добави: — Багъл Бой изглежда изморен.
Черните вежди на Хънтър подскочиха нагоре. Очевидно брат му изпитваше чувство за отговорност към малката вдовица.
Някои дори биха го нарекли чувство за притежание.
Кейс изсвири. Крикет дотича от скривалището си надолу по пътеката. Без да казва нищо, Кейс развърза юздите му. После се обърна, за да помогне на Сара да се качи.
Но нея я нямаше.
— Побягна като изплашена котка — каза Хънтър. — Предполагам, че мисълта да язди с теб въобще не й допада.
Кейс сви рамене и си каза, че не е разочарован.
Но беше. Беше очаквал с нетърпение мига, в който ще усети тялото на Сара в ръцете си.
Желанието му не го изненадваше.
Но болката, която изпита от това, че тя избяга от него, наистина го изненада.
Трябваше да оправят всичко това, помисли си той. Още тази вечер.
Самата мисъл предизвика чувствено очакване в тялото му.
Просто ще поговорят. Нищо повече. Повтаряше си го непрекъснато, докато слизаха надолу.
Но не беше сигурен, че си вярва.
Глава 18
— Съжалявам — каза Сара. — Някой ще трябва да стои прав. Нямам достатъчно столове за всички.
— Напоследък доста поседях — каза Хънтър и се усмихна. — Нямам нищо против да ям прав.
Докато Сара сервираше вечерята, Конър поглеждаше ту към Хънтър, ту към Кейс и клатеше глава.
— Приличате си като две капки вода — каза той. — Очите на Хънтър са сиви, а не сиво-зелени, но ако Кейс се обръсне и поне веднъж се усмихне…
Хънтър се усмихна тъжно.
Брат му въобще не се усмихна.
— Внимавай за обноските си — обади се Сара.
Конър се намръщи.
— Ют е научил брат ти на добри обноски, що се отнася за оръжията — каза Кейс равно.
— Заслужава похвала — промърмори тя. — След тази стрелба наоколо напоследък е истинско чудо, че Конър още не е пострадал.
Върху бузите на брат й избиха червени петна.
— Недей да се караш — каза Кейс. — Конър върши мъжка работа и я върши добре.
Сара се извърна и погледна Кейс в очите за първи път от момента, в който той я свали от себе си и побърза да се облече.
— Конър е мой брат, не твой — каза тя, отчетливо произнасяйки думите. — Затова не се бъркай.
— Не.
Веждите на Хънтър подскочиха нагоре. Не беше виждал такова упорито изражение върху лицето на брат си от времето преди войната.
— Моля? — Гласът й беше ледено вежлив.
— Чу ме. Конър има ръст на мъж и върши мъжка работа. Не е необходимо да се държи за полата ти всеки път, когато тръгне нанякъде. Точно в този момент имаме нужда от мъж, а не от момче.
Сара пребледня. Тя отвори уста, за да излее гнева си.
— Всичко е наред — бързо каза Конър на Кейс — Аз и сестра ми сме преживели доста неща заедно. Тя е свикнала да се суети около мен, а аз съм свикнал да се тревожа за нея.
Сара бързо се извърна към него. Когато видя спокойствието, изписано на лицето му, гневът й изчезна. Тя му се усмихна и отново се зае със сервирането.
Хънтър въздъхна с облекчение.
Кейс промени темата.
— Как е Елиза? — попита той.
Върху лицето на Хънтър грейна усмивка.
— По-красива от всякога. Скоро пак ще ставаш чичо. Изражението, което се появи на лицето на Кейс, трудно можеше да се опише. В него имаше болка и радост, и някакво съжаление.
— Още деца? — попита той безстрастно. — Ти си по-смел от мен.
— Или съм по-голям глупак. Но пък съм безкрайно щастлив. Когато съм с Елиза, слънцето сякаш грее по-силно.
Сара си спомни какво й беше казал Кейс — че любовта между някои хора кара слънцето да грее по- силно. Говорил е за Хънтър и Елиза, помисли си тя. Конър погледна към двамата мъже.
— Защо човек трябва да е смел, за да има деца? — попита той.
— Децата умират — каза Кейс. Това бяха единствените му думи.
Хънтър въобще не се обади. Сара се покашля.
— Яжте, преди да е изстинало — каза тя и сложи една чиния пред Конър.
Не трябваше да му се повтаря. Той се изправи и започна бързо да яде.
Хънтър отново въздъхна тихо. Днес беше един от малкото пъти, в които бе чувал брат си да говори за смъртта на племенницата и племенника си.
Без да го поглежда в очите, Сара подаде чинията на Кейс. Той и Хънтър започнаха да се хранят. Не бяха толкова бързи, колкото Конър, но също бързо опразниха чиниите си.
Когато Сара отново ги напълни, без дори още да е хапнала нещо, Кейс вдигна поглед.
— Къде е твоята вечеря? — попита той.
— Вече ядох.
Той не й повярва. С изненадваща бързина сграбчи китката й и сложи чинията си в ръката й.
— Яж — рязко заповяда той. — Ако отслабнеш още малко, няма да е нужно да отваряш вратата, за да излезеш. Просто ще се промъкваш през цепнатините между дъските.
Тя се опита да му върне чинията.
— Трябва да смеля малко царевица — оправда се.
— Аз ще я смеля.
— Имаш си достатъчно задължения — да стоиш на пост, да учиш Конър да стреля, да правиш куршуми, да носиш дър…
— Яж.
Сара отвори уста, за да спори, но се отказа и пое лъжицата, която Кейс й подаде.
— Не е прилично да говориш с пълна уста — каза Кейс спокойно. — Колко пъти трябва да ти се казва?
Конър се задави. На закуска беше получил лекция на същата тема, с точно същите думи. Кейс потупа момчето.
— По-добре си лягай — каза му той. — Трябва да застъпиш набилото в полунощ.
— Остави го да спи — бързо се обади Хънтър. — Морган и аз можем да поемем някои от дежурствата.
— Благодаря, но не — обади се Конър. — Яздили сте дълго. Можем да си разпределим дежурствата утре вечер.
По време на Гражданската война Хънтър се беше научил да преценява момчетата на възрастта на Конър. Въпреки че имаше тъмни кръгове под очите, не беше чак толкова изтощен.
— Добре — отговори Хънтър. — Благодаря ти.
— Няма защо, сър. — Конър се ухили и погледна насмешливо към сестра си. — Как се справям?
Сара се засмя, въпреки че й се искаше да заплаче. Погледна брат си.
— Справяш се отлично — каза тя. Гласът й беше леко дрезгав. — Винаги си се справял добре. Само дето аз малко трудно забелязвам.
— Имаш по-важни неща да вършиш, вместо да ме потупваш по рамото за глупостите ми.
От ъгълчето на окото й се плъзна една сълза.
