С всяко движение на главата му брадата му галеше кожата й и това още повече я възбуждаше.
— Сигурна ли си, че не ти е студено? — отново попита той.
Кимайки с глава, тя издаде някакъв мъркащ звук.
— Харесва ли ти? — попита той.
— Да — прошепна тя в отговор.
— Добре. Прегърни ме и се приближи още повече.
— Не ми е студено. Наистина.
— Но на мен мие студено — излъга той.
— О! — възкликна тя, разкаяна. — Въобще не помислих затова. Винаги си бил толкова топъл.
Сара плъзна ръцете си около Кейс и се приближи още повече към него. Гърдите й се притиснаха към неговите. Изненада се, когато установи, че зърната й отново са станали чувствителни. Не я боляха, просто бяха… живи.
И когато леко се потърка в него, странното чувство я прониза цялата — от гърдите до пръстите на краката. Беше й толкова хубаво, че леко изви гърба си и отново се потърка в него, този път по-бавно.
— Да не би под бедрото ти да има камък? — подразни я той.
— Не. Просто ми харесва… — Гласът й заглъхна.
— Какво ти харесва?
Тя облиза внезапно изсъхналите си устни.
— Съдейки по цвета на бузите ти — каза той, — мисля че мога да разбера какво се опитваш да кажеш. Нека ти помогна.
Тя го изгледа смаяно.
— Първо ще сваля ръкавиците си и ще сложа ръката си тук.
Пръстите му докоснаха гърба й. Сара се изви назад и той бавно потри гърдите си в нейните. През тялото й премина гореща вълна.
— О! — възкликна тя, изненадана.
— Груб ли съм? — попита той.
Тя чак сега осъзна, че движението му съвсем не е било случайно. Изпълнена с любопитство, тя се загледа в очите му.
— Скъпа? Груб ли бях?
Тя поклати глава, без да сваля погледа си от очите му.
— Господи — прошепна той. — Имаш най-красивите очи на света.
— Наистина ли? — попита тя, отново изненадана.
Той знаеше, че това не е престорена срамежливост.
В нея въобще нямаше нищо подобно.
— Наистина. Понякога са като мъгла, а понякога като бурно небе, понякога са дълбоки като морето.
Изражението му накара устата на Сара да пресъхне. Тя облиза устни.
Той се загледа в езика й.
— Права си — каза Кейс. — Време е за още.
— Какво?
— Нищо, за което да се притесняваш. Просто още една целувка.
— О, добре.
— За мен също ще е добре.
— Какво…
Топлият му език върху устните й замъгли разсъдъка й. Забрави какво щеше да го попита. Цялото й внимание беше съсредоточено върху устните й. Те сякаш бяха оживели — горещи там, където беше езикът му, и хладни там, където вече беше преминал.
Прегърна Кейс още по-здраво и се притисна силно към него. Той отново потърка гърдите си в нейните.
Сара започнала диша на пресекулки, с отворена уста. Езикът му се плъзна под горната й устна. Хвана със зъби долната и леко дръпна.
Тя не осъзнаваше, че стене и отворя още по-широко устните си. Знаеше само, че езикът му в устата й е горещ и че вкусът на целувката му е неописуем.
Искаше да му каже колко й е хубаво, но не можеше да прекъсне това удоволствие. Просто отвърна на целувката му, плъзвайки езика си по неговия, проучвайки тайните кътчета на устата му. После внимателно хвана езика му със зъби.
Дишането му стана накъсано.
Тя веднага го пусна.
— Съжалявам — побърза да каже. — Не знам нищо за това. Ти си единственият човек, който някога съм целувала, с изключение на кръвните ми роднини, а те са нещо съвсем различно.
Конър е бил прав. Била е омъжена, но никога не е била целувана.
Някаква странна болка го прониза — съчетание от тъга и желание.
— Добре ли си? — попита тя с нещастен вид. — Не исках дати причиня болка.
— И не си.
Гласът му беше дрезгав, а зелените му очи бяха придобили сребрист блясък между полуспуснатите мигли.
— Но ти изстена!
— Ти също, преди две седмици.
— Не си спомням.
— Но след този път вече ще си спомняш.
Сара се напрегна. Всичко, което си спомняше, бе как се бе събудила онази сутрин — с панталоните, смъкнати до коленете, и ръката му между краката й.
— Тогава не е било само целуване — каза тя.
— Ти въобще не ме целуваше. Аз те целувах.
— Но…
— Тихо! — Кейс отново се наведе над устните й. — Просто ще те целуна.
— Мм.
Само след няколко секунди тя забрави всичко останало. Усещането, което пробягваше по тялото й, беше прекрасно. Вкусът на Кейс също беше прекрасен, както и брадата и устните му, езикът и зъбите му.
Отпуснатото й тяло му подсказваше, че тя вече не се тревожи толкова за това, което може да се случи. Тя просто отвръщаше на интимната му целувка по един срамежлив, колеблив, но въпреки това страстен начин, от който му се завиваше свят.
Кейс забрави за камъните, които се забиваха в ребрата му, и за студения вятър. Забрави за всичко друго, с изключение натоплите тайни, които криеше устата на Сара.
Някъде дълбоко в себе си знаеше, че трябва да спре, преди да е станало твърде късно. Беше минало много време, откакто за последен път беше с жена. А точно тази жена тук му харесваше твърде много, за да му попречи да си възвърне самообладанието.
Тя бе излекувала раните му. Справедливо е и той да излекува нейните в замяна.
Ако може.
Ако тя въобще му позволи да опита. Сля устата си с нейната точно така, както копнееше да слее тялото си с нея. Бавно. Нежно. Напълно.
Сара отговаряше на милувките му, на желанието му, и Кейс усети как всичко друго губи смисъл, освен жената до него. Не знаеше, че е развързал връзките на ризата й, докато тя не откъсна устата си от неговата.
— Ти каза, че само ще ме целуваш — каза тя обвинително.
— Трудно е да целуваш през еленова кожа.
Когато Сара разбра какво й казва той, очите й се разшириха. Бузите й се зачервиха още повече.
— Върху устните ми няма еленова кожа — каза тя, дишайки накъсано.
— Не казвам, че ще целувам устните ти.
