хладнокръвно.
— Готов съм — каза момчето и намести шапката на главата си. — По какво да стрелям първо?
— По малкия камък върху онази скала.
Конър извади оръжието и стреля с изненадващо гладко движение.
Не уцели нито камъка, нито скалата. Всъщност за малко да простреля пръстите на краката си.
— По дяволите! — възкликна Конър и се загледа в пистолета. — Този спусък е като змийски език.
— Има и почти същия обсег — каза сухо Кейс. — Това парче желязо не става за нищо..
Докато говореше, той извади своя револвер. Обърна го и го подаде откъм дръжката на Конър.
— Разгледай и двата — каза му той.
— Дулото на твоя е по-дълго с почти два сантиметра — каза той.
Кейс кимна.
— Затова се вади малко по-бавно, но пък по каквото стрелям — улучвам го.
— Може ли да стрелям с него?
— Първо го сложи в кобура. После опитай пак с камъка.
На пръв поглед Конър извади пистолета толкова бързо, колкото и първия път, но Кейс знаеше, че не е точно така. Не съвсем.
От скалата се откърти едно парче.
— Пак не улучих — каза Конър разочарован.
— Остават ти само десетина сантиметра. А това е достатъчно, за да спреш човек.
Момчето само поклати глава и прибра пистолета в кобура.
— Да спреш човек е почти същото, като да го убиеш — продължи Кейс делово. — Така имаш малко повече време за втория изстрел, освен ако неприятелят не е само един.
— Това ли се случи в „Испанската църква“?
— Горе-долу. Обикновено тези Калпепърови са много бързи. Но стрелят твърде рано, точно като теб и поради същата причина.
— И не получиха втора възможност?
Кейс го изгледа косо със студените си зелени очи.
— Ако им бях дал втора възможност, аз щях да остана там завинаги, а не те.
— Колко близо бяха до теб?
— Близо шест метра. Ако бяха пет, щяха да ме убият.
— Въобще не звучиш така, сякаш тази мисъл те притеснява — промърмори Конър.
— Комарджиите имат една поговорка — „Ако те е страх да заложиш, никога няма да спечелиш“. Същото се отнася и за стрелбата. В деня, в който почувстваш страх, просто трябва да свалиш колана с пистолета и никога повече да не посягаш към него.
— Искаш да кажеш, че никога не се страхуваш?
— Не и точно в момента. Преди и след това — да. Конър отново погледна към двата пистолета.
— Дай ми да опитам с пистолета на бандита — каза Кейс и протегна ръка.
Конър му го подаде с дръжката напред.
— Виждам, че Ют те е научил на добри маниери — каза сухо Кейс.
— Когато държиш оръжие, добрите маниери имат смисъл — отвърна момчето. — Но когато ядеш, те само ти отвличат излишно вниманието.
Кейс сложи пистолета в кобура, свали ръцете си, после го извади с движение, което бе толкова бързо, че Конър едва успя да го проследи. Стреля три пъти.
Навсякъде се разхвърчаха парчета скала. Конър отново подсвирна.
— Наистина беше страхотен. Защо не скъсиш цевта и на твоя пистолет?
— Един от три не е достатъчно добре.
— Какво?
— Само един куршум уцели малкия камък. Ако се бях изправил срещу трима мъже, сега щях да съм на решето.
— О! — възкликна Конър.
— Виждаш ли онова парче дърво?
Момчето кимна.
— Сложи револвера ми в кобура си и стреляй, когато ти кажа.
Конър направи това, което му каза Кейс.
— Кога за първи път Ют започна да те учи да стреляш? — попита Кейс.
Конър премига.
— Веднага щом раните му заздравяха. И шестте. Ют е много жилав човек.
— Ти ли принуди Ют да започне да те учи?
— Не, той казва, че мъж, който не може да използва оръжие, много бързо умира. А като знае колко много ме обича Сара, Ют реши…
— Давай!
Заповедта дойде неочаквано, но Конър не се поколеба. Извади пистолета и стреля.
— Добре е — каза Кейс.
— Твърде бавно. — Конър беше ядосан на себе си.
Кейс сви рамене.
— Достатъчно си голям, за да можеш да поемеш малко олово, ако се наложи. По-добре е да стреляш последен, отколкото пръв.
— Най-добре е да стрелям пръв и последен.
Очите на Кейс леко се присвиха.
— Всеки би искал да е така. Но независимо колко си добър, винаги има някой друг, който е по-добър от теб. Най-добрата битка е тази, която си избегнал.
— Звучиш като Сара.
— Тя е жена със здрав разум.
— Продължава да се отнася с мен като с дете.
— Тя те е отгледала. А е нужно време, за да свикнеш с това. И за двете страни.
Конър направи кисела физиономия. Устните му бяха стиснати точно като тези на Сара. Кейс едва понасяше гледката.
„Не биваше да я докосвам — отново си помисли той. — Сега, след като я имах, наистина ще ми е много трудно да го забравя. Не знаех, че на света съществува нещо толкова сладко. И толкова горещо. Господи, дори и да умирам, пак ще си спомням изненадата и страстта и. Вкуса й.“
Звукът от зареждането на револвера напомни на Кейс, че се е заел да обучава любимия по-малък брат на Сара как да оцелява в този див свят.
— Ют е прав — каза Кейс. — Сестра ти смята, че светът започва и свършва с теб.
Конър рязко вдигна глава. Слънцето се отрази в очите му и те станаха изумруденозелени.
— Бих умрял за нея — каза той спокойно.
Кейс не се и съмняваше.
— Тя би предпочела да останеш жив — наблегна той.
— И точно това е намерението ми.
— Добре. Това означава, че няма да спориш, когато ти кажа да се върнеш в къщата и да донесеш третия револвер. Онзи, чиято цев не е скъсена.
За миг момчето изглеждаше така, сякаш ще започне да спори. Но после се усмихна.
— Ют ми каза, че ако успея да те убедя да ме учиш, ще трябва да те слушам.
Едната вежда на Кейс се повдигна въпросително.
— Той казва, че си единственият човек, успял да се измъкне жив от стрелба с Калпепърови — обясни Конър.
— За малко да не успея. Затова смятам да те науча на нещо повече от стрелбата. Ще те науча как да се бориш с Калпепърови. Ще ти разкажа за отвратителния им навик да нападат из засада, да вземат заложници и да ги продават на команчите.
— Сигурно доста често си се сблъсквал с Калпепърови?
