— Старице — обърна се към нея Доминик, който полагаше неимоверни усилия да остане сдържан, — най-добре ще е да ми кажеш всичко.
— Ако от бързане да се сдобиете с наследници се опитате да заплодите Мег насила, полята и стадата ви ще погинат, а васалите ви ще бъдат покосени от болести и смърт — каза Гуин.
Лявата вежда не Доминик се изви недоверчиво.
— Ако сте достатъчно търпелив и опитен и й доставите голяма наслада в брачното ложе, може да бъдете дарен с дъщеря.
— Продължавай — подкани я Доминик, когато старицата млъкна отново.
— Ако помежду ви има голяма любов, тогава и само тогава можете да се надявате на мъжки наследник.
Сред присъстващите се понесе шепот — две думи, което се повтаряха непрестанно.
Друидският вълк. Друидският вълк. Друидският вълк.
— Проклети да са всички друидски вещици! — изкрещя внезапно Джон. — Те са студени като гроб! Те не могат да обичат!
Безумието му даде сили да се изправи на крака и да вдигне чашата си, вперил поглед в Доминик.
— Ето и моя тост, неприятелю мой — извика той със сардонична усмивка. — Давам ти живот без синове. Давам ти живот, в който не ще можеш да принудиш жена си да ти се подчинява от страх за своите нивя и стада. Давам ти живот, в който не ще можеш да прокудиш яловата си жена от страх, че васалите ще напуснат земите ти. Давам ти живот, изтерзан от мисълта, че родът ти ще умре заедно с теб. Давам ти лейди Маргарет, друидската вещица!
Джон изпи чашата си на един дъх, обърна я наопаки и я стовари с все сила върху масата. Сетне изпъшка тежко, политна напред и се простря върху златните чинии, които се разлетяха по пода.
Когато Доминик стигна до него, Джон от Къмбърланд, господарят на Блакторн, беше мъртъв.
И на устните му имаше усмивка.
9
— Какво ще правиш? — попита Саймън своя брат.
Доминик гледаше безучастно драпериите, висящи по стените на малката стая, която бе свързана с големия салон. Огънят, който гореше в мангала, едва успяваше да стопли каменните стени, все още студени от зимния мраз. Откъм залата долитаха приглушени звуци, но това не бяха радостни звуци. Гостите на празненството вече се бяха разотишли.
Сега из опустялата зала шетаха само слугите, които изнасяха масите и скамейките, за да оставят само господарската маса. Остатъците от храна бяха раздадени на най-бедните измежду васалите. Кокалите бяха хвърлени на хрътките на Доминик, които се нахвърлиха върху тях с доволно ръмжене.
Желаеше им добър апетит. Едва ли някой друг се бе насладил на сватбеното пиршество.
Поне никой не се бе противопоставил, когато Доминик хладно заяви, че до погребението на Джон, което трябваше да се извърши след десет дни, няма да има траур, защото радостта заради сватбата е по-важна от скръбта заради смъртта на един изтерзан от дългото боледуване човек.
— Доминик?
— Ще погреба този кучи син както повелява християнската религия, какво друго? — рязко отвърна Доминик.
— Не те питам за това.
Настъпи мълчание. Ръката на Доминик бавно се сви в юмрук. И този юмрук се стовари върху масата толкова силно, че здравото дърво се разтресе.
— Съжалявам, че не убих Шотландския чук, когато имах извинение да го сторя — процеди през зъби той.
— Защо? — попита стреснато Саймън. — Той си тръгна с мир и отведе своите рийвъри със себе си.
— Обичаят и етикетът ме принуждават да го поканя на погребението — отговори брат му, като издаде звук, който поразително напомняше ръмженето на неговите хрътки.
— Но дотогава ще са пристигнали и останалите твои рицари и наемници — каза Саймън. — С тях ще можем да браним крепостта срещу всеки, освен може би срещу армията на крал Джон.
Доминик обърна гръб на отворената врата към салона и погледна раздразнено брат си.
— Ти чу какво каза Джон — студено заяви той. — Съпругата ми и това дяволско шотландско изчадие били „привързани един към друг“. Исусе, може би в момента тя носи неговото копеле!
— Да — съгласи се неохотно Саймън. — Затова пак те питам: какво ще правиш?
— Ще почакам, преди да пръсна семето си в моята хубава друидска невяста.
— Аз пък мислех, че ще бързаш да го сториш — измърмори Саймън. — По всичко изглежда, че ще ти отнеме доста време да заплодиш съпругата си.
— Ще чакам да започне месечното й кървене — решително заяви Доминик. — Оттам насетне ще знам със сигурност кой е бащата на детето в утробата й, ако въобще има такова.
Саймън се ококори слисано.
— А докато това стане — продължи Доминик, — ще разузнавам. Според легендата моята друидска съпруга е непристъпна крепост. Тогава аз ще науча нейните истини и лъжи, ще открия тайните й, ще преценя кои са слабите й места и накрая ще я обсадя, както съм правил толкова много пъти.
— Успешно.
— Да, и бъди сигурен, че и сега ще е така — рязко каза Доминик. — Ще ми достави огромно удоволствие да видя друидската вещица на колене пред мен. Привързани един към друг. По дяволите!
Саймън се усмихна. За пръв път откакто Джон бе произнесъл предсмъртното си проклятие, се чувстваше малко по-добре.
— Почти ми става мъчно за момичето — каза той.
Черната ъгловата вежда на Доминик се изви в ням въпрос.
— Тя няма представа какъв демон си, когато те предизвикат — обясни Саймън.
Доминик сви рамене и отново извърна поглед към салона, в който преди броени часове всички рицари от крепостта бяха чули своя стар господар да проклина новия.
— Доминик?
Той погледна въпросително брат си.
— Ами ако е бременна от Дънкан? — попита Саймън.
Доминик вдигна рамене.
— Ще отгледаме детето в Нормандия. А аз… — Той замълча. Саймън чакаше, без да откъсва от него черния си взор.
— А аз ще втълпя на моята съпруга, че друидска вещица или не, оттук насетне тя трябва да ми бъде вярна. Защото ако я хвана в изневяра, ще се моли на бога да я спаси от ада, в който ще превърна живота й.
— Ами друидското проклятие?
— Какво за него?
— Хората вярват в него, независимо дали ти му вярваш или не. Ако се отнасяш зле с нея… — Гласът на Саймън секна.
— Ако вещицата не ми роди син, аз ще унищожа нивите и стадата със собствената си ръка — горчиво отвърна Доминик. — Земите и богатството служат само за подигравка на мъжа, който няма наследници, които да берат плодовете на неговите усилия.
Юмрукът му отново се стовари върху масата с все сила, разтърсвайки масивното дърво.
— По дяволите, аз бях жестоко измамен. Да стигна толкова близо до мечтата си и да видя как само за миг тя става на пепел!
В напрегнатото мълчание, което настъпи след последните му думи, обичайните шумове, идващи от крепостта, звучаха някак прекалено силно. Скърцането на макарите, с които вадеха вода от кладенеца долу, подвикванията на слугите, които се разправяха къде е най-добре да се сложи някоя пейка или поднос или
