„Господи — помисли си той сънливо. — Отдавна не съм имал чувството, че Емили лежи до мен.“
Внезапно осъзна, че тежестта върху ръката му не е от детско тяло.
До него беше легнала жена. По раменете и ръцете му се разливаше водопад от дълги, гъсти женски коси. Във въздуха се носеше топлото, приятно ухание на жена.
И на рози.
Сара.
Бързо отвори очи. Над главата му имаше дърво. Между клоните му проблясваха звезди. Луната беше залязла. Зората придаваше розов оттенък на небето на изток.
„Какво, по дяволите, прави тя тук с мен?“ — помисли си той.
Най-бързият начин да разбере беше, като я събуди и я попита. Започна да смъква одеялото от раменете й, но бързо забрави какво имаше намерение да прави.
Слабата светлина галеше лицето на Сара. Косата й нямаше златистия отблясък, който й придаваха слънчевите лъчи, но беше лъскава като черна вода. Дългите й мигли почиваха върху бузите й. Устните й бяха пълни, спокойни, леко извити, сякаш се усмихваше насън. Беше изкусителна.
„Не бива да го правя“ — помисли си той, докато се навеждаше към нея. И спря.
Или поне така си помисли. Но бързо осъзна, че не може да устои, както пеперудите не могат да устоят на изкушаващата светлина на пламъците.
Тя бе като огън през зимата. Господи, толкова дълго му беше студено…
Устните му докоснаха нейните. Пръстите му нежно, внимателно се вмъкнаха в косите й, търсейки топлината под хладните кичури. Хвана главата й в ръцете си.
Сара въздъхна и леко намести главата си, сякаш наслаждавайки се на докосването му.
През тялото му премина тръпка, която не беше предизвикана от студа. Това беше желание и още нещо, нещо заплашително, което се промъкваше към него след всичките години самота.
Но той не си го признаваше. Смяташе, че изпитва към нея единствено физическо желание.
Физическото желание беше нещо, което му бе станало твърде познато и което добре разбираше, откакто пристигна в ранчото „Лост Ривър“.
Бавно се премести така, че Сара остана под него. Одеялото се плъзна настрани, но той го хвана със зъби и го дръпна обратно върху тях, за да не се събуди тя от студа.
За него нямаше никаква опасност да усети студеното зимно утро. Уханието й и вкусът й го изгаряха.
Пръстите му се преместиха към връзките на ризата й от еленова кожа. Издърпа едната връзка през първата дупка, после и другата.
„Не бива да го правя“ — помисли си той, въпреки че кръвта изгаряше тялото му.
Извади връзките през още една дупка.
Кожата й блестеше като перла под слабата светлина на звездите и розовото начало на изгрева.
„По дяволите дали трябва или не трябва да го правя — мислеше той. — Ако тя него искате толкова, колкото и аз, нямаше сега да бъде тук“
Със сигурност една вдовица знае как се събуждат мъжете сутрин.
Точно затова се е промъкнала под завивките, докато е спял. Знаела е, че той няма да направи първата крачка, затова е решила да го изненада.
Кейс установи, че връзките на ризата й продължават чак до пъпа. Отдръпна ризата, за да я види по- добре.
Искаше просто да я погледа. Това е всичко. Няма нищо лошо в това да я види.
Звездната светлина придаваше на кожата й сребристо сияние. Между гърдите й имаше сянка. Връхчетата им бяха тъмни и настръхнали от нощния студ.
Той сподави един стон.
Боже Господи!
Не можеше да спре да я гледа, нито пък да потисне желанието си да я почувства, да я вкуси, да изследва тялото, което току-що беше открил.
Наведе лицето си между гърдите й и си пое дълбоко въздух.
Сякаш вдишваше огън.
Потърка челото си в едната й гърда, после в другата. Когато усети кадифеното зърно, вдигна глава. Устните му се отвориха и той въздъхна.
Със страст, която беше още по-силна поради това, че се опитваше да я сдържа, той пое връхчето на едната й гърда в устата си. Започна да го смуче, да го ближе и то се втвърди още повече, молейки за още.
„Трябва да спра — помисли си той. — Не мога да и дам това, което иска от мен. Дом, семейство, деца.“
Надигна глава и погледна отново гърдите й.
Но Бог му е свидетел, че може да даде на тялото й това, от което има нужда.
Желанието бучеше в гърдите му, в главата му, разтърсваше го целия. Наведе глава към другата й гърда и се зачуди дали изобщо е в състояние да спре. Имаше и други места, още по-сладки, още по-топли, които чакаха да бъдат открити, докоснати, опознати.
Той имаше нужда от това. Повече, отколкото имаше нужда да диша.
Сара издаде някакъв звук в просъница. Размърда се под него, изви леко гърба си, отдавайки му се.
Движението й беше чувствено, провокиращо, но тя не го знаеше. Знаеше само, че лежи под ярко слънце и жарките му лъчи я галят бавно, мързеливо, прекрасно.
В това нямаше никакъв смисъл, но все пак, в сънищата често няма смисъл.
Всичко, което в момента имаше значение за нея, беше, че е в безопасност в чувствената прегръдка на съня си. Знаеше го със сигурност.
Топъл дъжд от удоволствие я заливаше. Тя се надигна леко, подчинявайки се на първичния рефлекс, отдавайки се на ласките му.
Имаше смътното усещане, че на раменете й е студено и че гърдите й са голи и мокри и че някой диша бързо и накъсано. Опита се да продължи да сънува…
И изведнъж рязко седна.
Току-що бе разбрала, че не слънцето я гали между краката. Това беше ръка. Мъжка ръка.
Кейс заглуши опита на Сара да изкрещи. Устните му покриха нейните и се чу само тих, сподавен звук.
Той реши, че тя ще спре да се бори, когато осъзнае къде се намира и кой я целува и защо. В края на краищата, тя беше тази, която бе дошла при него.
Но тя се бореше като дива котка, риташе, дереше, с всичката си сила.
Той легна върху нея, притискайки краката й към земята. После хвана ръцете й и ги дръпна нагоре. Стисна ги с едната си ръка, а с другата покри устата й.
— Сара, това съм аз — Кейс — прошепна тихо той. Присвитите й, блестящи очи говореха, че въобще не я интересува кой, по дяволите, беше той.
— Сара! — извика Конър отнякъде наблизо. — Какво става?
Тя се дръпна рязко, но Кейс не помръдна. Покриваше я цялата по същия начин, по който го бе направил на онази скална издатина, когато чуха съвещанието на Калпепърови.
— Добре ли си? — извика отново брат й. — Сара!
— Просто лош сън — обади се тихо Кейс. — Всичко е наред. Не е нужно да събуждаш умрелите.
— Какво прави тя тук? — попита Конър вече по-тихо.
Сара и Кейс се спогледаха.
— Ако започнеш да крещиш — прошепна й той, — после ще има много да обясняваш. Например защо си се промъкнала в постелята ми, след като не искаш това, което се опитвах да ти дам!
Тя се вцепени. Чак сега осъзна къде се намира и защо.
— Сестричке? — повика я Конър. — Сигурна ли си, че всичко е наред?
Кейс надигна ръката си.
— Всичко е наред — прошепна тя.
— Какво?
— Добре съм — каза тя малко по-високо.
