На устните му трепна чувствена усмивка.
— Наистина ли си като шекер? — попита той.
— К-какво?
— Сладка.
Преди Мег да успее да отговори, Доминик наведе глава и облиза с език връхчето на гърдата и нежно като котка.
— Доминик!
Той измърка тихичко досущ като котка и я близна отново.
— Сладка, но не прекалено. Имаш вкус на пролет.
После докосна с език зърното й, обходи го бавно и накрая го засмука, за да се наслади на вкуса й.
Топла вълна обля тялото на Мег и то се отпусна така, сякаш бе легнала сред тучна ливада, милвана от лятното слънце. Беше напълно замаяна от удоволствие, което я изпълваше все повече и повече, докато накрая не изригна в дълбок, гърлен стон.
Звукът подейства на Доминик като камшичен удар по гола кожа. Цялото му тяло се изопна. Устните му се впиха още по-силно в гръдта й. Нежността в милувката на езика му се замени с огнена страст. Мег извика и заби нокти в рамото му, разпалвайки още повече желанието, което бързо прогаряше несломимата му способност да се контролира.
Пръстите му се спуснаха по голия й гръб и с нетърпение, което Доминик вече не бе в състояние да овладее, се плъзнаха под кърпата, за да стигнат до нежната вдлъбнатина между хълбоците й. Знаеше, че трябва да спре дотук, да се задоволи с пълния с изненада и желание вик, който се изтръгна от гърдите на Мег, когато ръцете му обхванаха в шепи хълбоците й и ги стиснаха лекичко.
Но колкото и да си повтаряше да се отдръпне от нея, докато все още е в състояние да усмири бурята в кръвта си, Доминик не се сдържа и отново плъзна ръка надолу по гръбнака й, за да погали нежната вдлъбнатина и да се наслади на топлината, която се излъчваше от кожата й.
Мег изстена от удоволствие. Тогава Доминик прокара още веднъж пръст по цялата дължина на гръбнака й, но този път не устоя на изкушението да проследи линията на тялото й докрай, се спусне бавно по топлата бразда, разделяща хълбоците й.
От гърдите на Мег се изтръгна изненадана, трепереща въздишка. Кърпата се отви от хълбоците й и падна на земята. Хладният дух в стаята погали тялото й, пламнало в огън, който се разливаше на нови и нови вълни всеки път, щом Доминик засмучеше отново възбудената й гръд, щом плъзнеше ръка по гърба й към горящата, нажежена като въглен пролука към нейната женственост. Сетне дългите му пръсти се провряха вътре, за да потърсят, да разтворят, да се потопят в копринената й топлина, самите те леки като огън. Обзета от неземна наслада, Мег се вкопчи в него, за да не загуби равновесие. Цялата стая се въртеше пред очите й в ослепителен вихър от невидими пламъци.
— Господарю мой — прошепна тя, — какво правиш с мен?
Доминик неохотно пусна гръдта й, но не и скритата, огнена коприна, до която едва се бе докоснал.
— Откривам те — отвърна той с приглушен глас.
Докато го казваше, пръстите му я погалиха отново и отново бяха възнаградени със сподавен стон от устните й и с изблик на топла влага, която нямаше нищо общо с взетата преди малко от нея вана.
— Не мога да се държа на краката си — прошепна Мег.
— Тогава се дръж за мен.
— Държа се.
Доминик се усмихна, въпреки пулсиращото в кръвта му яростно желание, което разтърсваше цялото му тяло и спираше дъха му, както спираше нейния.
— Вярно — каза той. — Усещам нежните ти нокти.
Едва сега Мег осъзна, че наистина е впила нокти в раменете му.
— Прощавай. Не исках да ти причиня болка.
Дълбокият му мъжки смях я накара да потръпне от сладостна възбуда.
— Болка? — възкликна Доминик — Не. Харесва ми да усещам как се разпалва жаждата ти да полетиш заедно с мен. Хайде, малка соколице. Изпитай силата си върху мен. А аз…
Ръката му се плъзна от заобления й хълбок към ямката на шията й. Сетне, без да откъсва от нея премрежените си сиви очи, Доминик прокара бавно пръст през средата на тялото й — от гърдите през пъпа чак до облака от червеникави косми, скриващи същата онази топла пролука, до която се беше добрал преда миг от обратната страна.
— А аз ще изпитам твоята мекота — прошепна той. Пръстът му се провря през пищния гъсталак, откри скритата в него цветна пъпка и бавно я обходи, преди да се плъзне по гладки венчелистчета, които бяха започнали да набъбват от желание.
Доминик внимателно пъхна пръст между тях и подири път през портата, която обаче все още бе твърде добре охранявана.
— Отвори я — дрезгаво промълви той.
— К-какво?
— Дай ми свободата на своята топла крепост.
Преди разумът й да разбере молбата му, тялото й я разбра. Краката й се разтвориха лекичко, за да го допуснат по-навътре и в отговор Мег бе възнаградена с изумително нежна милувка, която разтърси тялото й като огнен взрив.
В този момент тя разбра, че е копняла за това още от първата им брачна нощ, когато за пръв път бе почувствала как топлата, корава длан на Доминик се плъзга по кожата й.
— Още — прошепна той, без да откъсва очи от нея. — Вратата ти все още е затворена за мен.
Мег разтвори още малко краката си и изстена, усетила бавното проникване на пръста му в себе си. Тя понечи да стисне отново бедра, но това се оказа невъзможно, защото между тях вече беше бедрото на Доминик, което им пречеше да се съберат. Очите й се разтвориха слисано.
Доминик я съзерцаваше с поглед от сребърен огън.
— Не би трябвало да правя това — дрезгаво каза той.
— Кое? — прошепна Мег.
— Това.
Пръстът му обходи отвора на ножницата й. Треперещият вик, който се изтръгна от гърдите й, завъртя главата на Доминик.
— Толкова упорито се отбраняваш — задъхано промълви той, — а в същото време желанието лъха от теб като парфюм.
— Това е просто… сапунът ми.
— Това е страстта у теб, Мег. Няма друг такъв парфюм.
Тя понечи да каже нещо, но ръката му отново се провря между бедрата й и Мег остана без дъх, омагьосана от вълните на наслада, които се разливаха по тялото й, прогонвайки всичко друго, освен приятната, пулсираща в него топлина.
— Доминик, боя се, че не мога да издържа повече.
Без да каже и дума, той я вдигна и я сложи да седне на масата. Допирът до хладната, гладка дървена повърхност също беше като ласка — ласка, която разгаряше още по-силно огъня в телата на Мег и на мъжа, застанал пред нея с изопнато от страст лице. Под прикритието на наметалото Доминик се зае да развързва припряно вървите на дрехите си. После с едно рязко движение разпери полите на плаща си и загърна с него и Мег.
— Обвий крака около кръста ми — нареди той с дрезгав, напрегнат глас, и без да дочака отговор сам придърпа краката и около тялото си. — Да, точно така. Сега ела по-близо до мен. По-близо, Мег. По-близо… да, още мъничко…
Дъхът замря в гърдите на Мег. Онова, което я галеше между бедрата, не бе вече ръката на Доминик. Беше нещо огромно, кораво и гладко. Пръстите й се вкопчиха в раменете му.
— Доминик!
Мощна тръпка разтърси тялото на Доминик при допира до топлата й, мека женственост и при влажния й отклик. Сега тя трябваше да го прегърне силно, огнено, страстно. Сега.
— Прегърни ме, малка соколице. Скоро ще полетим.
