— А какво сънуваше?

През тялото й премина тръпка, когато си спомни.

— Лежах под слънчевите лъчи — прошепна тя. — Беше ми топло, сякаш… сякаш… не знам. Никога преди не съм се чувствала така.

— Харесало ти е.

— Откъде знаеш? — отвърна тя — Не си бил в съня ми.

— Не, но бях в тялото ти. Усетих колко много ти харесват целувките и ласките ми.

Тя потрепери.

Никой мъж не е бил толкова близо до нея, освен съпругът й. Но единствените й спомени от Хал бяха свързани със страх, болка и ярост, че трябваше да го понася, в замяна на покрива над главата си и храната в чинията на Конър.

— В тялото ми? — Гласът й бе станал почти писклив.

— Не по този начин, по който си мислиш. Просто… — Гласът му заглъхна.

Как да обясни на една жена с опит, но въпреки това невинна, че мъжете могат да дразнят жените и с пръстите си, чудеше се той.

— Галех те. Това е всичко.

— Вътре? — попита тя, шокирана.

Ъгълчетата на очите му се присвиха.

— Вътре — съгласи се той. — Не те заболя, нали?

— Не знам — процеди тя през зъби.

— Разбира се, че знаеш. В крайна сметка се събуди.

— Не искам да говоря за това.

— Защо?

— Просто не искам!

— Готова си да се изправиш срещу бандитите с пушка в ръка, а не искаш да говориш за това, което ти причинява или не ти причинява болка. Това са само думи, не куршуми.

Тя не отговори.

— Съпругът ти е бил един негодник — продължи Кейс. — Повечето мъже се отнасят по-добре с жените си.

— Разбира се. — Тонът й беше саркастичен. — Затова мъжете плащат на жените, за да се забавляват с тях. Е, на света няма толкова сребро, което да ме накара отново да понеса всичко това.

— А какво ще кажеш за съня си, че лежиш гола под слънцето и лъчите му милват цялото ти тяло?

— Какво да кажа за него?

— Това бях аз.

— Какво?

— Аз бях слънцето. Аз те докосвах навсякъде. И това ти хареса, Сара. Знам, че ти хареса. Цялата се намокри.

Тя се вцепени, не можеше дори да си поеме дъх.

— Когато ме попита онази сутрин какво съм ти направил — продължи Кейс, — аз си помислих, че се шегуваш.

Тя бавно поклати глава.

— Не се шегувах. Аз… никога… не знаех… че има нещо такова…

Тя спря да се опитва да обясни и зарови лице в гърдите му.

— Чувствам се като глупачка — прошепна тя.

— Съпругът ти е бил глупак.

— Защо?

— В тебе има истинска страст, но той дори не си е направил труда да я открие.

Сара вдигна главата си толкова бързо, че почти я удари в брадичката му.

— Страст? — В гласа й звучеше недоверие. — Искаш да кажеш, че сексът ми харесва?

— Поне това, което направих с теб, ти хареса.

— Но ние… ъъъ… не направихме всичко. Аз избягах, преди да си ми причинил болка.

Лявата му вежда се изви нагоре.

— Какво те кара да мислиш, че щях да ти причиня болка? — попита той топло. — До този момент не бях го направил, нали така?

Въпреки топлината, която заливаше бузите й, тя говореше спокойно, като Кейс. Беше решила да му даде да разбере колко много греши.

Тя не харесваше секса. Точка.

— Виждала съм те гол — каза тя малко рязко. — Ти си голям. Хал въобще не беше такъв и ми причиняваше болка.

Тъмните мигли на Кейс се сведоха за момент. Надяваше се, че не се е изчервил колкото нея, но не би заложил пари за това.

Да говориш за секса беше много по-трудно, отколкото просто да го правиш.

— Боляло те е, защото не си била готова за него — каза той най-накрая.

Тя се намръщи объркана.

— Готова? Какво трябва да означава това?

— Тялото на жената… се променя, когато тя е готова за мъжа.

— Лола никога не е казвала нищо затова. Когато мъжът е готов, той прави секс, това е всичко.

— Лола е била проститутка. Мъжете, които са ходили при нея, са искали секс и са го искали на момента. За това са си плащали.

— Е?

Кейс отвори уста, после я затвори.

— Говорила ли си някога с Лола за прелъстяването? — попита той след известно време.

— Разбира се. Това е нещо, което кара жените да вярват, че няма да ги боли.

— Не е това!

— Не и за мъжа — отвърна тя.

Той внимателно остави карабината на земята и хвана лицето й с ръце.

— Ще ми позволиш ли да те целуна? — попита я.

— Само да ме целунеш?

— Само да те целуна.

— Само това?

— Само това — прошепна той до устните й.

После вдигна глава и се вгледа в разтревожените й сиви очи.

Изведнъж тя се засмя срамежливо.

— Добре — прошепна. — Харесва ми да ме целуваш.

Кейс за малко не се усмихна, когато си помисли колко голямо невежеството й в това отношение.

Целуването беше много широко понятие.

Глава 15

Сара видя как главата на Кейс се навежда към нея и клепачите му се спуснаха. Усети топлината на устните му, които докоснаха нейните. Въздъхна и потрепери едновременно.

— Още ти е студено — каза той дрезгаво. — Трябва да ти донеса жилетката.

— Не ми е студено.

— Трепериш.

— Но не по този начин. Просто се чувствам добре, когато ме целуваш.

Тя чу и дори усети как дишането му се учести.

— Тогава ще продължа да го правя — каза той. Устните му отново погалиха нейните и тя отново леко потрепери в отговор. Той гризна ъгълчетата на устните й, брадичката й, деликатната извивка на ухото й. После се спря там, където пулсът й биеше върху шията.

Вы читаете Зовът на сърцето
Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ИЗБРАННОЕ

0

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату