— Не и преди да си се убедил, че можеш да го направиш, без някой от двама ви да пострада.
Морган се поколеба, но кимна.
— Ще се движа като сянка.
— Върни се не по-късно от два часа преди зазоряване.
— А ако Конър е мъртъв? — попита Морган.
— Върни се веднага.
— Нещо против да прережа няколко гърла на връщане?
— Просто се върни веднага.
— Можем да ги изгорим — каза Ют. — Има само два пътя, по които може да се излезе от Спринг Кениън. Ако застанем по двама от двете страни, ще ги изпозастреляме.
Морган кимна. Идеята му харесваше.
— Калпепърови са изгорили доста народ — каза той. — Опитаха се да сторят същото и с нас в Рубинените планини. Живей с меч и ще умреш по същия начин. Време е тези момчета да разберат как се умира.
— Два часа преди зазоряване — каза Хънтър. — Размърдай се.
Без да казва нищо повече, той се обърна, тръгна към къщата и почука на вратата.
— Аз съм, Хънтър. Нося малко вълна.
— Вратата е отворена. Влез. — Гласът й режеше като бръснач.
Той отвори вратата, приведе се и влезе вътре. Сара бъркаше фасула толкова съсредоточено, сякаш животът й зависеше от това. Кейс я наблюдаваше.
Изражението на очите му изненада Хънтър. Не беше виждал такива чувства в очите на брат си от години.
— Къде да оставя вълната? — попита той.
— Някъде далеч от огъня — рязко отвърна тя. После някак разкаяно добави. — Благодаря ти.
Хънтър остави кошницата в един ъгъл и се обърна към двамата. Напрежението беше толкова голямо, че сякаш можеше да го докосне.
Покашля се.
— Имаме план.
— И ще е дяволски добре, ако и аз съм включена в него — каза равно Сара.
— Ще е дяволски добре, ако не си — озъби се Кейс.
— Задоволява желанията и на двама ви.
Сара и Кейс едновременно се обърнаха към Хънтър. Надеждата и решителността в очите й напомниха на Хънтър за жената, която обичаше.
— Ти не познаваш жена ми, — каза той на Сара, — но се надявам някой ден да се запознаете. И двете сте замесени от едно тесто.
Сара се усмихна горчиво.
— Някой ден. Ако утре оживеем.
— Ти ще оживееш — намеси се Кейс, — дори ако това е последното нещо, което ще направя.
— Ще отида.
— Ще ос…
— Извинете — прекъсна ги Хънтър. — Времето лети, а имаме още доста неща да уточняваме.
— Най-добре е да уточниш, че тя остава тук — каза Кейс.
— Помисли само — отвърна брат му. — В момента, в който Аб разбере, че нея я няма, Конър ще умре.
Кейс погледна към Сара с глупавата надежда, че тя не слуша. Но тя слушаше и нямаше намерение да излиза.
— Конър може вече да е мъртъв — каза той спокойно.
Дишането й се учести. Не искаше да мисли, че брат й е убит.
Но въпреки това беше невъзможно да мисли за каквото и да било друго. И точно затова се държеше така.
— Изпратих Морган да провери — каза Хънтър.
— Трябваше да отида аз — отвърна Кейс.
— Защо? Той е също толкова добър в разузнаването, колкото си и ти.
— Бих могъл да си поразчистя малко сметките, докато се оглеждам наоколо.
— Това ще направи и Морган, ако Конър е мъртъв.
Сара издаде лек звук на възмущение.
— Аб няма да убие Конър, докато не получи среброто — каза тя.
— Вероятно няма — съгласи се Хънтър.
— Но получи ли среброто — намеси се и Кейс, — ще убие всеки, когото може, ще изгори останалите и ще избяга.
— В това Калпепърови са най-добри — да изнасилват, да убиват и да бягат — съгласи се Хънтър.
— Страхувам се за брат си.
— И имаш причина. Но той е твърде голям и твърде силен, за да провокира най-лошото у Аб — каза просто Хънтър. — Конър е много повече мъж, отколкото момче.
Сара затвори очи и се опита да си поеме въздух. Когато Кейс я взе в прегръдката си, тя не се възпротиви. Просто се притисна в него, молейки се брат й да е жив.
Кейс погали косите й. С цялата си душа искаше да може да й върне момчето.
— Ако Конър е мъртъв… — обърна се той към Хънтър.
Брат му кимна.
— Но сега трябва да помислим какво ще правим, ако не е — каза Хънтър.
Сара надигна глава.
— Най-добре е планът да включва и мен.
Хънтър започна да говори, преди Кейс да е започнал да спори. Сара наблюдаваше пламъците в огнището. Очите й ги отразяваха и имаха златист цвят. Тя отново се беше върнала в къщата, защото вече не беше необходимо да се крие.
Отдавна беше минал обичайният час, в който си лягаше, но тя знаеше, че тази нощ сънят няма да я навести.
Пукането на дървата и шепотът на вретеното бяха единствените звуци, които се чуваха в къщата.
Тя се опитваше да не мисли за нищо. Просто трябваше да поддържа огъня през цялата нощ.
Толкова малко топлина. И толкова много студ.
— Сара?
Тихият глас я накара да подскочи, но тя не посегна към пушката си.
— Влез — обади се тихо тя.
Вратата се отвори и затвори Кейс стоеше на прага.
— Надуших пушек — каза той — и разбрах, че си будна.
— Огънят… ме успокоява.
— Морган се върна току-що.
Сърцето на Сара спря да бие. Погледна към Кейс така, сякаш само с усилието на волята си можеше да получи отговора, който й се искаше да чуе.
— Брат ти е жив — продължи бързо той. — Малко е понатъртен, но иначе е добре.
Облекчението й беше толкова голямо, че тя се свлече към огъня.
С бързо движение Кейс я вдигна и я занесе в леглото й. Започна да разтрива студените й ръце.
— Добре съм — каза тя.
— Аха — смънка той, очевидно несъгласен.
— Наистина.
Тя въздъхна дълбоко. Цветът бавно започна да се връща върху лицето й.
— Престани да се тревожиш за това, което ще стане на зазоряване — каза й той.
Сподавен смях беше единственият й отговор. Той прошепна името й и отново я прегърна. Успокояваше и нея, и себе си.
