когато ги разбра, устните му се свиха яростно.
— Ще се погрижа за вещицата после — каза той.
— Не… в безопасност.
Без да му обръща внимание, Саймън пришпори Крузейдър към крепостта. Жребецът направи три по- неуверени крачки, след което препусна напред в бърз галоп. Саймън изсвири пронизително и собственият му жребец се понесе след тях.
— Мег — тревожно повтори Доминик.
— Проклета вещица! — изръмжа Саймън. — Сега вече знаеш защо е било толкова важно да отиде на онова прокълнато място да бере билки.
— Мег… — изстена Доминик.
— Да, братко, Мег. Тази вещица е успяла някак си да те отрови. С тези думи Саймън заби шпори в хълбоците на Крузейдър и жребецът полетя стремглаво напред.
Когато стигнаха крепостта, Доминик бе потънат в необичайно дълбок сън.
17
— Как да не мога да вляза? — възкликна Мег. — Той ми е съпруг!
— Да — отвърна горчиво Саймън. — Съпруг, когото не искаш. Ти стори всичко, което бе по силите ти, за да го унищожиш.
— Това е лъжа!
При опита й да го заобиколи златните звънчета зазвъняха яростно. Но Саймън бързо се премести и отново препречи с тяло вратата на покоите на Доминик. Тогава Мег се престори, че ще се опита да мине от другата му страна, и вместо това се хвърли напред. Металните му ръкавици се сключиха болезнено около китките й. Дръжката на кошницата, която носеше, се вряза в дланта й.
— Не ме предизвиквай, вещице — гневно я предупреди Саймън. — Знам за какво са ти трябвали билките, които набра от онова прокълнато място. За болест и смърт, а не за здраве и живот.
Очите й се разтвориха като две огромни, слисани зелени езера.
— Какво говориш?!
— Отрова, проклета вещице. Ти си отровила брат ми!
— Не! За нищо на света не бих го сторила! Чуваш ли? За нищо на света!
— Запази си лъжите за своя любовник Дънкан от Максуел — просъска Саймън.
Мег прехапа устни, за да не извика от болка. Пръстите на Саймън, които стискаха китките й с все сила, бяха като от камък. Дишаше тежко и задъхано, защото беше изминала целия път от дома на Хари дотук тичешком, пришпорвана от страх, какъвто бе изпитвала само в сънищата си.
— Ходих в стаята ти — продължи неумолимо Саймън. — Проверих в нишата. Отварата, която толкова бързаше да приготвиш, я няма.
— Взех я със себе си — обясни задъхано Мег. — Знаех, че Адела е отпаднала. Боях се да не би акушерката да й е дала прекалено много от болкоуспокояващото лекарство и с това да е забавила раждането. Отварата лекува слабостта, не я причинява.
Саймън се взря в ясните й, разтревожени очи и му се прииска да смачка тази друидска вещица като празна яйчена черупка. Единствено увереността, че Доминик — ако въобще оживееше — никога не би му простил за загубата на своята съпруга, възпираше яростта му.
— Умееш да лъжеш много добре — процеди през зъби той.
— Изобщо не умея да лъжа — тросна се тя. — Питай когото искаш. А сега ме пусни да мина. Ако Доминик е болен, аз мога да му помогна.
— Не. Само през трупа ми.
Мег се сдържа да не закрещи в лицето му само защото знаеше, че така няма да постигне нищо друго, освен да отприщи яростта, която очевидно кипеше в гърдите му. Вместо това тя си пое дълбоко дъх, после още веднъж, и още веднъж, и едва тогава реши, че е в състояние да заговори спокойно въпреки тревогата, впила острите си нокти в сърцето й.
— Хари ми каза само, че сте връхлетели в крепостта като подгонени от самия дявол — предпазливо каза тя.
— Подгонени — не, бяхме оставили дявола в къщата на Хари.
Мег продължи така, сякаш не го бе чула.
— Доминик не можел нито да говори, нито да стои изправен на седлото. Ти и Томас Силния сте го пренесли до покоите му. Това е всичко, което знае Хари.
Саймън мълчеше.
— Моля те — прошепна тя. — Умолявам те. Почувствах опасност, дотичах веднага тук и ми казаха, че Доминик е бил повален от удар в главата, нанесен от твоя меч.
Саймън с мъка сдържаше яростта си.
— Мери си приказките, зла вещице.
Мег осъзна, че той няма да я пусне при Доминик, колкото и горещо да го моли. Обзе я свиреп гняв.
— Защо да си меря приказките? — извика тя. — Нима истината боли толкова много? Или се надяваш след смъртта на Доминик да наследиш Блакторн и затова не ми позволяваш да се погрижа за него?
Обвинението бе толкова неочаквано, че Саймън остана без думи. Затова пък Мег изобщо нямаше подобен проблем. Тя освободи ръцете си от хватката му и продължи да го пронизва с острия си език.
— Ако е така, храбри мой рицарю, чуй какво ще ти кажа. — Гласът й бе пълен с гняв и възмущение. — Със собствените си ръце ще разруша крепостта камък по камък и ще отровя водата в кладенеца, но няма да те оставя да се облагодетелстваш от преждевременната, насилствена смърт на своя брат!
— Проклета вещица — прошепна Саймън. — Бих убил всеки, който дори за миг се съмнява, че съм способен на такава подлост.
Гласът му напомни на Мег гласа на Доминик в миговете на най-силна ярост. Във всеки друг случай тя би преклонила глава пред мъжкия гняв, би се оттеглила. Но не и сега. Доминик умираше. Всичко друго бе без значение.
Проклета вещица.
Със свободната си ръка Мег разкъса тънката друидска риза от шията до кръста си и отдолу се показа нежната кадифена кожа на заоблените й гърди. Между тях сияеше златния кръст, който някога бе принадлежал на нейната майка.
— Може ли една истинска вещица да носи божия кръст? — попита тя. — Може ли?
Настъпи продължителна, напрегната тишина.
— Не — призна най-накрая Саймън.
Сетне внимателно затвори краищата на ризата, скривайки гърдите й.
Мег чакаше, но той не помръдна от мястото си.
— Пусни ме да мина, Саймън, наречен Предания. Използвай ума си, вместо силните си ръце. Кой друг в тази крепост може да помогне на Доминик, освен мен?
Отново настъпи тишина. Саймън не откъсваше поглед от момичето с необичайните зелени очи. Откакто бяха пристигнали в Блакторн, васалите не спираха да повтарят какви чудеса прави Мег с болните и ранените. Всички я наричаха „друидската магьосница.“
На гърдите й лежеше кръст. На леглото в стаята Доминик лежеше болен и бавно умираше.
Никога Саймън не бе изпитвал по-голям страх за живота на брат си, дори когато за да спаси дванадесет от своите рицари Доминик се бе предал на султана — човек, чиято жестокост към християните човек трябваше да изпита, за да повярва, че е възможна.
— Ако брат ми умре — тихо каза той, — ти ще умреш от моята ръка в мига, в който Доминик предаде богу дух. Кълна се!
— Така да бъде — кимна Мег.
На изкривеното от гняв лице на Саймън се изписа изненада. Всичко друго бе очаквал от тази вещица, но
