никакъв начин. Бих продал душата си, за да бъда още веднъж с теб.
Тя се задъха.
— Тогава защо…? — прошепна тя.
— Защото ще ми струва много да бъда твой любовник. От душата ми не е останало почти нищо.
— Не разбирам.
Той надигна брадичката й. После я целуна с нежност и страст, от които и на двамата им спря дъхът.
— Не знам дали мога да ти обясня.
Тя само го гледаше с очи, които сякаш бяха огледален образ на неговите. Болка и желание, страст и съжаление.
— Отидох на война, когато бях на петнайсет. И накарах Хънтър да дойде с мен.
Тя прехапа устната си. В гласа му звучеше отвращение от самия него.
— Брат ми беше женен за една безполезна малка кокетка — продължи той. — Имаха две малки деца — Тед и Емили.
Въпреки че гласът му беше привидно спокоен, Сара усещаше колко му е трудно да говори за племенницата и племенника си. Искаше й се да му каже да спре.
Но повече искаше да разбере каква е тази черна сянка надвиснала над душата му.
— Хънтър не искаше да дойде заради децата, но Белинда и аз го убедихме.
— Брат ти не прави впечатление на човек, когото е лесно да подведеш.
— По дяволите, може би той беше толкова доволен да се отърве от компанията на жена си, колкото тя бе нетърпелива да си легне със съседа.
Сара трепна от резкия му тон.
— Аз отидох на война заради справедливостта и за да опазя цивилизацията — продължи Кейс. — Но дори и младите глупаци порастват, ако оцелеят. Съвсем скоро разбрах, че войната е истински ад за добрите жени и децата, а те бяха единственото нещо, за което си струваше да се бие човек.
Тя леко потърка бузата си в гърдите му. Искаше й се да го успокои, да премахне напрежението му.
— Не загубих разсъдъка си само защото не спирах да мисля за племенниците си. Особено за Емили. Тя беше прекрасно дете и винаги се смееше. Обичаше всичко и всички. — Той се поколеба но продължи да говори с монотонен глас. — Когато положението ставаше непоносимо, аз изваждах една кукленска порцеланова чашка за чай, която бях купил за Емили. Просто седях и я гледах и си спомнях за смеха й и се молех тази проклета война да свърши.
Сара обви ръце около Кейс Прегърна го, казвайки му безмълвно, че не е сам със спомените си.
— Върнах се вкъщи няколко седмици преди брат ми. И открих… открих…
През тялото му премина тръпка и той спря да говори.
— Всичко е наред — обади се Сара. — Не е нужно да ми казваш.
Той я прегърна, сякаш тя беше самият живот. Тя не се възпротиви на силната му прегръдка. Знаеше, че мъката го е сграбчила още по-здраво.
— Калпепърови — каза той най-накрая.
Гласът му я накара да потрепери.
— Южняци — продължи той. — Като мен…
— Не като теб.
Той явно не я чуваше. Очите му бяха широко отворени и не трепваха втренчени в нещо, което само той можеше да види.
А това, което виждаше, не можеше да бъде описано.
— Пристигнали в ранчото ни три дни преди мен. Убили всичките обитатели на долината откраднали или заклали добитъка, изгорили къщите и оборите. Когато свършили с жените, взели децата и…
Тишината която последва, беше по-непоносима и от думите.
Сара си спомни какво й беше казала Лола за Калпепърови.
Продават деца на команчите, след като са им правили неща които биха накарали и дявола да се засрами.
— Когато най-после открих Ем и Тед, нямах лопата — прошепна Кейс. — Изкопах гробовете им с голи ръце. И тръгнах да търся Калпепърови.
Тя гледаше очите му и плачеше тихо, безпомощно, защото вече знаеше какво бе накарало Кейс да се откаже от смеха надеждата и любовта.
Спомените му сигурно бяха по-лоши и от нейните.
— Сега разбираш ли защо те отблъснах? — попита той.
Тя го гледаше безмълвно, болеше я за него.
— Смъртта на Тед и Ем… — Гласът му заглъхна. Той сви рамене. — Тя уби нещо в мен. Не мога да ти дам това което заслужаваш.
— Какво заслужавам? — попита тя. Не го разбираше.
— Съпруг. Деца. Любов. Това вече го няма в мен. Всичко е мъртво, както малката Ем.
— Не го вярвам Всеки, който е поне наполовина толкова нежен, колкото си ти, не може да изгуби способността да обича.
Кейс я погледна право в очите.
— Всичко, което мога да ти дам, е страст. Когато един мъж мисли за това, той прави всичко възможно, за да го получи най-бързо. Ти искаше нежност. Аз ти я дадох.
Усмивката на Сара трепна, но въпреки това беше истинска.
— Помолих ли те за още нещо? — прошепна тя.
— Не беше необходимо. Това личи в погледа ти, когато ме гледаш и мислиш, че аз не знам.
— Както когато ми се иска да ти забия нож в гърба? — Тя се усмихна през сълзи.
Ъгълчетата на устата му се повдигнаха, но така само изглеждаше още по-тъжен.
— Не можеш да ме измамиш — каза той. — Ти си като кошер. Справи ли се човек със жилото, отдолу остава само медът.
— И двамата сме достатъчно големи. Ти искаш нещо, което мога да ти дам, и аз също го искам.
Той поклати глава.
— Ти каза, че ме желаеш — продължи тя. — Е — и аз те желая.
Той погледна алените й бузи, насълзените очи и треперещите устни.
— Истински мед — каза той дрезгаво. — Не ме изкушавай.
— Защо не?
— Защото мога да ти направя бебе, затова.
— Бебе — повтори тя тихо. После се усмихна.
Кейс се отдръпна от нея.
— Не искам деца — каза той. — Никога.
Ръцете й се сключиха около него. Изправи се на пръсти и целуна ъгълчето на устата му. После докосна долната му устна с връхчето на езика си.
Той се дръпна назад като опарен.
— Не ме изкушавай да ти направя бебе — каза той. — Ще намразя и двама ни, ако това се случи. Това ли искаш?
Тя затвори очи и го пусна. Без да каже и дума повече, взе вретеното и започна да преде.
Само миг по-късно от другия край на стаята се чу звукът от триенето на камъни един в друг. Кейс мелеше царевица.
Нито той, нито тя се обадиха повече тази вечер.
Глава 19
— Този мъж е все сърдит — каза Лола, гледайки към купчината смляна царевица.
Сара не каза нищо.
— А и ти доста си попрела — продължи Лола.
— Конър расте по-бързо, отколкото аз тъка.
— А пък Кейс е станал ужасно докачлив.
