— Никога не си го правил? — успя най-накрая да се обади.
— Не и по този начин.
— И защо сега да е различно?
— Иска ми се да взема всичката ти болка и да оставя само удоволствие на нейно място. Преди, всичко, което исках, беше…
Гласът му заглъхна, когато той целуна вътрешната извивка на гърдата й, а после с изключителна нежност отново захапа зърното. Тръпката, която премина през тялото й, и пръстите й, които изведнъж се вкопчиха в косата му, му показваха колко много й харесват ласките му.
— По дяволите — обади се той дрезгаво. — Дори не мога да си спомня как е било преди. Просто знам, че не беше така. — Той отново наведе глава към гърдите й, после продължи: — Има още нещо от теб, което искам да галя. Ще ми позволиш ли?
Единственият й отговор беше нечленоразделен звук и ръцете й, които върнаха главата му към гърдите й.
— Ще ти хареса повече от това, което направих досега — прошепна той. — Позволи ми да те докосвам навсякъде, скъпа. Позволи ми.
— И няма да ме… заболи?
— Изпитвала ли си някога нещо толкова хубаво, че чак да те заболи? — прошепна той.
— Нещо като песента на първата чучулига през пролетта?
Думите й го накараха да стисне зъби едновременно от болка и удоволствие. Никога не беше предполагал, че някой изпитва същото като него, когато чуе за пръв път песента на чучулигата след дългата, студена тишина на зимата.
Дори той самият беше забравил какво представлява това усещане. Но тя му припомни.
— Да. Като сребърна игла, която минава през душата ти. Това не е истинска болка, нали?
— Не. Красиво е. Като теб — толкова силен и едновременно толкова внимателен с мен.
Кейс я целуна нежно.
— Бих дал душата си, за да залича онова, което онзи жесток старец ти е причинил — прошепна той.
Внезапно очите й се напълниха със сълзи. Нежно докосна устните му с пръсти.
— Не можеш да се върнеш назад — тихо каза тя. — Можеш само да продължаваш напред.
С дрезгав звук той положи челото си над сърцето й и остави спокойният му ритъм да проникне в него. Бавно, съвсем бавно, устата му се плъзна надолу към пъпа й. Опита чувствителното място с върха на езика си.
Тя се задъха от изненада и удоволствие. Ръцете му обгърнаха гърдите й и пръстите му хванаха връхчетата им. Отново близна пъпа й. Гърбът й се изви и тя извика тихо.
Вълна от страст го заля, разтърси го Мисълта, че тя за първи път в живота си изпитва удоволствие, беше като наркотик за него Повтори ласките отново и отново и отново. Нежно, безспирно. Не искаше да спира. Дори не искаше да опитва да спре.
Развърза панталоните й с треперещи ръце и ги смъкна надолу. Под еленовата кожа и муселина, ароматът на рози и женска възбуда се смесваха в главозамайващ парфюм. Той си пое дълбоко въздух, замаян от чувствеността на тялото й.
— Кейс? — Гласът й беше несигурен.
— Слънцето, луната, звездите — каза той глухо, гледайки я. — Няма нищо по-красиво от теб.
Огънят в очите му я поглъщаше, но ръцете и устата му върху тялото й бяха изключително нежни.
Разкъсвана от притеснението и топлината, която бе изпитвала само веднъж преди — в съня си — тя го наблюдаваше как я милва. Не протестира, когато той съвсем свали панталоните й и ги напъха под нея Не протестира, когато той сложи бузата си на тялото й и погали корема й така, както бе галил гърдите й — със зъби, устни и ръце.
После той плъзна лицето си към бедрата й. Нежно целуваше кожата им така, както бе целувал и останалата част от тялото й Тя забрави, че е много по-слаба от него. Забрави за студения вятър и твърдата скала. Забрави всичко, освен удоволствието, което напираше дълбоко вътре в нея, увеличавайки се с всяка целувка, с всяка ласка, с всяка дрезгава дума, която й казваше колко много той харесва тялото й.
Краката й се отпуснаха. Със замъглен разсъдък тя осъзна, че той целува и гали вътрешната част на коленете й, бедрата й…
— Кейс!
Той издаде някакъв въпросителен звук, който й подейства странно успокояващо.
— Ти си вътре в мен — каза тя високо.
— Господи, да. Ти си като мед.
Той отново бавно раздвижи ръката си. Горещата влага бликна отново.
— Мед и огън, достатъчни, за да стопят самата зима — прошепна той.
Тя се опита да каже нещо. Но не можа. Изпитваше непознато досега удоволствие, толкова силно, че тялото й се изпъна като лък.
С полуотворени очи Кейс наблюдаваше как изненадата и чувствеността обземат Сара. Тя вече нямаше нищо против ръката му да се движи толкова интимно между краката й. Отдаваше му се с доверие, което едновременно го объркваше и възбуждаше.
Той продължи да я гали.
Тя издаде гърлен звук.
— Боли ли? — попита той.
Тя не можеше да отговори, но тялото й можеше.
Отговорът й беше по-неустоим дори от песента на първата чучулига след тишината на зимата. Той се премести и коленичи между краката й. После отново повтори същото движение — бавно, дълбоко.
В този момент Сара осъзна, че е напълно зависима от него. Опита се да каже нещо, за да се пребори с безпомощността си, но от устата й не излязоха думи, а само гърлени звуци на удоволствие. Когато ръката му отново беше дълбоко вътре в нея, палецът му погали гладката пъпка.
Силно, изненадващо удоволствие избухна в нея, заливайки я с гореща вълна.
Той отново се премести, този път малко по-нагоре. Беше навсякъде — горещ и силен, нежен и любящ.
— Кажи ми, ако ти причинявам болка — каза той дрезгаво.
Тя едва чу думите му. Усещаше само парещото удоволствие между краката си и движението вътре в себе си — приятно, плашещо, безкрайно, чувствено.
Кейс изстена, когато усети отговора на тялото й, което го канеше да проникне по-дълбоко.
— Сара? Боли ли те?
— Чувствам се толкова… странно. — Тя трепереше. — Не ме боли — прошепна тя. — Не точно.
Той се претърколи заедно с нея. Тя възкликна изненадано, когато се озова върху хълбоците му.
— Какво правиш?
— Толкова си сладка и стегната. — Гласът му беше глух. — Така ще можеш сама да прецениш колко от мен можеш да поемеш.
— Не разбирам.
Ъгълчетата на устните му се повдигнаха.
— Погледни надолу.
Тя погледна. Очите й се разшириха, когато видя, че телата им са съединени по най-първичния начин.
— Ние… — Гласът й заглъхна.
— Точно така е — продължи той, — половината го направихме. Останалото зависи от теб.
— Кое?
— Ако искаш още, просто се притисни към мен, после се надигни леко, после пак се притисни.
Тя колебливо размърда хълбоците си. Той стисна зъби, за да възпре желанието си да свърши точно в този момент.
— Как се чувстваш?
— Мисля, че… ми харесва.
