Хънтър изгледа изненадано брат си.
— Да разбирам ли, че имаш намерение да се установиш тук?
— Да. Земята… — Кейс се поколеба, после сви рамене. — Тази земя ме успокоява. Сякаш съм част от нея.
Хънтър погледна към Сара. Тя беше твърде заета да търка тенджерата от фасула.
— Е, в такъв случай трябва да се погрижим за тези Калпепърови веднъж завинаги — каза той спокойно.
— Амин. — Това беше Морган. — Това място е доста отдалечено, за да идваме всеки път, когато до нас стигне мълвата, че си отхапал повече от Калпепърови, отколкото можеш да сдъвчеш.
— Хубав ли е лагерът им? — попита Хънтър брат си.
— Те са мързеливи — отговори Кейс. — Повечето от тях живеят в плетени колиби, които не биха могли да спрат куршумите.
— А Аб?
— Той и двама от хората му са си направили нещо като землянка.
— Има ли място, откъдето може да се стреля по нея?
— Само едно, но го пазят добре.
— Има ли някакъв начин да ги запалим?
Кейс сви рамене.
— Може да стане, но не бих искал да съм аз този, който ще го направи.
— Имат ли вода? — продължи да разпитва Хънтър.
— През цялата година.
— Провизии и куршуми?
— Достатъчно за една дълга зима или за кратка война.
— Слаби места?
Ют погледна към Хънтър одобрително.
— Не са дисциплинирани — отговори Кейс. — Напоследък направиха няколко набега, с които Аб не беше съгласен.
— Убити бандити?
Кейс погледна към Ют. Ют поклати глава.
— Тези кучи синове каубоите не могат да застрелят и вързано куче. — В гласа на Ют прозвуча отвращение.
— А вас нападали ли са ви?
— Кейс може да стреля — отвърна Ют. — Погребахме няколко.
— Но не достатъчно — обади се Кейс.
— Наблюдават ли ранчото? — продължи с въпросите Хънтър.
Ют и Кейс кимнаха едновременно. Хънтър хвърли бърз поглед към Сара, която продължаваше да търка тенджерата.
— Имат добра причина — каза Кейс грубо. — Остатъкът от испанското сребро.
— Чувал съм разкази за това съкровище — обади се и Морган.
— Калпепърови и „Пасмината на Муди“ — също. И сега търсят среброто.
Сара вдигна поглед от тенджерата.
— Няма да го намерят — каза тя.
— И какво те кара да бъдеш толкова сигурна? — попита я Хънтър.
— Мислила съм за това.
Кейс се обърна и я погледна с присвити очи.
— И?
— Не търсят там, където трябва.
— И защо мислиш така? — попита той.
— Както казах вече — мислила съм за това.
— За кое?
— Няма да кажа нищо повече, докато не отида да го търся сама — отвърна тя равно.
— Мислиш, че ще ти го открадна? — Гласът на Кейс стана рязък.
Тя изглеждаше шокирана. И беше.
— Що за глупости? — възкликна. — Разбира се, че не мисля това. Също така не мисля, че брат ти, Морган, Лола или Ют биха го откраднали.
Веждите на Кейс се повдигнаха. Чакаше.
— Омръзна ми да седя вкъщи — каза тя. — Ако аз не мога да намеря среброто, никой не може да го стори.
— Не е безопасно за…
— …никого — прекъсна го тя. — Но ти непрекъснато се месиш. Омръзна ми да съм затворник в собствената си къща.
Настана тишина. Кейс изведнъж изпсува под носа си и погледна към Хънтър. Брат му само се усмихна.
Кейс отново се обърна към Сара. Очите му бяха по-студени от зимна утрин.
— Откъде искаш да започнеш? — попита я той.
— Ще ти кажа, когато стигнем там.
— Ти си един голям инат…
— Изглежда, че ще си доста зает с това — прекъсна го Хънтър. — Морган и аз ще си поделим времето, през което трябва да си на пост.
Кейс се опита да спори.
— Ако със Сара има някой — каза Хънтър, — тя няма да е в голяма опасност извън къщата.
— Но… — започна Кейс.
— Всъщност — продължи Хънтър, — няма да е зле, ако тя се откаже от къщата за през нощта и спи навън при някой, който да я пази. Тази къща може да гори като факла.
Кейс замръзна на мястото си.
— Ние сме четирима и бихме могли да я пазим непрекъснато — каза Хънтър на брат си. — Ако ти не можеш да го направиш, някой от останалите ще може.
— Конър би могъл… — започна тя.
— Не — казаха в един глас Ют и Кейс.
— Който и да те пази, ще бъде мишена — обясни Кейс. — А Конър няма представа как се прави това.
Ют кимна.
— Добро момче е, но му липсва опит.
— Не искам Конър да се излага на опасност заради мен — каза Сара глухо. — Не искам никой да се излага на…
— Аз ще се погрижа за нея — прекъсна я Кейс, гледайки към Хънтър, — когато нямате нужда от мен, за да разузнавам в Спринг Кениън.
— Аз съм добър в разузнаването — обади се Морган, без да се обръща конкретно към някого. — Особено в нощното.
Ют се ухили.
— За малко да ме хванеш натясно в Мексико.
— Наистина малко ми остана — съгласи се Морган.
— Все още ли ме преследваш?
Сара се вцепени и се втренчи в Морган.
— Наистина обичах онзи кон, който ми открадна. Но не, вече не те преследвам. Освен ако не те намеря близо до конете си…
Ют се засмя.
— Сега имам достатъчно коне — каза той. — Конър и Сара са много добри в опитомяването на диви коне. Мустангите идват при тях като мухи при мед.
