неприятности.
Миг по-късно се появи един висок, силен мъж. В ръката му имаше карабина.
— Кейс? — В гласа му звучеше недоверие.
— Самият той. — Кейс излезе на открито. — Този, който се крие в храстите зад теб Морган ли е?
— Боже Господи! — възкликна Хънтър.
Той сграбчи Кейс и го стисна толкова силно, че би счупил ребрата на по-дребен мъж с подобна мечешка прегръдка.
Кейс изглеждаше изненадан После прегърна брат си също толкова силно.
— Слава Богу — започна да повтаря Хънтър. — Морган, излизай. Кейс е жив!
— Разбира се, че съм жив — каза Кейс. — Да не би да си пиян, че да не виждаш?
Вместо да отговори, Хънтър потупа брат си по гърба, отдръпна го от себе си, за да го разгледа, отново го прегърна и най-накрая го пусна.
Морган излезе от храстите. През рамото му беше преметната пушка.
— Здравей, Кейс — каза той. — Радвам се да те видя в тази част на ада. Много, много се радвам.
Кейс стисна ръката на мъжа и го потупа по рамото.
— Вие самите изглеждате доста добре — каза той, — за две толкова грозни същества.
Морган се засмя и поглади ситните черни къдрици на брадата си.
— Кого наричаш грозен, момче? — провлече той. — И ти си същият като мен. Криеш се като гризли, а?
Поклащайки глава, Кейс се обърна към брат си.
— Какво правите тук? — попита той.
— До Рубинените планини стигна мълвата, че Калпепърови са те убили — каза Хънтър.
Суровите черти на лицето му казваха повече от думите.
— За малко наистина да ме убият — призна Кейс.
— Колко малко?
— Реджиналд и Куинси са най-бързите Калпепърови, с които съм си имал работа.
Хънтър изсвири беззвучно.
— Какво се случи?
— И двамата стреляха по два пъти, преди да ги довърша. И в мен имаше малко олово.
— Сега изглеждаш доста добре.
— Имах си добра болногледачка. — Кейс повиши глас. — Сара, ела да те запозная с едни приятели.
След малко тя се измъкна от храсталака. Вечерята на Кейс не се виждаше никъде, но затова пък револверът беше в ръката й.
Очите й гледаха тревожно, но само докато се спряха на Хънтър.
— По ръста и вида ви — каза тя, усмихвайки се, — съдя, че сигурно сте кръвен роднина на Кейс.
— Мисис Кенеди — каза Кейс официално, — запознайте се с брат ми Хънтър Максуел и нашия приятел Нусис Морган.
— Госпожо — каза Морган и докосна шапката си. — За мен е голямо удоволствие.
Хънтър свали шапката си и се поклони на Сара.
— Благодаря, че сте спасили живота на брат ми — каза той. — Ако някога имате нужда от помощ, изпратете някой в Рубинените планини. Ще дойда веднага.
— Не сте ми задължен по никакъв начин — отговори тя. — Спасявала съм и по-безполезни твари от брат ви.
— Но не чак толкова много, обзалагам се — каза Морган сухо.
Тя се засмя. Морган й харесваше.
— Заповядайте на вечеря — каза тя и пак се усмихна. — Имаме задушено еленско и царевичен хляб.
— Много мило от ваша страна, мисис Кенеди — отговори Хънтър.
— Благодаря, госпожо — обади се и Морган. — От доста време сме само на сухари и вода.
— Сухари и вода? — повтори тя.
— Бързахме — просто обясни Хънтър. — Казаха ни, че Кейс е мъртъв.
Очите й се разшириха и сърцето й заби бързо като си представи какво е преживял Хънтър.
— Горките! Нищо чудно, че изглеждате толкова изтощени. Знам какво е да загубиш най-близките си роднини.
Хънтър се трогна от състраданието, което видя в сивите очи на Сара.
— Вие сте добра жена, мисис Кенеди — каза той.
— Сигурна съм, че брат ви няма да се съгласи с това — отвърна тя малко остро. — И моля, наричайте ме Сара. Бях вдовица по-дълго време, отколкото бях омъжена. Всъщност никога не съм се чувствала удобно с името Кенеди.
— Сара. — Той се усмихна. — Наричай ме Хънтър.
Тя му се усмихна в отговор. Усмивката й беше като гласа й — женствена и нежна по начин, който нямаше нищо общо с флирта.
— Можеш да запазиш женските си хитрини за някой друг — обади се кисело Кейс. — Хънтър е женен за една прекрасна жена.
Сара го изгледа косо с присвити очи.
— Имам по-малко женски хитрини отколкото ти — добри обноски — каза тя отчетливо. — А те въобще не са много.
Морган и Хънтър се изсмяха високо. Кейс промърмори нещо. Сара се усмихна на Хънтър.
— Ти си по-големият брат, нали?
Той кимна.
— Изглежда и ти не си имал голям късмет, докато си го учил на добри обноски, както и аз с по-малкия ми брат.
Хънтър скри усмивката си, поглаждайки черните си мустаци.
— Не ми беше лесно — съгласи се той.
— Сигурна съм, че е така. Но поне ти си достатъчно голям, за да го научиш на някои неща със сила. За съжаление, Конър е само на петнайсет, а е вече два пъти колкото мен.
— Дори три — обади се Кейс. — Това момче яде като невидяло.
— Ти, разбира се — отвърна Сара, — почти нямаш апетит.
Морган се покашля.
Хънтър не си направи труда да скрие удоволствието си от тънкия хумор на тази малка вдовица. Той просто отметна глава назад и се изсмя гръмогласно.
— Е, виждам, че няма защо да се притеснявам, че съм на пост — обади се Кейс саркастично. — Цялото това цвилене със сигурност ще изплаши мулетата на Калпепърови.
Хънтър поклати глава и прегърна брат си, като не спираше да се смее.
Кейс не се усмихна в отговор, но чертите на лицето му омекнаха, когато отвърна на прегръдката.
Явната любов между братята предизвика усмивка върху устните на Сара, въпреки че гърлото й се стягаше от тъга, която не бе усетила до момента.
„Някои ден Конър ще ме остави и ще заживее свой собствен живот“ — помисли си тя.
Но заедно с тъгата в душата й настъпи спокойствие.
Точно така трябва да бъде. Не го бе отгледала, за да й прави компания цял живот.
— Да доведа ли конете, полковник? — попита Морган.
— Ще дойда с теб — каза Хънтър. — Шест коня не са шега работа.
— Шест? — учуди се Сара, притеснена от мисълта, че трябва да нахрани толкова много мъже. — Има ли още хора с вас?
— Не, госпожо — отвърна Морган. — Не искахме да убиваме коне на път за тук, затова сме взели по три на човек.
Сара се вгледа в двамата мъже.
— Спали ли сте въобще, откакто сте тръгнали?
— На седлото — отговори Хънтър. — Това е номер, който само войниците умеят.
