Двамата мъже се взряха изпитателно, безмълвно един в друг.
— Предпочитам съюз пред погребение — каза накрая Доминик.
— Не — изръмжа дрезгаво Ерик.
— Ако умреш, племенните междуособици ще довършат баща ти. Ще избухне война между Друидския вълк и племената от Севера.
— И първи на бой ще излязат Посветените — обеща Касандра. — Аз сама ще ги поведа!
Никой от хората, които чуха гласа на Посветената, не се усъмни в думите й.
— Вие ще загубите — каза Доминик. — Крал Хенри няма да позволи северните му погранични земи да преминат в саксонски и шотландски ръце.
— Може би няма да има избор — обади се Ерик.
— Може би. Но досега Хенри неизменно успява да задържи всяко кътче земя, за което се е преборил.
Ерик замълча.
— Ако Ариана бъде отхвърлена — продължи Доминик, — пак ще има война. Барон Дегер е горд благородник. Крал Хенри е много доволен от предстоящата сватба.
Ариана трепна леко, но не каза и дума.
— Да — съгласи се Ерик. — Но ако имаш съюзници на север, ти можеш да спечелиш тази война срещу Хенри и Дегер.
Доминик кимна леко и зачака, без да отдръпва върха на меча си от гърлото му.
— Нямаш ли съюзници, ще загубиш — изтъкна Ерик, — защото ще бъдеш приклещен между двама врагове. На север ще съм аз, а на юг — съюзниците на барон Дегер.
— Ти искаш война? — попита с любопитство Доминик.
— Не. Но още по-малко искам сестра ми да стане наложница на Дънкан.
Доминик присви очи.
— Вещицата има немалка роля в измамата спрямо Дънкан.
— Загубата на Дънкан за нея е много по-голямо наказание, отколкото би могъл да си представиш — отвърна Ерик.
— А ти? Как ще бъдеш наказан ти за това, че съзнателно накара Дънкан да престъпи клетвата си?
— Моето наказание ще бъде да гледам какво става с Амбър. Само един Посветен може да разбере колко сурово е то.
Доминик хвърли поглед към Касандра. Тя кимна, но не този жест, а болката, сгърчила устните й, му каза онова, което искаше да узнае.
— Ами наказанието на Дънкан? — попита той, като се обърна отново към Ерик. — Защото подозирам, че ти би искал той също да бъде наказан.
Соколът отвън нададе остър писък, едновременно ликуващ и яростен.
Усмивката на Ерик бе жестока като крясъка на птицата.
— Ерик! — извика Амбър. — Дънкан не разбира! Не е виновен!
— Дънкан пръв ще получи своето наказание — меко промълви Ерик, без да откъсва поглед от Друидския вълк. — Но когато го разбере, ще бъде твърде късно да стори каквото и да било, освен да се самобичува, задето е бил такъв глупак.
Тишина изпълни салона. Доминик продължаваше да изучава Ерик с очи, блестящи като живак.
— Ще преживее ли Дънкан това „наказание“? — попита той.
— Не знам.
— Може ли да го преживее?
— Не знам.
Доминик притисна лекичко острието към гърлото на Ерик.
— Какво знаеш, горд лорде? — попита тихо той.
— Че Дънкан и Амбър са свързани по необичаен начин. Отричайки се от нея, той се отрича от себе си. Унижавайки нея, унижава себе си. Наранявайки я…
— Наранява себе си — прекъсна го рязко Доминик. — Дънкан може да преживее болката. Не може обаче да оцелее в Спорните земи, ако не разполага с пари да купи рицари.
— Амбър е в кръвта на Дънкан — каза Ерик. — Кажи ми, колко дълго може да живее човек без кръв? Колко дълго ще иска да живее?
Доминик погледна Дънкан. Шотландския чук им бе обърнал гръб и очевидно не проявяваше никакъв интерес към разговора им и към съдбата на Ерик.
После Друидския вълк погледна Амбър. Бледността на лицето й и неприкритият страх в очите й му казаха повече, отколкото бе нужно. С едно-едничко ловко движение Доминик прибра меча си в ножницата.
— Дължиш ми живота си — каза той. — Използвай го, за да помогнеш на Дънкан. Той ми трябва жив и господар на Стоун Ринг. Само по този начин може да се избегне войната.
Ерик не каза нищо.
— Аз проявявам милост към някого само веднъж — добави хладно Доминик. — Ако избухне война, ти ще умреш. Имаш думата ми.
Ерик продължаваше да лежи неподвижно на пода, стиснал меча си. Знаеше, че може да атакува Доминик, навярно дори да го убие — и със сигурност да умре сам след това, — или да приеме предложените условия.
— Ако Познанието може да помогне на Дънкан — каза той, — той ще получи помощ.
Тихият смях на Касандра сепна всички в салона.
— Ти наистина си достоен да носиш Друидския вълк, лорд Доминик — хладно каза тя.
Доминик изви черната си вежда и в отговор каза само:
— Имате седем дни да намерите разрешение за проблема на Дънкан. След това ще подпечатам акта за анулиране на брака и ще става каквото ще става.
— Само седем дни?
— Да.
— Дадено — кимна Ерик и скочи пъргаво на крака, с меч в ръка.
Саймън се хвърли към него със същата светкавична бързина. Ерик се усмихна леко, прибра меча си и се обърна към Доминик.
— Имаш думата ми — каза той. — Амбър ще го потвърди.
— Не е необходимо — заяви Доминик.
— Напротив. Това ще увери Касандра, че думата ми е дадена доброволно и следователно трябва да бъде зачитана от всички Посветени.
Доминик вдигна вежди и мълчаливо си обеща, че следващия път, когато Мег реши да му изнася урок за Посветените, ще я слуша по-внимателно.
— Сестро — каза Ерик, като протегна ръка.
— Върви — прошепна Касандра на Амбър. — Вземи подаръка, който Друидския вълк счете за нужно да ти даде.
Амбър пристъпи неуверено напред. Но вместо да поеме ръката на Ерик, тя се хвърли на врата му и го прегърна отчаяно, сякаш той бе за нея котва в бурно море. В отговор Ерик я притисна към себе си. Горещите й сълзи опариха шията му.
— Обичам те, братко — промълви Амбър.
— И аз те обичам, сестрице, затова ще удържа на думата си.
— Да — каза тя, като потръпна от силата на чувствата му, преливащи в нея. — Усещам. Ти искаш това дяволски силно.
После го пусна, но макар вече да не го докосваше, остана плътно до своя новооткрит брат.
Ала човекът, от когото очите й не можеха да се откъснат, бе Дънкан. Искаше да отиде при него, да го прегърне, да се увери по своя си начин, че наистина е жив.
Но откакто пощади живота на Ерик, той не я бе погледнал нито веднъж.
Саймън прибра меча си, изваден в мига, в който Доминик беше прибрал своя. Дънкан преметна чука през рамо. Доминик отиде до Мег и й се усмихна нежно.
