— А сега какво? — прошепна тя.
— Ще чакаме.
— Какво?
— Каквото и да се случи.
— А ако Ют и Конър са чули изстрелите? Понякога звукът се чува надалеч в тези каньони.
— Ют знае, че не бива да се хвърля като сляп, когато има стрелба.
— Конър — беше единственото, което успя да каже. Кейс не отговори. Вместо това присви очи над карабината, издиша и съвсем леко натисна спусъка.
Звукът от изстрела сякаш разцепи главата на Сара. В долната част на каньона един мъж се претърколи. Тялото му се плъзна по склона и се спря в една скала. Човекът или беше в безсъзнание, или беше мъртъв.
— Калпепър — прошепна тя. В гласа й се четеше надежда.
— Не. Много е нисък и твърде мургав.
Отново настана тишина. Не се чуваше нищо друго, освен вятърът, който свиреше между скалите.
След около четвърт час през тялото на Сара започнаха да преминават тръпки. Ризата и панталоните й бяха достатъчни, за да я предпазват от студа, докато влачеше тежките дървета. Но лежането върху голата земя в северната част на скалист каньон посред зима, беше съвсем друго нещо. Топлината се изцеждаше от тялото й с всеки удар на сърцето.
С крайчеца на окото си погледна към Кейс, който беше гол до кръста. Очите му бяха присвити, нащрек. Дори и да усещаше студа, това не му личеше.
Тя се опита да спре да трепери, но не можеше. Стисна зъби, за да спре тракането им, което сигурно го разсейваше.
След още десет минути ръцете й затрепериха толкова силно, че тя вече едва държеше револвера Кейс взе оръжието от ръцете й и го пъхна в кобура.
— Притисни се към мен — прошепна той. — Аз съм по-топъл от камъка.
Тя се прилепи към тялото му. Той се обърна на една страна и после се претърколи така, че тялото й остана под неговото.
— А сега се сгуши като котка.
— Щ-ще ти п-преча.
— Ако направя внезапно движение, запуши си ушите. Чакаха.
След известно време отново се чу тропот на копита. Конят очевидно си отиваше. Беше само едно животно и се движеше много бързо.
— Подкован е — прошепна Кейс.
— Не ме интересува, дори да има крила — промълви Сара под него, — стига само ездачът да го няма.
— Престани да мърдаш.
Тя въздъхна и спря да се движи.
Без да й обръща повече внимание, той продължи да чака и да се ослушва. Всичките му сетива бяха нащрек.
Дълго време единственият звук, който чуваха, беше свиренето на вятъра.
Отишли са си, реши Кейс.
Беше сигурен в това. Бавно и дълбоко си пое дъх. И заедно с въздуха вдиша и присъствието на Сара. Точно в този момент тя миришеше повече на прах, отколкото на рози, но това нямаше значение. Тялото му се напрегна.
— Кейс — прошепна тя.
— Какво?
— Отидоха ли си?
— Така мисля.
Тя понечи да стане.
Преди Кейс да е осъзнал какво прави, се оказа, че я притиска здраво към мястото й.
Като си спомни за жилетката й, надупчена от куршумите, го пронизаха студени тръпки. Можеше и тя да бъде на мястото на дрехата.
Не знаеше какво би направил, ако това се бе случило. Дори не искаше да мисли затова. Всичко, което знаеше, бе, че все още не е готов да пусне Сара.
— Само за да се уверим, че сме в безопасност — каза той, — ще почакаме тук още известно време.
— Струваше си да опитам.
Думите й бяха приглушени от гърдите му, затова той не разбра нищо.
— Какво?
Тя въздъхна.
— Нищо. Просто много ми харесва да се чувствам като парче месо в каменен сандвич.
— Аз не съм от камък.
— И аз така си мислех, но си твърд като скала.
Левият ъгъл на устата му се надигна леко под брадата, която още не й бе позволил да избръсне.
— Една дама не би го забелязала — прошепна той в ухото й.
— Колко е твърдо тялото ти ли?
И в същия момент осъзна, че говорят за различни неща.
Точно в този момент тялото му отговаряше и на неговото, и на нейното описание.
— Обзалагам се, че си се изчервила — каза сухо той.
— Провери, но отново ще те ухапя.
Тръпка на първично желание премина през Кейс.
— Продължавай да говориш по този начин — прошепна той в ухото й — и ще забравя за отвратителния навик на Калпепърови да оставят някой, който да довърши ранените.
— За какво да не говоря?
— За това, че ще ме ухапеш.
Той захапа леко крайчеца на ухото й. Тя потрепери и леко въздъхна.
— Студено ли ти е?
— Н-не.
— Трепериш.
— Никой никога не ме е хапал така.
— Как?
Зъбите на Сара леко стиснаха кожата на гърдите му. Дишането му се учести.
— Така — прошепна тя. — Нежно.
— Аз го направих, но ти просто не си спомняш.
— Кога?
— Преди няколко седмици, когато се промъкна в леглото ми.
Тя се вцепени.
— Нямах предвид това.
— Секса?
— Да.
— Сара… — Той търсеше думите. — Скъпа, сексът може да е и нежен, и приятен, и див, и всичко останало.
— За мъжете — може би. Но не и за жените.
— Не ти ли хареса, когато те захапах?
Тя потри носа си в гърдите му.
— Хареса ми — призна си.
— А не ти ли хареса, когато галех и целувах гърдите ти преди две седмици?
— Кейс!
— Хареса ли ти или не?
— Откъде да знам? Аз спях!
