наблюдаваш Калпепърови? — Гласът й звучеше обвинително. — Трябваше да си там!
Морган погледна към Кейс.
Той гледаше Сара, сякаш беше някоя непозната.
— По-спокойно, скъпа — каза той. — Морган следва заповедите на Хънтър.
Тя затвори очи.
— Той говори ли с теб за намерението си да шпионира Калпепърови? — попита тя глухо.
— Конър ли?
Трябваше да използва всичката си воля, за да не изкрещи, че разбира се, говори за брат си.
— Да — отговори тя с неестествено спокоен глас. — Той е единственият, който липсва, нали така?
Кейс я погледна тревожно.
— Щом казваш така, тогава Конър наистина липсва — каза той внимателно.
— Така казвам.
Изражението в очите й го караше да иска отново да я прегърне.
— Тази сутрин… — Гласът й се пречупи. — Тази сутрин Конър каза, че има намерение да шпионира Калпепърови.
Морган промърмори нещо нецензурно под носа си. Устните на Хънтър се изпънаха в сурова линия.
— Продължавай — каза Кейс.
— Няма къде да отиде — каза тя. — А ето, че го няма.
— Морган… — започна Хънтър.
— Тръгвам.
— Ще дойда с теб — обади се Кейс.
— Аз също — каза Сара.
И двамата мъже се обърнаха към нея.
Три бързи изстрела откъм билото прекъснаха това, което щяха да й кажат. След малка пауза се чу и четвърти изстрел.
— Имаме си компания — каза Кейс.
— Само един е. — Това беше Сара.
— Само един се показва — изтъкна Хънтър. — Кейс, остани с нея. Морган, идваш с мен.
— Ют ще се погрижи за горичката — каза Сара. — Винаги го прави, когато Конър го няма.
Хънтър кимна. Той и Морган изтичаха към храстите зад къщата с извадени пистолети.
— Не се тревожи — каза й Кейс. — Хънтър няма да позволи да ни изненадат в гръб.
— Надявам се, че Лола няма да ги застреля по погрешка.
— Дори няма да ги види.
Сара потрепери и не каза нищо.
— Къде е жилетката ти? — попита Кейс.
— В къщата.
— На най-тъпото възможно място — измърмори Кейс, свали палтото си и й го подаде.
Но тя вече тичаше към къщата. Той реши, че тя не се притеснява за жилетката си, а за пушката.
И беше прав.
Когато се появи отново след миг, в ръцете й имаше пушка. Беше облякла жилетката по-скоро защото в нея имаше патрони, а не за да й е топло.
— Не се показвай — каза й Кейс.
— Но..
Думите й не се чуха, защото той я повлече под прикритието на храстите и скалите.
— Няма да помогнеш на Конър, като умреш — каза й той рязко. Извади далекогледа си и започна да наблюдава пътеката, която се спускаше от билото. — Това е Аб.
— Сам ли е?
— Доколкото виждам.
По гръбнака й полази студена тръпка. В гласа на Кейс имаше някаква нотка, която я караше да настръхва. Погледна лицето му, но не видя нищо.
След малко той свали далекогледа и се обърна към нея. Очите му бяха празни.
— Носи шапката на Конър.
Цветът напусна лицето й и тя залитна, сякаш я бяха ударили.
Той посегна към нея, но тя блъсна ръката му.
— Добре съм — каза му тя.
— Вероятно брат ти е все още жив — каза Кейс, — в противен случай Аб не би се разхождал така тук с шапката му.
Тя потрепери.
— Остави ме да поговоря с Аб — продължи той.
Тя се поколеба, но кимна.
— И не се показвай — заповяда той. — Аб става… неразумен… когато наоколо има жени или деца.
— Неразумен — повтори тя с горчивина. — Все едно да описваш ада като едно приятно топло местенце.
— Ще застана на такова място, че да можеш да вземеш Аб на мушка, без да ме застреляш.
— Застани така, че да чувам какво говорите.
Това не беше молба. Беше сигурен, че ако не застане достатъчно близо, тя ще го последва.
И не я обвиняваше. Ако Хънтър беше в ръцете на Аб, той би сторил същото.
Той се отправи към едно място, откъдето Аб щеше да мине на път за къщата. Зареди двете цеви на пушката си и зачака.
Аб не правеше никакви опити да се крие. Яздеше по пътеката, държейки шапката на Конър пред себе си като щит.
И тя наистина беше щит.
Никой не би го докоснал и с пръст, докато не узнаеха съдбата на Конър.
Нищо не се е променило, мислеше си Кейс. Независимо дали е война, или не, лешоядите винаги са там, където са Калпепърови.
Конър не е първият им пленник.
Но ще е последният.
— Достатъчно — извика Кейс. — Остани на мястото си.
Аб спря мулето. Бледите му сини очи се огледаха за прикритие. Не виждаше мъжа, който му говореше.
— Не си много приятелски настроен — каза той.
— Имай го предвид.
С бавни движения Аб бръкна в джоба си, извади парче тютюн, пъхна го в устата си и започна да дъвче. Кейс чакаше.
Измина доста време и стана ясно, че Кейс няма да започне разговора, нито пък ще направи някое погрешно движение.
— Добре — каза Аб. — Хванах брат й. Искам среброто й срещу него.
— Какво те кара да мислиш, че мисис Кенеди има сребро?
— Следих ви. Копах във всяка дупка, която вие изкопахте. — Аб се изплю в праха. — Последния път, когато ви проследих, копитата на конете ви оставяха дълбоки следи. Доста време търсих след това, но сигурно сте го взели всичкото. Онези дупки са празни като гробове, очакващи труповете.
Кейс не се изненада от думите на Аб. Беше се досетил какво ще поиска още когато видя шапката на Конър в ръката му.
— Даваме ти среброто, получаваме Конър жив и всичките ти кучи синове се измитат към Калифорния. Става ли?
Вятърът поклащаше сухите клонки Известно време това беше единственият звук, който се чуваше.
— Тя ще донесе среброто — каза най-накрая Аб.
— Не.
Отново настъпи мълчание.
