Това „да“ кой знае защо не се понрави на Доминик. Не му харесваше да го поставят в една и съща категория с Джон — човекът, който бе разярил и църквата, и краля със стремежа си да предаде Блакторн на своя незаконен син.
— Има неща, които са под достойнството дори на амбициозните мъже — каза той.
— Нима? — възкликна Мег. — Назови поне едно от тях.
— Притъпи малко остротата на езика си, съпруго моя. Не съм я заслужил с нищо, освен с това, че пощадих мъжете, които се опитаха да ме убият.
Мег спусна клепки и скри очите си от ледения сив поглед на Доминик.
— Моите извинения, съпруже. Боя се, че съм малко разстроена заради събитията от днешния ден. Никога не бих те поставила на една нога с простосмъртните мъже.
— Твоите извинения са по-остри и от оскърбленията ти.
Дънкан се подсмихна под мустак, развеселен от размяната на остри реплики между младоженците. Устните на Мег също се разтеглиха в усмивка, която тя едва успя да сдържи.
— Извини ме — обърна се Дънкан към Доминик, — но ще те оставя да опознаваш младата си съпруга.
— Не — отвърна бързо Доминик.
Стреснат, Дънкан се обърна.
— Ще влезеш в салона заедно с нас — продължи Дънкан. — Искам всички да видят, че идваш по своя воля, без никой да притиска нож между бедрата ти.
Мег нададе слисано възклицание и впери поглед в Дънкан. Бузите му се обагриха в ярка червенина. Споменът явно бе твърде смущаващ за него.
— Хвани го под ръка — нареди Доминик на Мег. — И след това никога повече не го докосвай пред очите ми.
Трудно сдържаната ярост в гласа му накара Мег да се извърне рязко към него. Онова, което съзря в очите му, я вледени. Без да каже нищо, тя пъхна пръсти под свития лакът на Дънкан.
Тримата поеха мълчаливо към големия салон, където горяха буйни огньове. По стените бяха опънати пъстри драперии. Сребърни съдове и бокали сияеха по всяко кътче на дългите дървени маси. Саксонци и норманци бяха старателно разпръснати по седалките, наблюдавани от множество мъже, които стояха покрай стените заедно с прислугата. Но тези мъже не държаха в ръцете си подноси и кани, а заредени арбалети.
Присъствието им имаше пагубен ефект върху празненството.
Джон очакваше Мег и Доминик. С един немощен, но повелителен жест той ги повика на подиума, върху който бе издигната господарската маса. Три чинии от ковано злато блестяха върху нея. По знак на Джон един слуга се приближи до масата, за да налее вино в една украсена със скъпоценни камъни чаша.
— Тост за младоженците — каза Джон.
Въпреки очевидната си отпадналост, той смогна да извиси гласа си, за да го чуят всички в салона. Приглушените разговори стихнаха. Рицарите и техните дами се обърнаха към подиума.
— Ето го великият нормански лорд — извика Джон с глас, изпълнен с презрение. — Ето го глупакът, който се довери на крал Хенри и беше предаден от него.
От масите се чуха възклицания и напрегнат шепот. Доминик се усмихна студено.
— Ти знаеш много за предателството, след като цял живот си се занимавал с него. Кажи ми, моля те, как крал Хенри е предал своя Меч?
— Много просто, глупако. Твоят крал явно не те обича достатъчно, щом не ти е дал за жена някоя благородна норманка.
Доминик хвърли кос поглед към Мег. Устните й бяха пребледнели и свити. Рицарят хвана брадичката й с пръсти и обърна лицето й към своето.
— Да, моят крал ме обича повече — отчетливо произнесе той. — Даде ми за жена най-красивата девойка в своето кралство.
— И превърна живота ти в истински ад! — дрезгаво каза Джон.
— Ти си болен, старче. Кажи своя тост и ни остави да празнуваме.
Джон се изсмя. Налудничавата нотка, която звънна в този смях, накара Мег да трепне.
— Това и ще сторя — отвърна Джон. — Да пием за краля, който те мрази толкова много, че ти даде за жена дъщерята на една друидка.
— Леко бреме — сухо каза Доминик.
— Ха! Ти си глупав като камък. Това е най-тежкото проклятие, което може да застигне един мъж. Сега и ти като мен няма да имаш наследници.
Саркастичната усмивка на Доминик угасна.
— Какво искаш да кажеш? Нима дъщеря ти е ялова?
— Тя е друидска вещица — процеди през зъби Джон. — Ако я любиш, без да й доставиш наслада, няма да пожънеш плод.
Доминик сви рамене.
— Така казват за всички жени.
— Но за друидките това е самата истина!
Противно на волята си Доминик усети, че се поддава на смесицата от отчаяние, безумие и злобно ликуване, които блестяха в лешниковите очи на саксонеца.
— От незапомнени времена никоя друидка не е раждала син — каза Джон.
Доминик хвърли бърз поглед към Дънкан и Мег и разбра, че те приемат думите на Джон за чиста монета. Същото се отнасяше и за рицарите от крепостта. Те седяха безмълвно и наблюдаваха Доминик с нескрит интерес, питайки се какво ще направи съпругът на лейди Маргарет, когато осъзнае как е бил изигран.
— От бракове с друидки винаги са се раждали само дъщери, и то твърде рядко — продължи Джон.
— Ако това е вярно, защо толкова искаше да ожениш сина си за лейди Маргарет? — парира го Доминик.
— Това беше единственият начин да дам Блакторн на Дънкан. А и… — Гласът на Джон се прекърши.
Доминик мълчеше в очакване да продължи. Джон погледна крадешком към Мег и Дънкан.
— Двамата са много привързани един към друг — каза той след известно мълчание. — Винаги са били.
Това никак не се понрави на Доминик.
— Е, и? — попита рязко той.
— Имаше шанс да се роди наследник — отговори Джон. — А ако не, винаги има жени, готови да родят синове на един велик воин. По един или по друг начин моето семе щеше да наследи земите ми!
Очите на Доминик се присвиха до две ледени цепки. Неприятно бе да чуеш собствената си мечта от устата на човек, който те мрази толкова много.
— Само че — продължи Джон — никой не може да съблазни една вещица, защото в нея няма страст, а ако случайно има, тя винаги е към мъж, различен от съпруга й. Плодът, който узрява в утробата й, е женски и не пониква от семето на нейния съпруг!
Присъстващите в салона се размърдаха неспокойно и предпазливо извърнаха очи към Мег.
— Да, истина е — горчиво каза Джон. — Вещицата Маргарет не е плод от моето семе.
Той се обърна и вдигна треперещата си ръка към среброкосата жена, която го гледаше, застанала до подиума.
— Кажи на това норманско копеле какво го очаква. Кажи му!
Старата Гуин пристъпи на подиума с изненадваща за възрастта си грация. Сетне се обърна към Доминик, без дори да трепне от яростното изражение на лицето му.
— Джон казва истината — произнесе спокойно тя. — Господарката носеше дете от друг, когато се омъжи.
Не каза нищо повече.
— Кажи му! — извика Джон. — Кажи му какво ще стане, ако насили друидската вещица, за да има свое дете!
Гуин мълчеше.
