Тя отново се раздвижи. И после отново. Той изстена дрезгаво Сара замръзна.
— Боли ли те? — попита тя.
— Сякаш пее чучулига.
Тя се поколеба, после се усмихна, разбрала.
— И на теб ти харесва — промълви тя.
— Не съм сигурен — излъга той — Опитай още няколко пъти.
Тя бавно се плъзна нагоре, после надолу, после пак нагоре.
Ръцете му се раздвижиха. Пръстите му се плъзнаха през червеникавите косъмчета, докато открият подутия център на страстта й. Погали го.
Стиснала очи, трепереща, Сара се опитваше да се приближи колкото е възможно повече към подлудяващите я пръсти. Хълбоците й се движеха все по-уверено върху възбудената мъжка плът между краката й. Той въобще не й причиняваше болка. Вече не.
Кейс се чувстваше прекрасно.
Наблюдаваше Сара с притворени очи и я галеше, докато удоволствието й ги намокри и двамата. После отдръпна ръката си.
Нещо диво и красиво се разстла върху горещите им, съединени тела. Очите на Сара се разшириха. В тях нямаше цвят — само черни зеници Тялото й се разтресе. Искаше още от Кейс, искаше да го почувства целия в себе си. Изведнъж тялото му се изпъна. С къси, дрезгави викове той свърши в нея. Когато виковете му продължиха, тя се вцепени. Страхуваше се, че някак си му е причинила болка. С очи, изпълнени с тревога, тя се взря в лицето му.
То беше така изпънато, сякаш нещо го болеше. По челото му блестяха капчици пот.
— Да не би раната ти…?
Той не разбра значението на думите й. Знаеше само, че тя се надига от него, а не искаше. Искаше да остане още малко в стегнатото й, топло тяло.
— Не мърдай — каза той глухо.
— Раната ти е. — Тя се надигна от него.
С дрезгав стон той хвана бедрата й и отново проникна в нея. После надигна хълбоците си нагоре. Силно. Удоволствието избухна в нея. Не можеше вече да движи хълбоците си, но откри, че може да се движи скрито, галейки го, докато той пулсираше дълбоко вътре в нея.
Треперенето й се усили. Тялото й се сви около него, тя застена от увеличаващото се удоволствие. Сякаш тялото й бе обхванато от пламъци. Тя пулсираше, отпускаше се, отново пулсираше.
Извика и се притисна към него, опитвайки се да се приближи още повече, отчаяна от нещо, което не можеше да назове. Но както всеки ястреб с качулка, тя знаеше, че свободата е там, наблизо и я вика.
Имаше нужда от свободата.
Кейс сложи ръцете си на хълбоците й и отново започна да се движи.
Заля я гореща, дива вълна, трептяща като крилете на освободен ястреб.
И тогава и тя се освободи.
Всеки дъх, който си поемаше, беше вик на удоволствие, който едновременно беше и неговото име. Той усещаше удоволствието й, пулсирането на тялото й, освобождаването й. Тялото му отново се изпъна. Той направи още едно бързо, рязко движение и забрави всичко останало, освен Сара и разтърсващите, безкрайни тласъци на удоволствието си, което тя бе предизвикала отново.
Чак когато и последните капки на страстта му се изляха в нея, той осъзна какво е направил.
Ами ако забременее?
Тази мисъл му подейства като гмуркане в леденостудена вода.
Бързо я надигна от тялото си.
— Кейс? — обади се тя, изненадана.
— Облечи се, преди да си настинала.
Тя потрепери, но това не беше от студ. Очите му бяха студени като зимна луна.
Глава 16
— Чудя се какво ги е накарало да променят намеренията си — обади се Конър. Гласът му прозвуча неестествено високо. Може би защото вечеряха в необичайно мълчание.
Всъщност, мълчанието беше неестествено още откакто Сара и Кейс се върнаха преди няколко часа. И двамата бяха някак напрегнати и въобще не говореха. Конър реши, че това има нещо общо със засадата на бандитите.
— Сара? — настоя той.
— Съжалявам. На мен ли говореше?
— По дяволите, ъъъ… говорех на задушеното. Какво мислиш, ги е накарало да променят намеренията си?
Тя премига, очевидно объркана.
— Защо бандитите са ви нападнали? — попита брат й бавно. — Напоследък не са се появявали.
— Предполагам, че им е станало студено в Спринг Кениън — обади се Кейс.
— Това достатъчна причина ли е да убиеш жена из засада? — Конър звучеше учудено.
— По-добра е от някои други.
Гласът му беше студен и малко груб. Явно искаше да сменят темата. Очите му казваха същото. Конър не обърна внимание на сигнала.
— Изглежда, Аб има проблеми и с роднините си, освен с Муди — продължи момчето.
Кейс дъвчеше бавно и не каза нищо.
— Какво имаш предвид? — попита Сара.
— Казахте ми, че Аб е казал на Муди да прави набезите си не по-близо от три дни път с кон от Спринг Кениън.
Тя кимна.
— Каньонът, в който сте били, не е толкова далеч, нито пък къщата ни, а и в двете нападения е замесен поне един Калпепър.
— Е? — Това беше Сара.
Конър я изгледа.
— Е, ясно е като бял ден, че Аб не може да контролира роднините си, още по-малко пък „Пасмината па Муди“.
Докато говореше, Конър посегна покрай Кейс за хляба. Столът на момчето изскърца.
— Можеш да помолиш да ти подадат хляба — каза остро Сара.
— Защо? Дори не ми беше необходимо да се протягам кой знае колко.
— Става въпрос за добри маниери.
— Изглежда, въпрос на добри маниери е също да не притесняваш човек, който си е глътнал езика — отвърна момчето.
— Подай ми хляба, когато свършиш — каза тя през зъби.
— Моля?
— Моля.
Кейс погледна към момчето.
— Престани да се заяждаш със сестра си. Вече достатъчно й се струпа на главата за днес.
Сара се надяваше, че никой няма да забележи, че се изчервява.
Конър изглежда се разкая.
— Съжалявам, сестричке. Не е много забавно да прекараш целия следобед, прегръщайки скалите, докато…
— Подай ми хляба — прекъсна го Сара. — Ако обичаш.
Не погледна към Кейс. Не го беше поглеждала, откакто разбра, че по някакъв начин го е отвратила този следобед. Но не знаеше какво лошо е направила.
И нямаше намерение да попита. Беше й достатъчно да знае, че той също не иска да я погледне.
— Благодаря — каза тя отчетливо, поемайки хляба от Конър.
