Най-силната магия

масло в газените лампи разпръскваше влажния, студен мирис на каменните стени. Откакто Доминик бе пристигнал, крепостта сияеше като току-що излязла от пашкула пеперуда.

— Ето къде сте била — каза Едит. — Вече бях решила, че пак сте ядосала с нещо господаря и той ви е затворил отново в покоите ви.

Мег се усмихна някак мрачно.

— Бях затворена в зелената коприна на новата си рокля, докато Мари се занимаваше с подгъва й.

— А, да, норманката. Доминик й обеща, че ако роклята му хареса, ще подари коприна и на нея.

Радостта, обзела Мег при спомена за красивата зелена тъкан, се стопи. Като обърна гръб на своята компаньонка, тя свали пелерината си и се зае да развързва панделките на копринените долни дрехи, които Доминик й бе подарил заедно с бродираните със злато чехли.

Едит топна пръст във ваната, за да провери дали водата е достатъчно гореща, кимна доволно и отиде да помогне на господарката си.

— Колко фино платно — измърмори тя, като свали долната й риза. — И каква изящна украса, досущ като в библията на свещеника.

Мег не каза нищо. Мисълта, че Мари получава подаръци от Доминик я изпълваше едновременно с обида и гняв.

…аз ще бъда негова всеки път, когато пожелае. Защото той е господарят на тази крепост, не аз. Нито пък вие, милейди.

Едит стрелна с поглед намръщената си господарка и се зае да приготвя сапуна, парфюма, кремовете и мехлемите, които съставляваха неразделна част от друидския ритуал на къпането.

Самата Едит намираше всичко това за чиста загуба на време. Беше разбрала обаче, че рицарите на Доминик предпочитат възприелата сарацинските обичаи норманка, затова бе започнала да се къпе почти толкова често, колкото и Мег. Явно бе, че банята е нещо повече от таен друидски или пък сарацински обред.

Под звучния съпровод на златните звънчета Едит зави дългите плитки на Мег на венец на тила й и ги закрепи с два гребена от злато и смарагди — също подарък от Доминик.

— Гребените са много красиви — каза тя.

— Да — измърмори Мег, но в гласа й нямаше и следа от задоволство.

— Стоят много добре на косата ви.

— Благодаря.

— Томас ми подари сребърни гребени. Каза, че отиват на косата ми.

— Харесва ли ти Томас? — попита Мег. — Напоследък доста често говориш за него.

Едит сви рамене.

— Доста е мил за размерите си.

— Да помоля ли Доминик да му каже да ти предложи брак?

— Не — отвърна вдовицата. — Томас няма достатъчно средства дори за втори валет, камо ли за съпруга. Виж, ако Доминик е решил да даде на своите рицари земи…

— Нямам представа.

— Хм, съмнявам се — каза Едит, като сложи в косите на Мег още един блестящ гребен. — Дори когато пристигнат и останалите рицари, хората му едва ще стигат за отбрана на крепостта и на останалите му владения. Ако рицарите са заети да отбраняват собствените си земи, няма да могат да бранят неговите.

— Съвършено си права.

Едит постави и последния гребен в косите й.

— Знаете ли кога пристигат другите рицари? Стюардът още от сега се е видял в чудо с количествата храна, които се изяжда.

Мег се намръщи. Стюардът се оплакваше от бързото стопяване на хранителните запаси всеки път, щом я видеше.

— Според Гуин на юг хората разправяли, че в момента морето е много бурно — каза тя. — Може би рицарите са още в Нормандия и изчакват по-благоприятно време.

— Значи има още поне две седмици. — Едит се отмести настрана. — Хайде, влизайте във ваната.

Мег свали златните чехли, подаде ги на своята компаньонка и пристъпи във ваната, от която се издигаше ароматна пара. Сетне с въздишка на задоволство се потопи във водата чак до брадичката, удавяйки гласовете на всички звънчета, освен на тези, закачени за плитките й.

— Цяло чудо е, че друидите нямат перки и хриле — каза Едит, като гледаше как господарката й се наслаждава на водата.

Мег се засмя и изпляска с ръце по водата като риба.

— Нуждаете ли се от още нещо? — попита Едит.

— Не.

— Тогава ще ви оставя да си пеете на воля.

Мег се усмихна, развеселена от упоритото неодобрение на вдовицата към друидските ритуали.

— Ако ви потрябвам за нещо — добави Едит, — трябва само да извикате. Вашата двунога хрътка е в коридора и веднага ще ме намери.

Напомнянето, че валетът на Доминик неизменно е нейде наоколо, накара Мег да свие устни. „Малката соколица“ бе пусната от птичарника, но съвсем не беше свободна. Когато Доминик не беше с нея, Джеймсън винаги бе на няколко крачки от нея.

Наистина ли моят съпруг има толкова малко доверие в мен?

Отговорът дойде незабавно. И неизбежно.

Да. Иначе отдавна щеше да ме е направил своя жена не само на книга. Тялото му го иска и е напълно способно да го стори. Но той няма да ме люби, докато не се убеди, че ако нося дете в утробата си, то е негово и само негово.

Само любовта би могла да роди подобно доверие, а Доминик не ме обича.

Постепенно топлата ласка и уханието на водата разпръснаха мрачните мисли на Мег. Тя затвори очи, напълни дробовете си с ароматната пара и запя тихичко древната молитва за пречистване и прераждане, като започна с плавни, ритмични движения да отмива от тялото си старите грешки и съжаления и да втрива в него дъхавия сапун на надеждата за промяна и обновление.

Щом приключи, Мег отвори бавно очи. Чувстваше се напълно успокоена и изпълнена с енергия. Но спокойствието й бързо се изпари, когато забеляза, че до ваната е застанал Доминик и я наблюдава с очи, блестящи като ковано сребро. Тежкото му черно наметало приличаше на къс среднощна тъма сред осветената от свещи стая.

— Н-не знаех, че си тук — заекна тя. — Откога чакаш?

— От хиляда години — каза Доминик със странен глас.

Дъхът й заседна в гърлото, а сърцето й затуптя като обезумяло. Изпълнена едновременно с подозрителност и надежда, Мег вдигна блестящите си смарагдови очи към него. Той й подаде голяма колкото пелерина кърпа, усмихна се и изсвири с уста мелодията от пет ноти, с която самата тя бе приласкала сокола.

— Литни към мен, малка соколице.

Мег се усмихна свенливо, поколеба се за миг, после се надигна грациозно от ваната. По тялото й се спуснаха хиляди сребристи поточета, а златните звънчета зашепнаха и запяха възбудено, освободени от заглушаващата гласовете им прегръдка на водата.

При вида на тялото й, блестящо от водата и светлината на свещите, Доминик впи пръсти в кърпата и мълчаливо се запита дали разсъдъкът му е на място, след като му бе позволил да дойде при съпругата си в уханното уединение на банята. Беше се оправдал пред себе си със своето нетърпение да я покани на лов със соколи. Сега обаче осъзнаваше, че просто е бил нетърпелив да я види.

Облечена единствено в златни звънчета и блестящи водни капчици, Мег изглеждаше изключително красива. Под прикритието на наметалото тялото на Доминик реагира светкавично, и то невероятно болезнено. Чувстваше се обзет от сила, от мъжка сила и мъжко желание да вземе онова, което и църквата, и законът бяха провъзгласили за негово.

По дяволите, никога не съм желал жена толкова силно! Няма ли най-после да закърви?