— Не съм забелязала.
Дрезгавият смях на Лола накара Сара да потрепери.
— Досега не си ли се научила как да охлаждаш страстите на мъжете? — попита Лола.
— За това са необходими двама.
— Искаш да кажеш, че не го желаеш?
— Не. Искам да кажа, че той не ме иска.
— Глупости.
— Амин — промърмори Сара.
Работеше бързо с вретеното. Къделята с вълна под пръстите й се превръщаше в прежда с учудваща бързина.
Лола се направи, че не разбира намека, и не промени темата.
— Той наистина те желае — каза тя.
Вретеното трепна. Преждата се изпъна така, че всеки момент можеше да се скъса.
— Добре — процеди Сара през зъби. — Кейс ме желае, но няма да ме докосне, защото не иска да забременея. Доволна ли си?
Лола изсумтя.
— Момиче, къде ти беше умът, когато ти говорих за гъби, оцет и задруги подобни работи?
Сара вдигна поглед от вретеното. Това, което Лола видя в очите й, я накара да се засмее. Тя извади малката кожена кесийка от джоба на панталоните си и я размаха пред лицето на Сара.
— Спомняш ли си това?
Вретеното падна. Сара погледна към кесийката с премрежени очи.
— А ако не свърши работа? — попита тя.
— А ако слънцето не изгрее утре?
— Сигурно ли е? — настояваше Сара.
— На този свят няма нищо сигурно, освен греха и смъртта. При някои върши работа, при някои — не.
— При теб как беше?
— Никога не съм раждала. Хващах няколко пъти, но не износвах бебетата. След това не хванах повече.
Сара взе кожената кесийка с треперещи пръсти и я пъхна в джоба на панталоните си.
— Добре — каза Лола и кимна. — Сега вече можем да спрем да ходим на пръсти около Кейс. Спомняш ли си как се използват гъбите?
— Да.
Сара се начумери, взе вретеното си и продължи да преде.
Лола изсипа един чувал с козя козина до стола и тръгна към вратата, смеейки се.
— Хлябът ще изгори — извика тя, като излезе отвън.
Сара скочи и извади тавата. После отново седна да преде, чудейки се как ще продължи да търси съкровището, след като Кейс не я пускаше да ходи сама, а и не искаше да идва с нея.
— Госпожо? — обади се един глас от отвън. — Ние сме — Морган и Хънтър. Ако ни подадеш малко фасул и хляб, няма да те притесняваме.
Тя бързо остави вретеното и отвори вратата. Хънтър и Морган свалиха шапките си. И двамата бяха току-що избръснати. Сара се усмихна.
— Въобще не ме притеснявате. Заповядайте, седнете. Ще ви донеса закуската.
— Няма нужда — каза Морган. — Ние сме свикнали да ядем на крак.
— Говори за себе си — обади се Хънтър. — Напоследък свикнах с вкусната храна и доброто сервиране.
Морган се усмихна и показа белите си зъби.
— Елиза те е разглезила много.
Хънтър се ухили, но не каза нищо.
Сара се загледа замислено в усмивката на Хънтър. Дали Кейс е изглеждал така, преди малката Емили да умре? С усмивка, топла като лятото?
— Страхувам се, че тук не мога да ви предложа кой знае какво по отношение на храната — каза тя. — Хляб, каша, чушки и фасул и разни други зеленчуци.
— Звучи прекрасно — каза Морган.
Хънтър премига срещу нея.
— Не обръщай внимание на Морган — каза той. — Той просто се упражнява за пред момичето, което го чака в Тексас.
— Някои може и да имат нужда от упражняване — обади се Морган. — Но не и аз.
Сара се усмихна и извади две очукани чинии, напълни две чаши с вода от една кана и им сипа фасул.
— Свърши ли се кафето, което взе? — обърна се Хънтър към Морган.
— Господи! Извинете ме за момент. Госпожо, сложете да заври малко вода. Ще се върна, преди да сте забелязали, че ме няма.
— Кафе? — повтори Сара. Не беше сигурна, че е чула правилно. — Донесли сте кафе?
— Да — отговори Морган. — Но никога не спирахме достатъчно за дълго, за да си сварим.
— Най-добре ще е, ако застанеш да го пазиш с пушката — извика тя, след като Морган затвори вратата. — Не сме пили кафе, откакто Ют продаде няколко чифта мокасини и малко плат в „Испанската църква“.
Лицето на Хънтър се изпъна като чу името на мястото, където за малко не бяха убили брат му.
— Някой трябва да унищожи това змийско гнездо — каза той.
— Ще е само загуба на време — отвърна Сара. — Има достатъчно змии, които да дойдат на мястото на тези, които прогониш.
— Някои змии са по-лоши от другите.
— Като Калпепърови ли?
— Тях не можеш да ги прогониш. На тях трябва да им откъснеш главите и да ги заровиш под някой камък.
Студена тръпка премина по тялото на Сара. В този момент Хънтър звучеше точно като брат си.
Зарадва се, когато Морган се върна с една торбичка кафе на зърна и мелачка. Не след дълго ароматът се разнесе из къщата и дори излезе през пукнатините между дъските.
Не мина много време и Ют и Кейс се появиха на вратата. Кейс току-що се беше измил.
— Надявам се, че си носите чаши — обади се Сара. — Аз нямам достатъчно.
Мъжете извадиха по едно канче. Тя им наля кафе.
— Хлябът е готов, но е още горещ.
Ют напълни чинията си с фасул, взе си хляб, избра си едно местенце близо до огъня и седна. Започна да яде. Явно беше свикнал да се храни, без да седи на стол. Останалите се настаниха около масата.
След това настана тишина, нарушавана само от дрънкането на лъжиците. Сара се зае да слага дърва в огъня.
Когато изяде фасула, Хънтър се отдръпна от масата с доволна въздишка.
— Не съм ял такъв фасул, откакто бях в Тексас — каза той.
— Заради лютите чушки е — каза Сара. — Ют ме научи да ги харесвам.
— Ще трябва да намеря малко семена, за да ги посее Елиза.
— Аз ще ти дам — обади се Ют.
— Това ще се хареса на жена ми. Загуби много от зеленчуците, когато бандитите насипаха сол в градината ни.
— Имаме тикви, картофи, фасул, царевица — каза Сара. — Можеш да си вземеш всичко, от което имаш нужда. Ако искаш семена от лен, също можем да ти дадем. Имаме и достатъчно яйца.
— Особено като се има предвид начина, по който Конър събира яйцата — каза сухо Кейс.
— Брат ми мрази да се занимава с това — обясни тя на Хънтър.
— Аз ще се погрижа — каза Кейс. — И ще си направя курник веднага щом си построя къщата.
