— Полковник, хайде да направим сделка — ти вземаш половината, а аз — другата половина.
— Чакай, аз не…
— Или може би ще предпочетеш аз да бъда по петите ти — продължи Морган.
— Хвана те — каза Кейс на брат си.
Хънтър измърмори нещо под носа си и се обърна към Сара.
— Сара, нямаш ли какво да направиш с това сребро, вместо да го раздаваш наляво-надясно?
Тя поклати глава.
— Конър? — повика го Хънтър някак отчаяно.
— Винаги правя това, което казва сестра ми — каза той с широко отворени невинни очи, които накараха Ют да се подсмихне. — Попитай я!
— Проклятие!
Хвърли един поглед на Кейс и забрави какво щеше да казва.
Кейс се опитваше да не се усмихне. Тази гледка учуди брат му.
— Раздели среброто — каза разсеяно Хънтър на Морган. — Тръгвам утре на зазоряване. Елиза сигурно ще иска да узнае, че Кейс е жив.
— Ще е много по-доволна да узнае, че нещастната ти кожа е цяла — отвърна брат му.
Хънтър само се усмихна.
— Ще ти е удобно ли да ме изпратиш до първата гара? — попита Сара.
Тишината, която се възцари след думите й беше толкова наситена, че можеше с нож да я срежеш.
— Конър би го направил, но през следващите няколко дни няма да е много добре да язди — продължи тя спокойно. — Нито пък Ют.
— За какво говориш? — попита я Кейс.
— Смятам да попътешествам.
— Ако искаш да занесеш среброто в банка, аз ще се погрижа.
— Благодаря. Това ми спестява известни грижи. — Тя отново се обърна към Хънтър. — Ако искаш да се върнеш в Невада толкова бързо, колкото дойде, готова съм да спя на седлото. Няма да те бавя.
Хънтър погледна към Кейс. Въпреки че лицето на брат му беше безизразно, очите му бяха присвити сякаш от болка или гняв.
— Поговори с Кейс — каза Хънтър. — А след това, ако още искаш да тръгнеш с мен, ще те придружа докъдето поискаш.
— Това няма да е необходимо — каза тя. — Само до най-близката…
— Където и да е — прекъсна я Хънтър. — Това е най-малкото, което мога да направя за жената, която е спасила живота на брат ми.
— Вече ми се отплати за това.
— Ют, Конър, елате с мен — каза Хънтър. — Тук само пречим.
Сара се опита да се възпротиви, но само сви рамене.
— Сестричке?
— Иди с Ют и Хънтър. Аз също ще дойда след малко.
— Ще сложа седлото ти на едно от мулетата — каза Хънтър. — Но ако наистина ти потрябва, то брат ми е глупак.
Тримата мъже излязоха, оставяйки я с мъжа, който обичаше. Мъжът, който не я обичаше.
— Какво, по дяволите, си мислиш? — попита я остро Кейс.
— Смятам да си купя земя и да отглеждам коне. В Калифорния, мисля. Или може би в Орегон.
— Но в това няма никакъв смисъл.
— За мен има. На мен ми харесва да се занимавам с добитък.
Той нетърпеливо махна с ръка.
— Знаеш какво искам да кажа. Тук имаш хубаво ранчо. Ако искаш да отглеждаш коне, Крикет е най- добрият жребец, който можеш да намериш на запад от Мисисипи.
Сара тайно си пое въздух, за да се изправи в лице срещу това, което се бе надявала да избегне.
Проклет да е Хънтър. Какво му влиза в работата дали тя ще говори с Кейс, преди да тръгне, или не.
— Ранчото „Лост Ривър“ не е мое — каза тя.
— Едната половина…
— …е твоя — прекъсна го тя. — Другата е на Конър.
— Какво!
При други обстоятелства изразът на изненада върху лицето на Кейс би развеселил Сара. Но сега той само й причиняваше болка.
— Аз му дадох половината от ранчото, след като… след като Хал умря.
— Ти си знаела, че го е убил?
Клепачите й трепнаха.
— Знаех, че само единият се върна. Всеки ден благодаря на Бога, че оцеля Конър.
— Хал се е опитал да го бие с пистолета. Конър се е защитил. Оръжието гръмнало. Било е нещастен случай.
Сара се олюля.
— Благодаря ти — прошепна тя. — Непрекъснато се надявах, че брат ми не е убил заради мен. Но, Бог да ми е на помощ, бях толкова благодарна…
Кейс пристъпи напред и я сграбчи за раменете, сякаш се страхуваше, че ще падне.
— Забрави тези глупости за заминаването — каза й той. — Конър и аз ще ти отделим от земята си и всеки ще вземе по една трета.
— Не.
Той премига, после я изгледа с присвити очи. Очите, които отговориха на погледа му, имаха цвета на буреносни облаци.
— Защо не? — попита той. — Конър би се съгласил.
— И какво точно бъдеще си представяш? — попита тя остро. — Всичките, хм, удобства на дома и никаква отговорност?
По бузите на Кейс, над брадата му, избиха червени петна. Той я пусна и отстъпи назад като опарен.
— Не съм си го представял по този начин — каза й той.
— Какво имаш предвид?
Той прекара пръсти през косата си.
— Не искам да си отиваш — каза той.
— Но ти не искаш да се жениш, защото бракът означава деца.
Той се задъха.
— Не искаш да поддържаме връзка — продължи тя, — защото рано или късно ще забременея.
Кейс се вцепени.
— Не можем просто да се преструваме, че никога не сме били любовници. — Гласът й се повиши. — Поне аз не мога. Това, което ми даваш, е като… полета на ястреба. Не мога да търпя да бъда толкова близо до най-хубавото и то винаги да ми се изплъзва.
— Сара — прошепна той.
Тя спря и зачака.
Но той не каза нищо повече.
Нито пък беше необходимо. Това, което й беше казал преди, все още беше живо в паметта й: В мен не е останала никаква любов. Не я искам. Никога повече няма да обичам нещо, което може да умре.
— Сега вече разбираш защо не мога да остана — каза тя и се обърна. — Мога да живея, без да ме обичаш, но няма да мога да понеса омразата ти. Кажи на Хънтър, че вече съм готова да тръгвам.
— По дяволите Хънтър! А Конър?
— Беше прав за него. Не иска да ходи на училище.
Кейс измърмори нещо нецензурно.
— Не съм имал това предвид.
— Брат ми няма да е изненадан — продължи Сара. — Той знае, че не ме обичаш.
— Говорех за това, че Конър е още момче — каза той глухо. — Той има нужда от теб.
