс.
Сара го погледна през рамо.
— Мога ли да приема това като разрешение да произнеса святото име? — попита тя.
— По дяволите, казвай каквото искаш.
— О, Господи, ти наистина знаеш как да изкушиш една жена.
— Просто го кажи!
Тя почти се поддаде на изкушението, но леденият блясък в очите му я спря.
— Ти се мяташе… — започна тя.
— … и бълнувах — прекъсна я той грубо. — Това вече го разбрах.
— Кой разказва, ти или аз?
— Нито един от двамата, от това, което чувам.
Тя преглътна една обидна дума.
Обикновено не й беше трудно да сдържа гнева си. Но този мъж наистина умееше да й влиза под кожата.
— Говорих ти известно време — каза тя глухо. — Успокоявах те.
— С онзи меден гласец — обади се той, но лицето му остана безизразно.
Тя сви рамене.
— Когато малко се поуспокои, аз се приближих и те докоснах. Просто исках да те събудя внимателно.
— Сигурна ли си, че не си сънувала? Не си спомням нищо такова.
— Но ти спеше!
— Аха.
— Когато те докоснах, ти не се събуди, или поне не съвсем. Започна да мълвиш името на Емили и нещо за това как си е отишла.
Кейс не помръдваше, но сякаш се сви.
— Продължавай.
— Прегърна ме, придърпа ме под завивките и ми каза да не се тревожа, защото чичо Кейс ще прогони духовете.
