— Това момче май вече е пътник — каза Аб безразлично.
— Ако той умре, умираш и ти.
— Не! — извика Сара от храсталака. — Ще ти донеса среброто!
Кейс изсъска нещо доста неприлично.
— Аз ще донеса среброто, иначе няма сделка — каза той на Аб.
— Какво те кара да мислиш, че ми харесваш повече от това малко хубавко момиче? — попита подигравателно Аб.
— Аз съм един от онези тексасци, които те безпокоят напоследък.
Аб се вцепени.
— От коя точно част на Тексас?
— Хевън Вали.
Аб изсумтя и изпитото му лице се изпъна още повече.
— Така си и мислех. Имаш ли нещо против да се покажеш? Гласът ти ми е познат.
— Сигурно. Мислеше си, че работя за теб в Рубинените планини.
Мулето подскочи, сякаш му бяха забили игла в задницата.
— Ти уби мои роднини — извика яростно Аб.
— Роднините ти бяха мъже и при това въоръжени. Те имаха избор. Нещо, което никога не си давал на жените и децата ни.
Аб погледна към мястото в храсталака, откъдето бе чул гласа на Сара.
— Той може да носи среброто вместо теб — каза й Аб. — Донесете го на зазоряване в лагера ни.
— Тя остава тук — каза равно Кейс.
— Изборът е неин. — Аб се ухили и отново се изплю. — Но все си мисля, че й се иска да види брат си жив.
— Ще отида — извика Сара.
Кейс не мислеше така, но не й каза нищо.
— На зазоряване — каза Аб и рязко обърна мулето си.
— Аб? — обади се тихо Кейс.
Другият мъж се закова на мястото си.
— Ако Конър пострада — продължи Кейс, — всичко, което си му сторил, ще се случи и на теб. А след това ще те обесим.
Глава 23
— По дяволите, жено, нямали да се вслушаш в гласа на разума? — попита Кейс високо.
— Кажи нещо разумно и ще се вслушам — отвърна Сара.
— Остани си вкъщи.
— И да убият Конър? Ако това е представата ти за здрав разум, цяло чудо е, че дори конят ти те слуша!
Ют, Морган и Хънтър бяха отвън, но това не означаваше, че не чуват разговора. Пристъпваха от крак на крак и се опитваха да не слушат гласовете на мъжа и жената вътре, които си крещяха, сякаш се намираха на километри един от друг.
Лола само се ухили и продължи да чепка вълна.
— Обзалагам се на десет долара, че ще отиде — каза тя, без да се обръща конкретно към някого.
Ют изсумтя и поклати глава. Отказваше облога.
— Момчета? — подкани ги тя.
Морган и Хънтър се спогледаха. Те също не можеха да се обзаложат.
Лола се изплю, засмя се и продължи да чепка вълна, за да може Сара да попреде, когато спре да спори. Скутът й бързо се пълнеше с чиста, хубава вълна.
— Това момче си намери майстора — обади се тя след известно време. — Само че още не го е разбрал. Но ще свикне.
— По-добре не се обзалагай за това — каза тихо Хънтър. — Войната промени Кейс. Стана студен. Виждала ли си го някога да се усмихва?
Лола се замисли, после поклати глава.
— Някои мъже нямат чувство за хумор — каза тя и сви рамене.
Хънтър се усмихна тъжно.
— Кейс имаше великолепно чувство за хумор. Но войната му отне и това.
— Тя ще отиде в Спринг Кениън — каза Лола.
— Ют би могъл да я задържи тук — обади се и Морган.
Усмивката на стария човек беше още по-тъжна и от тази на Хънтър. Той поклати глава.
— Този, който я задържи тук, е по-добре никога повече да не й показва гърба си.
— Добре. Аз ще го направя — каза Морган.
Ют се замисли за момент. После поклати глава.
— Аз ще се бия с теб — каза той.
— За Бога! — възкликна Хънтър. — Защо?
— Тя иска нещо и аз ще се опитам да й го дам.
— Е — провлече Морган, — това обяснява всичко.
Лола спря да чепка вълната и погледна към Хънтър с ясните си черни очи.
— Не си губи времето да му наливаш акъл в главата, що се отнася до това момиче — каза тя равно. — Въобще не възприема. Най-добре е да помислиш как можеш да го използваш, за да я опазите жива.
— Имам една идея — каза Хънтър. — Можем да заблудим Аб, че тя носи среброто.
Морган го погледна, хвърли един погледи към дребния старец и се усмихна широко.
На Ют му трябваше малко повече време. Очите му се разшириха и той се засмя.
Лола се изплю.
— Доста време ви беше необходимо, за да видите това, което е просто като фасул — каза тя.
— Ще го направиш ли? — обърна се Хънтър към Ют. — Или ще се биеш с нас?
— Ще го направя, ако тя ми позволи.
Хънтър наклони глава към къщата, в която изведнъж бе настъпила тишина.
— Мислите ли, че брат ми я е изморил достатъчно, за да се вслуша в здравия разум?
Лола изсумтя.
— Мъже! В половината от вас няма и капчица здрав разум. Това момиче вътре е много по-жилаво, отколкото изглежда.
Хънтър се усмихна и погледна към Лола.
— Вече съм разбрал, че някои жени са по-силни, отколкото изглеждат — каза й той.
— Жена му го научи на това — добави Морган.
— И това не беше лесен урок. И за двамата — призна си Хънтър.
Лола отново се изплю и събра вълната.
— Понякога наистина не е лесно А Сара също не е от лесните.
— Нито пък Кейс — каза Хънтър.
— Както вече казах — намерили са си майстора. И двамата.
От къщата продължаваше да не излиза никакъв звук.
— Кой от вас, смели момчета, иска да занесе тази вълна вътре? — обади се Лола.
— Не, благодаря — промърмори Морган.
Ют изсумтя, но не извади палците си от джобовете на панталоните.
Хънтър протегна ръка.
Лола му подаде усмихната кошницата с вълната.
— Тя не хапе — каза възрастната жена. — Или поне не толкова силно, че да оставя белези.
Хънтър се обърна към Морган.
— Провери дали Конър е още жив. Аб е известен с това, че убива пленниците си.
— Ако е жив, ще се опитам да го измъкна.
