бавно глава, сълзите се спуснаха безмълвно по хладното й лице.
Искаше да му каже колко обича да я докосва, но не можеше. Боеше се, че ако отвори уста, от гърлото й ще излезе не глас, а само отчаян, тъжен стон.
Беше чула сенките в паметта на Дънкан да нашепват едно женско име, което се блъскаше като ехо в стените на забравеното му минало и късаше сърцето й.
— Амбър?
Беше Ерик. Очите му бяха вперени в нея, пламтящи като огъня в огнището.
Амбър затвори очи и пусна ръката на Дънкан. Преди това обаче пръстите й погалиха лекичко изпъкналите вени, в които пулсираше мощно кипящият в него живот.
Ерик почувства мъката й тъй ясно, както чувстваше любовта и към тъмния воин, който я наблюдаваше с напрегнат поглед.
— Дънкан — каза той, — остави ни сами.
— Не — решително заяви Дънкан. — Няма да ти позволя да кориш Амбър за нещо, за което няма никаква вина.
Ерик го погледна право в очите и осъзна, че мъжът пред него е на ръба на способността си да се контролира. Запита се какви ли спомени са започнали да се пробуждат в него, колко бързо се пробуждат и с колко време разполага, преди Дънкан да се опомни и да разбере, че е Шотландския чук.
Годеникът на богата наследница норманка, която не бе виждал никога.
Васалът на Доминик льо Сабр.
При мисълта колко малко време му остава, колко неща могат да се объркат и колко голям е залогът, Ерик стисна решително челюст.
— Никога не бих унижил Амбър — каза предпазливо той. — Тя ми е като сестра. Много силно съм привързан към нея. И много добре я познавам.
Сетне се обърна към Амбър.
— Искаш ли Дънкан да остане, докато разговаряме за… приготовленията за сватбата?
Амбър поклати глава с усмивка, която бе по-тъжна дори от сълзите й.
Без да каже нищо, Дънкан се обърна и излезе от стаята.
Ерик изчака, докато стъпките му заглъхнаха и остана само тихото пращене на огъня. Но Амбър и сега не пророни и дума. Стоеше напълно неподвижно, а по бледите й бузи продължаваха да се стичат сребърни сълзи.
Обзе го тревога. Беше виждал Амбър във всякакви настроения, но никога не бе съзирал и усещал у нея такава всепоглъщаща мъка.
Като че ли нещо много скъпо за нея беше умряло.
— Ако не знаех, че ще ти причиня болка — каза той, — щях да те взема в скута си и да те залюлея като малко дете.
Амбър се засмя, но смехът й приличаше по-скоро на ридание.
— Има само един човек, който може да ме държи така, без да ми причини болка — прошепна тя.
— Дънкан.
На лицето й се изписа изражение на дълбока покруса.
— Да — промълви тя. — Моят тъмен воин.
— Ще бъдеш негова съпруга още преди капеланът да произнесе утринната молитва — каза Ерик — Защо тогава си толкова тъжна?
— Не мога да се омъжа за Дънкан.
— Проклятие, нима е бил чак такава свиня с теб?
В първия миг Амбър не разбра. После по бледите й страни изби ярка руменина.
— Не — прошепна тя.
Гласът й бе толкова тих, че Ерик едва го чу.
— Сигурна ли си? Похотта прави някои мъже доста отблъскващи — каза той. — Колкото и да искам да направя от Дънкан свой васал, няма да те обрека да прекараш живота си в постелята на един грубиян, който при това е двойно по-едър от теб.
Амбър притисна длани към пламналите си бузи.
— Престани!
Ерик изруга приглушено, стана рязко от стола си и отиде до нея, без обаче да я докосва.
— Погледни ме, Амбър.
В гласа и изражението му имаше и разкаяние, и нежност, и загриженост.
— Касандра никога ли не ти е говорила за това, какво правят мъжът и жената в леглото? — попита той.
Тя поклати глава. Ерик въздъхна.
— Сигурно защото е смятала, че заради болката никога не ще можеш дори да се докоснеш до мъж, камо ли да приемеш част от тялото му в себе си.
Амбър възкликна тихичко и се извърна настрана от снажния лорд, когото познаваше откак се помнеше.
Но с когото никога не бе водила подобни разговори.
— Не — каза Ерик. — Няма нищо срамно в начина, по който мъжът и жената стават едно цяло. Това е дар от бога… Неприятно ли ти беше?
Амбър поклати глава.
— Болезнено, тогава?
Тя отново поклати глава.
— Да не би да го е направил прекалено бързо? — продължи да настоява Ерик. — Да се е оказал неопитен?
— Ерик — прекъсна го с отпаднал глас Амбър, — не бива да говорим за тези неща!
— Защо? Ти нямаш нито майка, нито сестра, а Касандра никога не е била с мъж. Да не предпочиташ да говориш за това с някой свещеник, който пък никога не е бил с жена?
— Предпочитам изобщо да не говоря за това — измърмори тя. Гласът й постепенно се съживяваше, за огромно облекчение на Ерик. Не знаеше какво би станало с Амбър, ако тя наистина вярваше, че Дънкан е загубен за нея. И не искаше да знае.
— Трябва да говориш — настоя той, — ако ще и да е за пръв и последен път.
Един кратък поглед към Ерик й бе достатъчен да проумее, че той няма да отстъпи. Тя кимна неохотно.
— Ако на Дънкан му липсва опит в любовното изкуство — заяви Ерик, — това може да се излекува. Но ако е грубиян, лек няма.
— Той не е нито неопитен, нито груб — каза Амбър.
От гърдите на Ерик се изтръгна дълбока въздишка на облекчение. После той се усмихна.
— Започвам да разбирам.
— Радвам се, че поне един от двама ни разбира.
Ерик прикри усмивката си.
— Казвали са ми, че за една девица първият път не е най… как да кажа… най-паметният.
— Напротив — отвърна с приглушен глас тя. — Аз ще го помня докато съм жива. Усещането как пулсиращият екстаз на моя тъмен воин преминава в мен беше… необикновено.
Лека руменина изби по високите скули на Ерик. Сетне той отметна глава и се засмя.
— Каквото повикало, такова се обадило, а?
Първоначално Амбър не разбра какво иска да каже. После и тя се засмя, въпреки че все още беше цялата изчервена.
— Не исках да те карам да се чувстваш неудобно.
