ти бе мой васал — каза той, — аз те призовавам да избереш чука за оръжие на двубоя.
Касандра трепна като ударена с камшик.
Дънкан сведе поглед към оръжието, което трептеше на стоманената си верига, жадно за битка. Едва сега осъзнаваше, че чукът е в ръката му.
— Ерик е непобедим с меч в ръка — продължи Доминик, — ала не се слави като особено ловък с чука. А ти ми трябваш жив.
Дънкан го погледна изненадано.
— Ако Стоун Ринг не е в твои ръце — простичко обясни Доминик, — шансовете Блакторн да оцелее биха били нищожни. Направи тази услуга на човека, който доскоро бе твой господар.
Дънкан погледна чука, който бе сякаш продължение на собствената му ръка.
После погледна Амбър.
Очите й бяха разтворени широко, ръцете й — притиснати към устните, като че ли за да заглушат писък. Който и да спечелеше предстоящия двубой, тя щеше да загуби.
Дънкан знаеше това не по-зле от нея.
— Докато размишляваш дали да изпълниш молбата ми — добави Доминик, — спомни си, че Ерик е великият лорд, според който един незаконороден син има толкова малко достойнство, че му е все едно дали ще стане клетвопрестъпник.
Металните брънки звъннаха отново, разлюляни от яростното трепване на ръката, която стискаше чука. Звънът отекна в салона, в който се бе възцарила пълна тишина.
— Така да бъде — каза накрая Дънкан. — Ще се бия с чука.
Амбър затвори очи.
Ерик кимна. Не беше изненадан.
— Нареди да ми донесат един чук от оръжейницата — каза той.
— Както желаеш — небрежно заяви Дънкан. — Но ако предпочиташ да се биеш с меч и кама, аз нямам нищо против.
Отвъд стената долетя пронизителен вълчи вой, издаващ задоволството на Ерик.
— Меч и кама — кратко каза той.
Дънкан се усмихна зловещо.
— Саймън — обърна се към него той, — донеси щитове. Саймън излезе от салона без да каже и дума. Върна се бързо, носейки два дълги, сълзовидни щита, украсени с гербове. На единия бе Друидският вълк, очертан с черно на сребърен фон. На другия имаше сребърна вълча глава на черен фон.
Два вълка — дебнещи, хищни.
Докато капеланът на крепостта изповядваше двамата мъже, Касандра отиде до Амбър.
— Иска ми се аз да бях на твое място — тихо промълви тя, — да живея в твоята кожа, да изпитвам твоите чувства, да изплача сълзите ти, да извикам виковете ти, да понасям болката ти…
— Ти не си виновна за това, което става — каза Амбър. — Нито за смъртта, която лети насам като черна, пълноводна река.
Гласът й накара дори сдържаната Посветена да трепне. Тя сплете пръсти под прикритието на дългите си ръкави, дирейки утеха в своето Познание.
Когато капеланът беше готов, Доминик се приближи до Дънкан и Ерик.
— Ти отправи предизвикателството, Ерик, син на Робърт — каза той. — Готов ли си да пожалиш своя противник?
— Не.
— Така да бъде. Без милост. За никого.
И Глендуидския вълк отстъпи назад толкова рязко, че черните дипли на наметалото му се разлюляха.
— Започвайте! — извика той.
Ерик се хвърли напред с пъргавина, която накара всички в салона да възкликнат смаяно. Като мълния проблясна мечът му — бърз и почти невидим, — описвайки широка дъга.
Дънкан едва смогна да вдигне щита си навреме. Зловещ метален звук отекна в сатона.
Подобен светкавичен, силен удар можеше да повали всеки по-слаб мъж на мястото на Дънкан. Самият Дънкан се олюля и падна на едно коляно. Мечът на Ерик изсвистя и се спусна към него с дяволска скорост. Ясно бе, че с този втори удар Ерик възнамерява да сложи край на боя.
В последния момент Дънкан отново успя да вдигне щита си. Но този път той бе подготвен. Докато едната му ръка поемаше удара с щита, другата се завъртя с мощни, отмерени движения.
Чукът поде своята песен.
Зловещото метално бръмчене изпълни залата и накара Амбър да настръхне. Макар че очите й бяха затворени, смъртоносната песен на чука й подсказваше, че Дънкан е удържал на първата, невероятно устремна атака на Ерик.
Очите й все още бяха затворени, когато нов звън на метал върху метал огласи залата. Както преди миг не бе искала да види атаката на Ерик и неговата нечовешка пъргавина, която убиваше със скоростта на сокола, така сега не искаше да вижда Дънкан и чука, въртян с убийствена бързина от необикновено мощната му ръка.
Няма нужда да види смъртта на който и да било от двамата мъже, за да знае, че е мъртъв.
Песента на чука секна, за да се замени с тежък сблъсък на стомана със стомана, който изтръгна ужасени викове от гърдите на останалите в салона. Страховитият удар разцепи щита на Ерик и събори самия Ерик на земята. Той обаче се претърколи и скочи на крака с бързина, която накара Саймън да изругае слисано.
Чукът се спусна отново. Ерик се завъртя, отблъсквайки удара с щита си, и в същото време насочи мълниеносно меча си напред.
Дънкан свали щита пред тялото си, но този път не беше толкова бърз. Като че ли първият удар все пак бе успял да притъпи пъргавината му.
На устните на Ерик проблясна зловеща усмивка. Мечът засвистя, нанасяйки удар след удар по щита на Дънкан, принуждавайки го да заотстъпва назад към стената. Веднъж притиснат до нея, той нямаше да има място да върти чука и страховитото оръжие щеше да стане безобидно като шепа камъчета.
Нов силен удар повали Дънкан на колене. Песента на чука разколеба ритъма си. Ерик се хвърли напред и замахна с меча, готов да разсече противника си на две.
Внезапно чукът бръмна с нова сила. Ала звукът вече идваше не отгоре, а отдолу, на около педя от пода.
Металната верига се уви около стоманените наглезенници на Ерик. Дънкан я дръпна рязко и го простря на земята. Ударът бе толкова тежък, че шлемът излетя от главата на Ерик, а дъхът — от гърдите му.
С дрезгав, победоносен вик Дънкан измъкна бойната си кама и коленичи върху него. Неспособен дори да диша, камо ли да се съпротивлява, Ерик се взря в очите на тъмния воин, който след малко щеше да го убие.
Стоманеният юмрук на Дънкан се извиси над главата му, камата проблясна, стоманеното острие се спусна като мълния надолу. Женски писък раздра тишината.
В последния миг Дънкан отклони ръка встрани.
Камата се заби в дървения под с такава сила, че острието разцепи дебелата греда от край до край и се счупи на две.
— Не мога да убия човек, който ме гледа с очите на Амбър! — изрева яростно Дънкан. — Давам го на теб, Доминик. Стори с него каквото искаш!
Той се изправи и захвърли счупената кама, която се удари в отсрещната стена със сила, достатъчна да строши камък. С едно рязко движение на китката Дънкан дръпна веригата на чука и освободи глезените на Ерик.
Амбър понечи да се втурне към двамата мъже, но Касандра я хвана за ръката.
— Още не се е свършило — каза напрегнато тя. — Сега ще видим дали Доминик льо Сабр наистина е достоен да носи Друидския вълк на наметалото си.
От арфата внезапно се отрони нестроен акорд. Пръстите на Ариана бяха трепнали неволно и това бе единственият знак, че онова, на което бе станала свидетел, я е трогнало поне мъничко.
Доминик измъкна меча си и плъзна върха му между стоманената ризница и брадичката на Ерик.
